Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Да, сър. Някой взе цялата партида наведнъж.
Шон тръгна обратно през залата като в мъгла. Отпусна се на стола до Даф.
— Вече са продадени — проговори той.
— Ще ги принудим. Ще ги принудим да продадат — отново промърмори Даф и Шон се обърна разтревожело към него. Челото на партньора му беше покрито в роса от пот и очите му блестяха.
— Даф, за бога! — прошепна му Шон. — Съвземи се, човече!
Знаеше, че всички в салона гледат към тях. Наблюдаващите ги лица му изглеждаха огромни, като че ли ги виждаше през телескоп, и жуженето на гласовете им звучеше странно в ушите. Беше объркан. Всичко около
— Ще ги принудим. Ще ги принудим тия копелета — отново заповтаря Даф. Той се опита да му отговори, но не бе в състояние да изрече нито дума. Погледна отново към търговската зала и вече разбра, че това е лош сън, защото видя Храдски и Макс да се приближават към салона на членовете. Около тях се тълпяха хора. Храдски се смееше и вдигаше ръце, като че ли да отблъсне въпросите им. Те влязоха в салона и Храдски отиде до стола си при камината. Отпусна се в него, раменете му се приведоха напред и жилетката се нагъна плътно около шкембето му. Той все още се усмихваше и Шон си помисли, че тази усмивка е едно от най-обезкуражаващите неща, които някога е виждал. Наблюдаваше го като омагьосан. Даф също бе поразен. Макс заговори тихо на Храдски, след това се изправи и пресече салона към Шон и Даф. Спря пред тях.
— Чиновникът ни уведоми, че сте се договорили да продадете на г-н Храдски петстотин хиляди дяла от „Сентръл Ранд Консолидейтид“ при средна цена от тридесет и шест шилинга. — Миглите на Макс се отпуснаха тъжно върху бузите му. — Цялата емисия на „Сентръл Ранд Консолидейтид“, както знаете, е един милион акции. През изминалите два дни г-н Храдски успя да изкупи още седемдесет и пет хиляди дяла, освен тези, които вие му продадохте. По този начин общите му вложения в „Сентръл Ранд Консолидейтид“ възлиза на почти шестстотин хиляди акции. Изглежда, че вие сте продали дялове, които не съществуват. Г-н Храдски предвижда, че ще имате известни затруднения в изпълнението на договора.
Двамата продължаваха да го зяпат. Той се завъртя и си тръгна, когато Даф изтърси:
— Но банките… Защо банките не продаваха?
Макс се усмихна печално.
— В деня, в който пристигна в Порт Натал, г-н Храдски преведе достатъчно средства от сметките си там, за да ликвидира превишението на кредита си в Йоханесбург. Той ви изпрати телеграмата и незабавно се върна тук. Пристигнахме едва преди един час.
— Но… Но ти ни излъга! Ти ни измами!
Той наклони глава.
— Г-н Чарлиууд, няма да обсъждам честта с човек, който не разбира смисъла на думата.
Върна се при Храдски. Всички в салона го бяха чули и докато Шон и Даф седяха сред руините на състоянието си, битката за закупуване акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ се разгоря в главната зала. След пет минути цената им беше надвишила деветдесет шилинга и продължаваше да се вдига. Когато достигна сто, Шон докосна ръката на Даф:
— Да си вървим.
Изправиха се едновременно и тръгнаха към вратата на салона за членове. Храдски проговори, когато минаваха покрай стола му:
— Да, г-н Чарлиууд! Не може непрекъснато да се печели! — произнесе го съвсем ясно, само със слабо заекване на „ч“ — беше трудна буква за него.
Даф спря, обърна се към него и отвори
Влязоха в приемната.
— Налей ми една чаша. Моля те, Шон! — Лицето на Даф беше сиво.
Шон напълни две водни чаши с коняк до половината и му занесе едната. Даф я изпи и седна вторачен в празното стъкло.
— Съжалявам, загубих си ума. Мислех, че ще можем да купим тези акции за нищо, когато банките започнат да продават.
— Няма значение — отпаднало произнесе Шон. — Смачкаха ни, преди това да се случи. Господи! Колко добре бе заложен капанът!
— Не можехме да знаем. Бе толкова лукав, че не бихме могли да предположим, нали, Шон? — Даф се опитваше да намери извинение.
Шон изрита ботушите от краката си и разхлаби яката.
— През онази нощ, при насипа на мината, щях да заложа живота си, че Макс не лъже. — Облегна назад и разклати чашата си. — Господи! Как трябва да са се смели, когато паднахме в клопката!
— Но с нас още не е свършено, Шон. Не сме напълно свършени, нали? — умоляващо каза Даф, търсейки надеждата. — Ще се измъкнем. Знаеш, че ще го направим, нали? Ще спасим достатъчно, за да можем да започнем отново. Ще построим всичко отново, нали, Шон?
— Разбира се — изсмя се грубо приятелят му. — Можеш да си намериш работа в „Светлите ангели“, да чистиш плювалниците, а аз ще започна да свиря на пиано в Опера Хауз.
— Но… но…! Все нещо трябва да е останало. Поне няколко хиляди. Бихме могли да продадем тази къща.
— Не бълнувай, Даф, тази къща принадлежи на Храдски. Всичко му принадлежи. — Изпи коняка, останал в чашата му, на един дъх. Изправи се бързо и отиде до шкафа с напитки. — Ще ти обясня. Дължим на Храдски сто хиляди дяла, които не съществуват. Единственият начин, по който можем да ги доставим, е първо да ги купим, а той може да определи своя цена. Свършени сме, Даф. Знаеш ли какво означава това? Смачкани! Съсипани! — Шон наля коняк в чашата си и разля малко по стената на шкафа. — Изпий още едно от Храдски. Сега това е негов коняк. — Шон направи кръг с ръката, посочвайки богатото обзавеждане и тежките пердета. — Погледни за последен път всичко това. Утре шерифът ще дойде, за да му наложи запор, а след това чрез съответните процедури на закона ще бъде предадено на собственика му — г-н Норман Храдски. — Тръгна обратно към стола си и се спря. — Съответните процедури на закона — повтори той тихо. — Чудя се… Може и да стане.
Даф се изправи нетърпеливо в стола си.
— Хрумна ли ти нещо?
Шон кимна.
— Да. Хрумна ми нещо. Слушай, Даф! Ако успея да запазя няколко хиляди, ще се съгласиш ли да се махнем оттук?
— Къде? Къде ще ходим?
— Когато се запознахме, тръгнахме на север. Това е толкова добра посока, колкото и всички останали. Казват, че зад Лимпопо има злато и слонова кост за тези, които ги търсят.
— Но защо да не останем тук? Можем да се захванем със стоковия пазар. — Даф изглеждаше неуверен, почти уплашен.