Колелото на мрака
Шрифт:
Пендъргаст вдигна вежди.
— Нима? Мислех си, че вече си свикнала с това.
Констанс впери очи в него, изчервена.
— За какво говориш?
Пендъргаст се усмихна.
— Констанс, извини ме, беше безсърдечно. Не, ние няма да убием Блекбърн. Ще намерим друг начин да вземем ценната му играчка.
Настъпи дълга тишина. Пендъргаст отпи от шерито.
— Стигна ли до теб слуха за бунта? — попита Констанс.
Пендъргаст изглежда не я чу.
— Мария току-що ме информира. Както изглежда, старши помощникът е поел управлението и сега се движим към Нюфаундленд, вместо към Ню Йорк. Корабът е в паника. Въведен е полицейски час, предполага се, че ще има важно съобщение
Пендъргаст остави празната чаша и стана.
— Чувствам се изморен от усилията. Трябва да си почина. Ще се погрижиш ли като стане три часът да ме чакат закуска с яйца по бенедиктински и зелен чай Хйо-джи-ча 20 , пресен и горещ?
И без да каже нищо повече, той се плъзна нагоре по стъпалата към спалнята си. Миг по-късно вратата се затвори зад него и ключът се завъртя с меко изщракване.
49.
20
Японски зелен чай с богат и мек орехово карамелен вкус; ниското съдържание на кофеин и катехини се постига чрез специална техника на високотемпературно изпичане, поради което е подходящ за пиене дори преди сън. — Б.пр.
Льосюр беше от един час на следобедна вахта и стоеше пред командния пулт с гигантската редица електронни морски карти и векторен радар, проследявайки движението на кораба, докато пресичаха Голямата плитчина по курс към Сейнт Джонс. Нямаше морски трафик — само няколко големи кораба бяха излезли в бурята — и „Британия“ напредваше бързо.
След смяната на командването на мостика бе настъпила зловеща тишина. Капитан Мейсън изглеждаше потисната под бремето на новите си отговорности. Не беше напускала мостика след отвеждането на капитан Кътър и Льосюр имаше чувството, че няма да се мръдне оттам до влизането им в пристанище. Беше повишила степента на тревога по ISPS до второ ниво. След това разчисти мостика от всички, с изключение на най-важните персони, оставяйки вахтения офицер, кормчията и един наблюдател на пост. Льосюр беше изненадан от това колко добро се оказа това решение: създаде се оазис на спокойствие и концентрация, каквито рядко царяха на един пренаселен от специалисти капитански мостик.
Той се запита как действията по този прословут Параграф V ще бъдат представени пред Корпорацията и как това ще се отрази на собствената му кариера. Неприятно, без съмнение. Утеши се, че не е имал избор. Беше постъпил правилно и това бе, което имаше значение. Най-доброто, което можеше да стори. Как другите щяха да го възприемат, не зависеше от него.
Опитните му очи обходиха разсеяно екраните на електрониката и 941 X DGPS 21 на „Норд Стар“, четирите различни прибора за електронни морски карти, жироскопа, радара, данните за скоростта, радионавигационната система „Лоран“ и механичния лот. Преценяването на данните от пръв поглед не беше лесно дори за човек, прекарал десет години по вода. Но от друга страна, на едно навигационно табло Льосюр можеше да нанесе на картата курса на кораба по старомодния начин — върху хартия, използвайки комплект хубави месингови навигационни инструменти, успоредни линии и сепаратор, получени от баща му. Той дори от време навреме хвърляше поглед към слънцето или някоя звезда, за да определи местоположението им. Не че беше необходимо, но то му даваше жива връзка с великата традиция на неговата професия.
21
Глобална
Погледна към данните за скоростта и курса. Корабът беше на автопилот, както обикновено, и Льосюр трябваше да признае, че „Британия“ доказва, че има необикновено добро поведение във водата, въпреки деветметровите напречни вълни и четиридесетте възлови пориви на вятъра. Истина е, че имаше доста неприятен продължителен период на люлеене, но можеше да си представи колко по-зле щеше да е на някой по-малък круизен кораб. „Британия“ се движеше с двайсет и два възла, по-добра скорост от очакваната. Щяха да стигнат Сейнт Джонс за по-малко от двайсет часа.
Почувства огромно облекчение от начина, по който Мейсън уверено бе поела управлението. В следобедното й изявление към целия кораб по радиоуредбата тя скромно бе обяснила, че комодорът е освободен от длъжност и че тя поема задълженията му. Със спокоен, уверен глас обяви тревога по ISPS код две и уведоми всички, че се отклоняват към най-близкото пристанище. Бе помолила пътниците заради собствената им сигурност да прекарват по-голямата част от времето си в каютите. А когато излизат от тях, за да се хранят, ги посъветва да се движат на групи или по двойки.
Льосюр провери радионавигацията. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Нямаше индикации за лед и няколкото кораба, които все още се намираха в Плитчината, бяха далеч от техния курс. Той промени скалата на двайсет и четири мили. Влизаха в контролен пункт, където автопилотът щеше да направи корекция на курса, за да заобиколят Кериън Рокс откъм подветрената страна. После тръгваха право към пристанище Сейнт Джонс.
На мостика се появи Кемпър.
— Как вървят нещата на пасажерските палуби? — поинтересува се Льосюр.
— Толкова добре, колкото би могло да се очаква, сър. — Той се поколеба. — Докладвах смяната на командването на Корпорацията.
Льосюр преглътна.
— И?
— Вдигнаха доста пара, но още няма официална реакция. Изпратили са цял куп телеграми да ни посрещнат в Сейнт Джонс. Направо са превъртели. Главното им безпокойство е лошата публичност. Когато пресата се докопа до случая… — Гласът му секна и той поклати глава.
Мек звън от таблото с електронната морска карта оповести, че контролният пункт е достигнат. Когато автопилотът автоматично се нагоди към новия хединг, Льосюр усети фината вибрация: новият курс леко бе променил ъгъла на кораба спрямо водата и люлеенето се засили неприятно.
— Нов пеленг потвърден, две-две-нула.
Вятърът шибаше прозорците на мостика. Единственото, което можеше да се види, бе носовата част на кораба, наполовина скрита в мъглата, и отвъд нея — безкрайна сивота.
Мейсън се обърна.
— Господин Льосюр?
— Да, капитане?
Тя заговори с нисък глас:
— Тревожа се за господин Крейк.
— Шефа на радиовръзките? Защо?
— Не съм сигурна, че се справя с програмата. Изглежда се е заключил в радиопоста.
Тя кимна към една врата в дъното. Льосюр беше изненадан: рядко я беше виждал заключена.
— Крейк? Дори не знаех, че е на мостика.
— Трябва да съм сигурна, че всички вахтени офицери работят като екип — продължи тя. — Имаме буря, имаме над четири хиляди ужасени пътници и екипаж, освен това ни чака тежка климатична обстановка напред към Сейнт Джонс. Не можем да си позволим никакви закъснели решения или разногласия сред екипажа. Не и сега.
— Да, сър.
— Нуждая се от помощта ви. Вместо да правя голям въпрос, бих искала да разменя няколко думи с мистър Крейк — само ние двамата.