Кинг и Максуел
Шрифт:
Чакането му се струваше влудяващо, особено след дългия път, който беше изминал. Когато се налагаше, Уинго умееше да бъде търпелив, но това не означаваше, че му е лесно.
После индийският телефон за еднократна употреба започна да вибрира и той го сграбчи. Това можеше да бъде само човекът, от когото го беше получил: Адел, с чиято помощ прекоси Пакистан и стигна до Индия. Но в Хайберския проход едва не го убиха. Все още не знаеше дали Адел не го е предал. Може би току-що пристигналото съобщение щеше да даде отговор на този въпрос.
Включи телефона и зачете.
На онова място са
Уинго изтри имейла, изтегна се на леглото и закова поглед в тавана. В деня, в който трябваше да предаде един милиард евро на определена група мюсюлмани, в Афганистан бе пристигнал отряд чужденци, част от които американци. Те бяха ликвидирали мюсюлманите и бяха конфискували товара, размахвайки американски документи за самоличност. После бяха изчезнали с парите, а Уинго бе принуден да бяга, за да се спаси.
Изведнъж му хрумна нещо, което го накара да стане и да включи телефона си. Влезе в Гугъл и набра собственото си име. На дисплея се появиха трите материала, които Шон беше открил и които вече бяха успели да набъбнат до десет.
Изчете ги максимално бързо и установи, че всички преповтарят едни и същи факти. Ефектът обаче беше опустошителен.
Изчезнали пари, изчезнал боец.
Аз.
Откъде бяха научили, по дяволите? Полковник Саут не беше споменал нищо за изтичане на историята в медиите. Поколеба се дали да не му се обади, но в крайна сметка реши, че разговорът няма да доведе до нищо. Полковникът беше убеден в неговата вина. Вероятно като всички останали.
Може би и Тайлър беше прочел това. И какво щеше да си помисли? Че баща му е крадец и предател?
В материалите се намекваше, че липсващите пари и изчезналият боец вероятно са свързани с тайна операция, чиито следи водят чак до Белия дом. Отказът на всякакви коментари от президента Джон Коул и Пентагона създаваше, разбира се, вакуум, запълнен от все по-остри и истерични гласове.
После се замисли за нещо друго.
Къде беше Джийн? Дали министерството бе предпочело да я изтегли след провала на операцията? В такъв случай кой беше останал при Тайлър?
Най-трудната част от подготовката на операцията беше необходимостта да заведе вкъщи непозната жена и да я представи на сина си като своя втора съпруга. Но в онзи момент това беше неизбежно. Тайлър имаше нужда от възрастен човек до себе си и Уинго категорично отказа да замине, преди да му осигурят някого. За жалост, най-лесният начин беше фиктивният брак и той се съгласи да поеме този риск. Но разкаянието и чувството за фатална грешка го обзеха в мига, в който Тайлър се изправи срещу Джийн и разбра, че тя ще заеме мястото на майка му.
Уинго включи телевизора в хотелската стая. Искаше да провери дали съобщават нещо за случая. Оказа се, че
Експлозия в някакъв мотел в Южна Александрия. Все още без установени причини. Вниманието му беше привлечено от едно уточнение на водещия, а именно, че взривената стая е била наета дългосрочно от жена на име Джийн Шепърд, която в момента е в неизвестност.
Джийн Шепърд? Това беше истинското име на Джийн.
Написа нов имейл до Тайлър с молба веднага да се свърже с него. После зачака, но телефонът мълчеше.
Запита се дали да не отскочи до вкъщи и да провери какво става. Веднага си даде сметка, че това би било самоубийство, но не отхвърли изцяло този вариант.
След това се замисли за съобщението на Адел. Чужденци, пристигнали с чартърен полет в Афганистан. "Херон Еър Сървис", базирана в Дълес, Вирджиния. Тоест не много далече от тук. Дали нямаше да открие някаква връзка с Тим Саймънс от Небраска? Това май беше единственото нещо, което можеше да направи в момента. Изправи се, пъхна пистолета в кобура на колана си и напусна стаята.
По-късно, вече от колата, Уинго видя излитането на някакъв самолет, който бързаше да изпревари задаващата се от запад буря. Издигането му беше леко и грациозно. Не след дълго той направи плавен завой и започна да се отдалечава от летище "Дълес".
Уинго свърна по отбивката към сектора за граждански полети. Завършено през 1972 г., това летище с площ от 50 хиляди декара дълги години бе слабо използвано от гражданската авиация, защото пасажерите предпочитаха доста по-близкото до столицата Национално летище "Вашингтон". Но сега от и за "Дълес" имаше безброй вътрешни и международни полети. Покривът на основната сграда бе във формата на крило – авангардна навремето конструкция, която днес изглеждаше старомодна. Някогашната контролна кула с огромното перленобяло кълбо отгоре вече не се използваше след построяването на новата преди пет години. В нея по всяко време дежуреха по шестима ръководители на въздушното движение, имащи грижата за сигурността на полетите.
През годините Уинго често беше използвал това летище. А съвсем наскоро се беше приземил тук на борда на един товарен самолет. Името му фигурираше в списъка на екипажа – разбира се, срещу значителна сума в брой. Митничарите и граничните полицаи проверяваха пътниците от частните полети пред вратите на съответния оператор, но товарните самолети се проверяваха директно на борда. Там обаче вниманието им беше насочено главно към товара и не толкова към екипажа. Завръщането му у дома беше безславно, но пък безопасно. Напусна зоната на оператора, прекоси близкия паркинг и влезе в агенцията за коли под наем непосредствено зад него.
Сега просто спря колата, свали стъклото наполовина и извади бинокъла си. Искаше да бъде сигурен, че никой не му обръща внимание. За целта беше избрал място извън обсега на многобройните камери. Добре знаеше, че в една от близките кули работят хора, които следят движението в района, търсейки нещо необичайно и заслужаващо вниманието на силите за сигурност. Затова Уинго се смъкна ниско на седалката.
Много хора влизаха и излизаха от складовете, обозначени с цифри от 1 до 4. Бяха тесни халета с дълбочина двайсетина метра, в които се съхраняваше каргото, обработвано от по-малки спедиторски фирми. Те го разпределяха в контейнери и го товареха на самолетите.