Колелото на мрака
Шрифт:
Кемпър се появи безшумно до него, лицето му беше призрачно синьо на изкуствената светлина от дисплеите. Изглеждаше като човек, на когото са му се струпали много грижи изведнъж.
— Заповед, сър — промърмори той.
Льосюр погледна към Мейсън и й направи знак с очи. Двамата излязоха след Кемпър в едно от покритите крила на мостика. Дъждът трополеше по стъклата и се стичаше надолу на плътни струи. Отвън всичко беше черно.
Кемпър безмълвно подаде на Льосюр лист хартия. Първият помощник присви очи на слабото осветление.
— Господи!
— Да, сър. Но ще видите накрая, че шестнайсет вече са се появили. Излизат за десет минути от каютата си и съпругите или съпрузите им звънят на охраната. Истина е обаче, че атмосферата на кораба се влошава. Пасажерите изпадат във все по-голяма паника. И персоналът ми е направо парализиран.
— А онези пътници, които не са били открити?
— Едно шестнайсетгодишно момиче — баба й и дядо й ни съобщиха. И жена с лека форма на Алцхаймер.
— Откога ги няма?
— Момичето от три часа. Възрастната жена — от около час.
— Смятате ли, че това е причина за сериозна тревога?
Кемпър се поколеба.
— За възрастната дама — не; според мен просто се е объркала, може би е заспала някъде. Но момичето… ами, обезпокоен съм. Викаме я по радиоуредбата непрекъснато, претърсихме обществените места. И тогава изникна ето това. — Той подаде втори лист на Льосюр.
Първият помощник-капитан четеше с нарастващо недоумение.
— Господи боже, истина ли е? — Той забоде пръст в листа. — Чудовищеброди из кораба?
— Шестима души от Палуба 9 съобщиха, че са го видели. Нещо като… не знам точно. Нещо, обвито в дим, или направено от гъст дим. Обясненията се различават. Има голямо объркване.
Льосюр му върна листовете.
— Това е абсурдно.
— Само показва степента на истерия. Според мен ситуацията се развива обезпокоително — многообезпокоително. Масова истерия на океански лайнер в средата на Атлантическия океан, представяте ли си? Както вървят нещата, ще се окаже, че не разполагам с хора, които да се справят с това. Объркани сме.
— Съществува ли начин за прехвърляне на друг корабен персонал за временно дежурство по охраната? Изтегляне на няколко способни младши инженери от обичайната им работа?
— Забранява се от устава — каза капитан Мейсън, намесвайки се за първи път. — Комодор Кътър е единственият, който може да го отмени.
— Можем ли да отправим искане? — попита Кемпър.
Мейсън погледна невъзмутимо към централния мостик, където крачеше Кътър.
— Сега не е подходящото време да молим комодора за нищо, господин Кемпър — произнесе тя отсечено.
— Какво ще кажете да затворим казината и да пренасочим персонала на Хентоф към охраната?
— Корпорацията направо ще ни обеси. Четиридесет процента от печалбата идва от казината. И освен това, тези хора са търговци и крупиета, както и шефове — не са обучени за нищо друго. По същата логика можем да пренасочим
Настъпи дълга тишина.
— Благодаря за доклада, господин Кемпър — кимна Мейсън. — Това е всичко.
Кемпър кимна и излезе, оставяйки Льосюр и Мейсън сами.
— Капитан Мейсън? — произнесе накрая Льосюр.
— Да, мистър Льосюр? — капитан Мейсън се обърна към него, твърдите линии на лицето й едва личаха на слабото осветление.
— Извинете, че повдигам въпроса отново, но обсъдена ли е възможността да се отклоним към Сейнт Джонс?
Тишината, която последва този въпрос, се проточи дълго, почти минута. Накрая Мейсън отговори:
— Нямаше официална дискусия, мистър Льосюр.
— Ще ми позволите ли да попитам, сър, защо не?
Льосюр видя, че тя се опитва да формулира внимателно отговора си.
— Комодорът вече съобщи категоричните си заповеди по този въпрос — каза тя.
— Ами ако се окаже, че това момиче… е поредната жертва?
— Комодорът не показва признаци за промяна на мнението си.
Льосюр усети вълна на раздразнение.
— Извинете ме за откровеността, капитане, но вече имахме един убиец на този кораб. Ако на този Пендъргаст може да се вярва, мъжът вече е убил поне трима души. Пътниците са превъзбудени, половината от тях се крият в каютите си, а останалите пиянстват в салоните и казината. А сега изглежда се надига и масова истерия, говори се за призрак, който броди из кораба. Нашият директор по сигурността призна, че ситуацията излиза от контрола му. Предвид обстоятелствата, не мислите ли, че е наложително да обмислим отклоняване към Сейнт Джонс?
— Подобно отклонение ще ни заведе още по-навътре в бурята.
— Знам. Но по-скоро ще завия към североизток, отколкото да се занимавам с излязла от контрол тълпа от пътници иекипаж.
— Какво ние с вас мислим, няма значение — произнесе хладно Мейсън.
Въпреки тона й, Льосюр виждаше, че последната му забележка попадна точно на място. Корабните офицери отлично знаеха, че са относително малко на брой. Заедно с пожар в океана, един смут всред пътниците или по-лошото от смут — пораждаха винаги сериозни опасения.
— Вие сте щаб-капитанът — притисна я той. — Вторият човек в командването. Вие сте в най-добрата позиция да му повлияете. Не можем да продължаваме по този начин — трябва да го убедите да се отклоним.
Мейсън се обърна към него, изглеждаше смъртно уморена.
— Мистър Льосюр, не схващате ли? Никой не може да промени становището на комодор Кътър. Толкова е просто.
Льосюр я гледаше втренчено, дишайки тежко. Направо не беше за вярване. Той се взря към главния мостик. Кътър продължаваше да крачи, потънал в собствения си свят; лицето му представляваше неразгадаема маска. Льосюр си спомни за капитан Кийг във „Въстанието на шайените“, който продължаваше да държи на своето, докато корабът потъваше в неумолим хаос.