Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

На следващата сутрин Шон се събуди с усещането, че този ден ще се случи нещо вълнуващо. Лежеше и се наслаждаваше на чувството, преди да се сети да потърси причината. Тогава стана и се протегна за вестника, който лежеше сгънат върху подноса за кафе до леглото. Отвори го и на първа страница намери това, което търсеше. Заглавието, набрано с големи букви, гласеше:

„Всичко ли е наред със «Сентръл Ранд Консолидейтид». Мистериозното пътуване на Норман Храдски.“

Самата статия беше шедьовър на вестникарското усукване. Шон не бе чел нещо по-свободно и убедително

по въпрос, за който авторът нищо не знае. „Предполага се…“, „Източници, на които може да се вярва, твърдят…“ и „Има основания да се смята…“ — всички тези безсмислени фрази. Потърси пипнешком чехлите си и зашляпа по коридора към стаята на Даф.

Той беше заел и по-голямата част от леглото, а момичето се бе свило в единия край. Хъркаше, а момичето проскимтяваше в съня си. Шон погъделичка устните му с пискюла на халата си. Носът на Даф се сбърчи и хъркането му затихна. Момичето седна и вдигна поглед към Шон с широко отворени очи, все още мътни от съня.

— Бързо! Бягай! — извика й той. — Бунтовниците идват!

Тя подскочи и падна на пода, трепереща от ужас. Шон я погледна изучаващо. Хубава кобилка, реши той и отбеляза, че трябва да я обязди веднага след като Даф я пусне да пасе.

— Е, добре — успокои я, — вече си отидоха.

Тя осъзна голотата си и наглия, оценяващ я поглед. Безуспешно се опита да се прикрие с ръце. Шон вдигна пижамата на Даф и й я подаде.

— Отивай да се изкъпеш, любима! Искам да говоря с г-н Чарлиууд.

Облечена, тя възвърна самообладанието си и каза студено:

— Нямах никакви дрехи върху себе си, г-н Кортни.

— Никога не би се досетил — отговори Шон любезно.

— Не е хубаво.

— Много си скромна. А сега изчезвай, бъди добро момиче!

Поклащайки весело глава, тя се скри в банята и Шон насочи вниманието си върху Даф. Той бе проспал разговора, но се събуди веднага щом приятелят му го плесна го гърба със сгънатия вестник. Подобно на костенурка, излизаща от черупката си, той се измъкна от одеялата. Шон му подаде вестника, седна на ръба на леглото и внимателно наблюдаваше как на лицето му се изписа доволна усмивка, преди да проговори.

— По-добре е да отидеш до канцеларията на издателя и да покрещиш малко — само за да затвърдиш подозренията му. Аз ще се кача до „Кенди Дийп“ и ще затворя долните хоризонти. Ще се срещнем отново в борсата и не забравяй да изтриеш тази усмивка от лицето си, преди да се покажеш в града. Опитай се да си придадеш измъчен вид, не би трябвало да те затрудни.

Когато Шон пристигна в борсата, тълпата бе изпълнила улицата пред сградата. Мбиджейн забави ландото и тя се разтвори, за да им направи път. Шон гледаше мрачно право пред себе си и не обръщаше внимание на въпросите, подвиквани отвсякъде. Мбиджейн спря каретата пред главния вход, а четирима полицаи удържаха тълпата, докато Шон пресече бързо паважа и влезе през двойната врата. Съгледа Даф пред себе си, в центъра на развълнувани членове и посредници. Приятелят му също го видя и започна отчаяно да маха с ръце над главите на инквизиторите си. Това беше достатъчно да насочи вниманието им от Даф към Шон и те се струпаха около него, приветствувайки го с нетърпеливи, сърдити лица. Шапката се килна над очите му, едно от копчетата на палтото му отскочи, когато един от тях го сграбчи за реверите.

— Вярно ли е? — изкрещя мъжът, пръскайки слюнка в

лицето му. — Имаме право да знаем дали е вярно.

Шон замахна с бастуна, удари мъжа по главата и го запрати в ръцете на тези зад него.

— Назад, копелета! — изрева той, използувайки бастуна си, за да ги отстрани от пътя. Разпръсна ги из залата, гледайки сърдито, с бастун, все още танцуващ неуморно в ръката му.

— Ще направя изявление по-късно. Дотогава, дръжте се както подобава. — Нагласи шапката си, дръпна скъсания конец от мястото на копчето и закрачи гордо към Даф. Видя как лицето му започва да се изкривява от усмивка и го предупреди с поглед. Тръгнаха през салона на членовете със сърдити гримаси на лицата.

— Как се справяш? — прошепна Даф.

— Не може да бъде по-добре. — Успя да си придаде разтревожен вид. — Поставих въоръжен пазач пред четиринайсети хоризонт. Когато тази сган тук чуе за това, наистина ще се запенят.

— Когато правиш изявлението си, опитай се да си придадеш фалшива увереност — инструктира го той. — Ако продължава така, акциите ще паднат до тридесет и пет шилинга за един час след откриването.

Пет минути преди началото Шон застана в председателската ложа и се обърна с реч към останалите членове. Даф го слушаше с нарастващо възхищение. Многословните успокоителни уверения на съдружника му бяха достатъчни, за да вселят отчаяние в сърцата и на най-заклетите оптимисти. Той завърши речта си и слезе от ложата сред тягостна тишина. Камбанката звънна, а посредниците стояха сами или на малки печални групички из салона. Направи се първото пробно предложение:

— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.

Никой не се втурна да купува. Десет минути по-късно бе регистрирана продажба за осемдесет и пет шилинга, с шест шилинга по-ниско от заключителната цена от предишния ден. Даф се наведе към Шон.

— Ще започна да продавам от собствените дялове, за да раздвижа нещата. В противен случай всички само те наблюдават.

— Прав си — кимна той, — по-късно ще ги купим обратно на четвърт цена. Но почакай, докато получат новините от „Кенди Дийп“.

Това стана малко преди десет часа. Реакцията бе остра. В един светкавичен щурм на продажби цените на акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ спаднаха до шестдесет шилинга. Но се задържаха на това ниво, колебаейки се между надеждата и съмнението.

— Сега трябва да продаваме — прошепна Даф. — Липсва им пример. Трябва да им го дадем, иначе цената ще замръзне.

Шон почувствува ръцете си да треперят и стисна юмруци в джобовете си. Приятелят му също показваше признаци на напрежение — един нерв на бузата му играеше и очите му бяха хлътнали. Това бе игра с висок залог.

— Не пресилвай — продай тридесет хиляди.

Цените на акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ паднаха, но се стабилизираха на четиридесет и пет шилинга. Все още оставаше един час до голямото оживление и тялото на Шон се сгърчи от напрежение.

— Продай още тридесет хиляди! — заповяда на чиновника си и гласът му прозвуча хрипливо за самия него. Смачка пурата в медния пепелник, поставен до стола му и вече пълен до половината с фасове. Не беше необходимо да се преструват на разтревожени. Този път цената се задържа на четиридесет шилинга и продажбата на още шестдесет хиляди от акциите им не успя да я смъкне с повече от няколко шилинга.