Колелото на мрака
Шрифт:
— Мотив?
— Може да е дело на побеснял социопат. Или някой, който има специална цел.
— Цел? Каква например?
Кемпър сви рамене:
— Не знам. Да предизвика паника на борда, може би?
— Но защо?
Когато шефът по сигурността не отговори, Льосюр кимна.
— Благодаря, мистър Кемпър. Ще бъдете ли така добър да ме придружите, докато докладвам за това на комодора?
Кемпър преглътна мъчително, но кимна. Льосюр отиде до централния мостик и се изпречи на пътя на комодора.
— Капитан Кътър?
Кътър спря да крачи и вдигна бавно едрата си глава.
— Какво има, мистър Льосюр?
— Господин Кемпър току-що съобщи за
При тези думи очите на Кътър блеснаха за миг, след което отново помрачняха. Той се обърна към шефа по сигурността:
— Господин Кемпър?
— Сър. Шестнайсетгодишно момиче е било убито рано тази сутрин на Палуба 1. Някои части от тялото са били натъпкани във вътрешността на манекен в един от магазините на „Риджънт стрийт“; разбрало се при отварянето на магазина. Историята се разпространява из кораба и пътниците изпадат в паника.
— Провеждате ли разследване?
— Екипът ми, сър, полага максималните възможни усилия да поддържа реда, да отговаря на оплакванията за изчезване и да успокоява пътниците. С цялото ми уважение, но ние не сме в състояние да събираме доказателства, да разпитваме заподозрени или да провеждаме разследване.
Кътър продължи да го гледа настойчиво.
— Нещо друго, мистър Кемпър?
— Бих препоръчал обявяване на ISPS първа степен, на борда на кораба.
Очите се фокусираха за кратко върху Льосюр, преди да се завъртят към вахтения офицер.
— Господин Уордингтън? — извика Кътър. — Колко остава приблизително до Ню Йорк?
— При сегашната скорост и хединг, шейсет и шест часа, сър.
— А до Сейнт Джонс?
— Двайсет и три часа, сър, ако поддържаме същата скорост.
На мостика се възцари дълга тишина. Очите на Кътър светеха на мъждивата светлина на електронните прибори. Той се обърна към шефа по сигурността:
— Господин Кемпър, обявете код едно. Искам да затворите две от казината и половината нощни клубове. В допълнение, изберете магазините и залите, които са направили най-малък оборот. Прехвърлете служителите, чиито способности и умения позволяват, към поддръжката на реда на борда. Затворете игралните зали, клубовете за здраве, театрите и спа центровете — и пренасочвайте и техните служители към охраната всеки път, когато се налага.
— Разбрано, сър.
— Запечатайте всички зони, които могат да съдържат юридически доказателства за едното или другото престъпление. Не искам там да влиза никой, дори вие.
— Вече е направено, сър.
Той се обърна.
— Господин Льосюр, от десет вечерта до осем сутринта влиза в сила полицейски час до влизането ни в пристанище. Всички пътници трябва да останат затворени в каютите си през това време. Преместете часовете за вечеря така, че последната смяна да завършва най-късно в девет и половина.
— Да, сър.
— Отменя се румсървисът, както и всяко друго обслужване на пътниците. Целият обслужващ персонал ще се придържа към минимален график за почистване. Членовете на екипажа да се заключват в каютите си, когато не са на дежурство или в стола. Никакви изключения. Господин Льосюр, предприемете съответните стъпки да ограничите движението на низшия персонал по кораба.
— Да, сър.
— Направете съответните съобщения към пътниците, обявете ISPS код първа степен на борда на кораба и предайте заповедите ми. Нарушенията ще се наказват строго. Няма да се допускат никакви изключения от тези правила, без значение на това колко богат или… влиятеленможе да е пасажерът, или претендира, че е.
Настъпи дълга,
— Това е всичко, мистър Льосюр.
Но Льосюр не помръдна.
— Капитан Кътър, извинете, че го споменавам, но сигурен ли сте, че няма да се отклоним към Сейнт Джонс?
Когато очите на капитана се спряха върху него, те станаха студени.
— Не.
— Защо не, сър? — преглътна той.
— Нямам навика да обяснявам основанията за решенията си на по-низшия състав.
Льосюр отново преглътна в неуспешен опит да освободи гърлото си.
— Капитане, ако мога…
Кътър го прекъсна:
— Мистър Льосюр, извикайте старши помощник Мейсън обратно на мостика и се приберете в каютата си до следваща заповед.
— Да, сър.
— Това е всичко. Господин Кемпър, вие също можете да напуснете мостика. — И без да каже нищо повече, Кътър се отдалечи и възобнови разходката си.
44.
Внимателно, много внимателно Пендъргаст пренесе ронещата се кутия на светлината. Нагласи една бижутерска лупа до окото си и започна да сортира с пинсета парченцата вътре — умрели насекоми, парченца смола, дървени стърготини, влакна — като ги слагаше отделно в малките епруветки, които бе извадил от джобовете на сакото си. Когато завърши, намести капака на кутията, сглобявайки го с изключително старание, и я върна обратно в сейфа, в правоъгълника от стърготини, от който я бе извадил. Затвори сейфа, вкара магнитната си карта в четящото устройство, за да я заключи, после затвори шкафа и се дръпна.
Погледна часовника си: оставаха осемнайсет минути.
Блекбърн беше скрил предмета — какъвто и да беше той — някъде в апартамента си.
Той обиколи салона, изследвайки всеки предмет последователно. Повечето от тях, чиито размери надвишаваха тези на кутията, той отхвърляше веднага. Но имаше и такива, които биха се побрали вътре, макар и доста трудно; твърде много, които трябваше да се проучат както му е редът в рамките на четвърт час.
Той се изкачи на втория етаж и претърси спалните, баните и стаята за упражнения. Блекбърн, отбеляза си той, беше предекорирал само салона — с изключение на копринените дамаски с монограми под формата на голямо и показно „Б“, стаите на горния етаж бяха с първоначалния си декор.
Той се обърна към салона и се закова в средата, сребристите му очи обиколиха помещението, спирайки се върху всяка вещ. Дори да елиминираше всички предмети, които не бяха нито тибетски, нито индийски, както и по-съвременните от дванайсети век, все още му оставаха прекалено много. Имаше желязно ритуално копие, украсено със злато и сребро; кама фурба 15 от масивно злато, чието острие бе с триъгълно сечение, излизащо от устата на Макаба 16 ; няколко големи молитвени колела от изящно гравирана слонова кост и сребро, с изваяни мантри; сребърна ритуална дорже камбана с инкрустирани тюркоаз и корал; и няколко древни танки и мандали.
15
Използвана в будистките церемонии за прогонване на духовете. — Б.пр.
16
Същество от тибетската митология, а също и символ на Камадева — богиня, представляваща любовта и похотта. — Б.пр.