Колелото на мрака

Чайлд Линкълн

Пияният спря, олюлявайки се.

— На път сме да се ударим!

Последва шум от уплашени гласове. Мъжът размаха ръце.

— Капитан Мейсън е окупирала мостика! Ще разбие кораба в Голямата плитчина!

Разтревожени гласове, викове.

Брус се изправи.

— Сър, на борда на кораб подобно твърдение е като буре с барут. Дано да можете да го подкрепите.

Мъжът погледна Брус несигурно:

— Ще го подкрепя. И теб ще убедя, приятелче. Целият екипаж говори за това.

— Истина е! — извика някой отзад. — Капитанът се е заключила

на мостика. Поела е курс към Кериън Рокс!

— Ама че глупости — каза Брус, но изпита известна несигурност при споменаването на Кериън Рокс. Знаеше мястото от времената на моряшката си кариера: широка редица каменни, подобни на зъбци плитчини, стърчащи от повърхността на Северния Атлантик, гибелна опасност за корабите.

— Истина е! — провикна се пияният, като залюля толкова силно ръката си, че почти загуби равновесие. — На целия кораб се говори за това.

Сред тълпата се надигаше паника.

— Приятели — започна Брус с твърд тон, — това е напълно невъзможно. Мостикът на кораб като този никога, никога не може да бъде оставен само с един човек. Сигурно има стотици начини да се поеме контрола обратно — от машинното отделение до помощния мостик. Знам това със сигурност: служил съм в Кралската флота.

— В наши дни нещата не са същите, изкуфяло старче! — изкрещя пияният. — Корабът е напълно автоматизиран. Капитан Мейсън се разбунтува и завзе контрола, а сега се кани да потопи кораба!

Една жена се втурна напред и дръпна сакото на Брус.

— Нали сте моряк! За бога, трябва да направите нещо!

Брус се освободи и вдигна ръце. Притежаваше вродено чувство да доминира и уплашената глъчка отслабна.

— Моля! — извика той. Възцари се тишина. — Екипът ми и аз ще разберем дали в този слух има някаква истина — продължи той.

— Има…!

— Тишина! — Той изчака малко. — Ако е така, ще предприемем действия — обещавам ви. Междувременно, всички трябва да останете тук и да чакате инструкции.

— Ако се обадя — каза Далбърг, — Адмиралският клуб на Палуба 10 има монитор, който показва положението на кораба при пресичането, включително курс и скорост.

— Отлично — кимна Брус. — Това ще ни даде независимо доказателство.

— И тогава какво? — извика жената, която го бе дръпнала преди малко за сакото.

Брус се обърна към нея:

— Както казах, ще останете тук и ще окуражавате всички, които минават, да направят същото. Успокойте ги и спрете да разпространявате този слух — последното, от което се нуждаем, е паника. Ако е истина, ще помогнем на останалите от екипажа да възвърнат контрола върху кораба. Ще ви информирам за всичко, което се случва.

Той се изви към малката си група.

— Ще отидем ли да проверим?

И ги поведе с бърза крачка по коридора към стълбите. Беше ненормална история, лудост. Това не можеше да е истина…

Дали?

54.

Помощният мостик беше препълнен и с всяка минута ставаше все по-топло. Льосюр беше свикал спешно събрание на шефовете

на всички отдели и тези от медицинския пункт и развлекателните центрове вече пристигаха, заедно с домакина, старшината, отговарящ за корабните съоръжения и шефа на стюардите. Той погледна часовника си, избърса чело и погледна сигурно за стотен път гърба на капитан Мейсън на централния монитор на локалните телевизионни приемници, която стоеше хладна и невъзмутима, изрядна, както винаги. Бяха поискали курса на „Британия“ на главния навигационен GPS. И ето го, показан като петно от хладни електронни цветове. Посоката, скоростта… и Кериън Рокс.

Очите му отново се върнаха на Мейсън, невъзмутима на щурвала. Нещо й беше станало, може би имаше медицински проблем, удар, лекарства, кой знае… Какво ставаше в мозъка й? Действията й бяха в разрез с всичко, което прави един капитан на кораб.

Отстрани до него Кемпър наблюдаваше таблото, със слушалки на ушите. Льосюр го побутна с лакът и шефът по сигурността свали слушалките.

— Кемпър, сигурен ли сте, че тя може да ни чуе? — попита той.

— Всички канали са отворени.

Льосюр се обърна към Крейк:

— Някакви допълнителни отговори на сигнала ни за бедствие на кораба?

Крейк вдигна очи от данните от електронните прибори и сателитния телефон.

— Да, сър. Отговарят ни от Американската и Канадската брегова охрана. Най-близкият съд е канадският „Сър Уилфред Гренфел“, който се е обадил на пристанището на Сейнт Джонс, шейсет и осем метров патрулен кораб с деветима служители, единайсет души екипаж, шестнайсет легла плюс още десет в корабната болница. Пресрещат ни и ще ни стигнат на петнайсет морски мили изток-североизток от Кериън Рокс… към 3:45 след обяд. Никой друг не е достатъчно близко, че да ни доближи, преди очакваното време на… а-а-а… сблъсък.

— Какъв е планът им?

— Все още работят по опциите.

Льосюр се обърна към третия помощник:

— Доведете доктор Грандин тук. Искам медицински съвет за това, което се случва с Мейсън. И попитайте Майлс дали на борда измежду пасажерите няма психиатър. Ако има, доведете и него.

— Разбрано, сър.

Льосюр насочи вниманието си към главния механик.

— Мистър Холси, искам да отидете в машинното отделение личнои да изключите автопилота. Отрежете кабелите, ако трябва, строшете с чук контролните табла. И като последна мярка, извадете от строя някой от електродвигателите.

Инженерът поклати глава:

— Автопилотът е подсигурен срещу нападение. Замислен е така, че да заобикаля всички механични системи. Дори и да бъде изваден от строя някой от електродвигателите — което не може да стане, — автопилотът ще компенсира. Корабът може да се движи и с един, ако потрябва.

— Господин Холси, не ми казвайте, че нещо не може да се направи, преди да сте опитали.

— Да, сър.

Льосюр се обърна към шефа на радиовръзките:

— Опитай да се свържеш с Мейсън по радиостанцията на канал 16.