Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Някой ги изкупува — промърмори угрижено Шон.
— Така изглежда — съгласи се Даф. — Залагам по-голямата сума, че това е онзи гаден грък Ефиволос. Изглежда, ще трябва да продадем достатъчно, за да го задавим, и чак тогава ще паднат.
При голямото оживление двамата бяха продали три четвърти от акциите си на „Сентръл Ранд Консолидейтид“, а цената им продължаваше твърдо да се задържа на тридесет и седем шилинга и шест пенса. Така мъчително близо до вълшебната цифра, която щеше да освободи пороя от акции на Храдски и да залее с тях неподготвения пазар,
Продажбите приключиха. Седяха отпуснати в столовете си, съсипани и уморени, като професионални боксьори в края на петнадесетия рунд. Салонът бавно се опразни, а те продължаваха да седят. Шон се приведе и постави ръка на рамото на Даф.
— Ще се оправи — каза той. — Утре всичко ще се оправи.
Те се спогледаха, черпейки сили един от друг, докато накрая и двамата се разсмяха. Шон се изправи.
— Хайде! Да си вървим вкъщи.
Легна си рано и сам. Въпреки че беше изтощен, сънят дълго не идваше при него, а когато накрая дойде, бе пълен с кошмари. С облекчение видя как зората очертава прозорците като сиви квадрати, за да го освободи от лъжливия покой. На закуска изпи чаша кафе и откри, че от напрежение стомахът му е неспособен да приеме пържолата с яйца. Даф също беше нервен и изглеждаше уморен. Говориха съвсем малко по време на храненето и мълчаха в каретата, докато Мбиджейн ги откарваше към борсата.
Тълпата пак се бе събрала пред сградата. Пробиха си път през нея и влязоха вътре, заеха местата си в салона и Шон разгледа лицата на останалите членове. Всеки един от тях носеше следите на тревога: същите тъмни кръгове около очите и нервност в движенията. Видя как Джок Хейнс се прозява престорено и трябваше да направи същото — вдигна ръка и забеляза, че тя отново трепери. Постави я върху страничната облегалка на стола и остана неподвижен. От другия край на салона Бонзо Барнз срещна очите на Шон и бързо отмести погледа си, а след това също отвори уста в широка прозявка. Напрежението бе обзело всички. В следващите години Шон щеше да вижда мъже да се прозяват по същия начин, докато очакваха настъпващата зора да ги изпрати срещу оръдията. Даф се наведе към него и прекъсна мислите му.
— Ще започнем да продаваме веднага след началото на търга. Ще опитаме да ги паникьосаме. Съгласен ли си?
— Моментална смърт — кимна Шон. Не можеше да посрещне още една сутрин в тази агония. — Да предложим акциите по тридесет и два шилинга и половина и да приключим с това?
Даф му се ухили.
— Не можем да го направим. Прекалено е очебийно, трябва да продължим да продаваме най-изгодно и да оставим цената да падне сама.
— Предполагам, че си прав, но ще изиграем козовете си сега и ще подбием акциите си веднага след започване на продажбите. Не виждам как цените ще могат да се задържат след това.
Даф кимна. Махна с ръка на упълномощения си чиновник, чакащ нетърпеливо до вратата на салона, и когато мъжът дойде при него, му каза:
— Продай сто хиляди
Чиновникът премигна, но нахвърли заповедта в бележника си и отиде в големия салон, където бяха другите посредници. До звънеца оставаха само няколко минути.
— Какво ще стане, ако това не свърши работа? — попита Шон. От напрежението му се повръщаше.
— Трябва да свърши работа, трябва — прошепна Даф, колкото на него, толкова и на себе си. Той стискаше дръжката на бастуна си и хапеше устни. Седяха и очакваха звънеца, и когато той прозвуча, Шон подскочи и посегна засрамено към табакерата си. Чу гласа на чиновника им да прозвучава остро:
— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.
Сетне със започване на продажбите се разнесе объркано жужене на гласове. През вратата на салона се видя как секретарят записа с тебешир първата продажба — тридесет и седем шилинга.
Шон дръпна дълбоко от пурата и се облегна, опитвайки се да се отпусне, без да обръща внимание на непрекъснатото почукване от пръстите на Даф върху облегалката на стола до него. Секретарят изтри цифрите и написа отново — тридесет и шест шилинга.
Издуха дима от пурата.
— Мърда — прошепна той и ръката на Даф се вкопчи в страничната облегалка на стола, а кокалчетата му побеляха.
— Тридесет и пет. — Най-после заветната цифра. Чу как Даф въздъхва до него, а после и гласа му:
— Сега! Започва се, синко. Сега е ред на банките. Приготви се, синко! Приготви се сега!
— Тридесет и четири и шест — записа секретарят.
— Трябва да се намесят сега — каза пак Даф. — Приготви се да станеш богат, синко.
Чиновникът им се връщаше през залата и влезе в салона. Спря пред столовете им.
— Успях да ги продам, сър.
Шон скочи.
— Толкова бързо?
— Да, сър. Три големи продажби и успях да се отърва от тях. Страхувам се, че последната беше на тридесет и четири шилинга и шест пенса.
Шон се вторачи отново в дъската. Там все още стоеше цифрата тридесет и шест и половина.
— Даф, тук става нещо. Защо банките още не са тук?
— Ще ги накараме да се разтоварят. — Гласът на Даф беше неестествено прегракнал. — Ще ги принудим тия копелета. — Стана от стола си и изръмжа на чиновника:
— Продай още сто хиляди на тридесет шилинга. — Човекът го загледа изненадано. — Побързай, човече! Чуваш ли ме? Какво чакаш още? — Чиновникът отстъпи, след това се обърна и избяга от салона.
— Даф! За бога! — Шон сграбчи ръката му. — Да не си полудял?
— Ще ги накараме — промърмори той. — Трябва да продават.
— Нямаме още сто хиляди акции — подскочи Шон. — Ще го спра. — Изтича през салона и преди да достигне вратата, видя продажбата, изписана върху дъската на цена тридесет шилинга. Проправи си път през тълпата в залата до чиновника им.
— Не продавай повече! — прошепна той.
Човекът се изненада.
— Вече ги продадох, сър.
— Всичките сто хиляди? — ужасен попита Шон.