Мантри за здраве и дълголетие

Попов Дмитрий

Отделянето на стомашния сок преминава през няколко етапа. То започва още при вида и аромата на храната и продължава при нейното дъвчене и поглъщане. Количеството сок, секретирано на този етап определено е недостатъчно за пълното разграждане на погълнатите белтъци, но стига за стартиране на процеса и протичането му в продължение на около час. Но, както се казва, апетитът идва с яденето. Следващият етап е свързан с отделянето на основното количество стомашен сок, което (забележете!) е пропорционално на разтягането на стомаха, чийто обем може да достигне внушителните 3,5 л. Предвид на това не са малко диетолозите, които вече считат за несъстоятелно внушението, че човек трябва да става от масата „леко гладен”. Според тях правилно е да се става „с чувство на приятна тежест в стомаха”. Една от ролите на фибрите и т.нар. гарнитури към ястията е именно тази – да осигурят необходимото разтягане на стомаха, което ще гарантира отделянето на достатъчно количество стомашен сок.

Основната част от мазнините, присъстващи в храните, представляват т.нар. триглицериди – съединения на глицерина с три висши мастни киселини. Тяхното разграждане започва в стомаха, където на съставните части се разпадат само около 10% от тях, продължава в дванадесетопръстника и завършва в тънките черва. Съществена роля в този процес играе лецитинът – важен фосфолипид, който в значителни количества се съдържа в яйцата, рибите, птичето месо, соята, слънчогледа и т.н. Освен с емулгиращи и транспортни функции в процесите на усвояването на липидите, лецитинат е пряко ангажиран с „извеждането” на холестерола от организма, извличайки го дори от вече образуваните атеросклеротични плаки.

В заключение е уместно да се подчертае, че за осигуряване на здрав организъм и красива и привлекателна фигура не са нужни никакви специални диети и мъчителни лишения, а единствено воля за спазване на неголям брой прости правила: ограничаване на „бързите захари” (глюкоза, фруктоза, захароза) и разумно увеличаване на дяла на сложните такива, намаление до възможния минимум на наситените мазнини (масло, мляко и млечни продукти, сланина, лой, тлъсти меса), както и на транс-киселините (хидрогенираните мазнини, маргарина), увеличаване на дяла на ненаситените мазнини (растителни масла, ядки, риби, морски дарове), както и на растителните фибри (пълнозърнест, ръжен и типов хляб, овесени ядки), ежедневна консумация на плодове и зеленчуци.

Важно условиe за пълното усвояване на хранителните вещества е благоприятната психична обстановка по време на храненето и храносмилането – доброто настроение, положителните емоции, приятното обкръжение, както и интензивният двигателен режим и честите контакти с природата. Мъдрите хора казват, че храненето и сексът са две от най-важните удоволствия на живота, които взаимно се обуслявят. Просто в зависимост от възрастта едното става по-значимо от другото…

Измамният свят на калориите

Битката на човека с наднорменото тегло датира още от древността, но през 60-те години на миналия век светът беше обхванат от истинска истерия за отслабване, когато, главно чрез новопоявилата се зомбираща кутийка – телевизора, се наложи визията на свръхслабите, почти дистрофични манекенки и артистки от типа на легендарния английски топмодел Лесли Хормби – Туиги (twigна английски –вейка), която при ръст 169 см тежеше едва 40кг. В средата на 80-те години със собственото си тяло вече воюваше повече от една трета от населението на планетата. В наши дни този брой определено е много по-голям. Безспорна истина обачее, че много малка част от тези хора, за които ежедневното пресмятане на калориите се е превърнало в начин на живот, във фикс идея, знаят какво всъщност представлява калорията и какво точно калкулират при съставянето на всекидневното си меню. А каква е достоверността на подобни изчисления определено знаят малцина.

Сакралният термин – калория, превърнал се в кошмар на милиарди хора на земята, е въведен през 1824 г. от френския професор-химик Никола Клеман. Наименованието „калория” произлиза от латинската дума color, която означава топлина. 1кал представлява количеството топлинна енергия, необходима за повишаване на температурата на 1г вода с 1⁰С. В наши дни тази единица се използва единствено за указване на енергийната стойност (калоричност) на хранетелните продукти. В Международната система за единици енергията се измерва в джаули (J). 1кал = 4,1841J.

В края на XVIIIвек друг французин – Антоан Лоран дьо Лавоазие, изказал мисълта, че храната представлява „горивото” за човешкия организъм, както дървата за печката. В средата на XIXвек знаменитият немски химик Юстус фон Либих назовал имената на тези „дърва” – въглехидрати, белтъчини и мазнини.

За баща на диетологията се приема американският химик Уилбър Атуотър, който в края на XIX век, след дългогодишни изследвания, пресметнал количеството енергия, която тези основни компоненти на храните предоставят на човешкия организъм – въглехидратите и белтъчините – 4 ккал/г, а мазнините – 9 ккал/г. Получените стойности били дори коригирани с енергията на онази част от веществата (според Атуотър – 10% от общотоим количество), които се изхвърлят от организма, без да се усвоят. Една от основополагащите и достойни за уважение идеи в изследванията на американския химик била да обоснове възможността с минимални средства бедните хора да си осигурят необходимата за съществуването им енергия. Не след дълго към посочените стойности Атуотър добавил още една, калоричността на спирта – 7 ккал/г. Това дало повод на производителите на алкохолни напитки широко да рекламират своята продукция като богат източник на евтина и достъпна енергия за човешкия организъм. Факт, който сериозно огорчил учения. Системата на Атуотър, както и т.нар. фактори на Атуотър, получили широко разпространение и в почти неизменен вид се ползват и в наши дни.

С развитието на познанията в областта на физиологията и биохимиятаобаче, както и в другите научни направления, свързани с тези науки, става все по-ясно, че системата на Атуотър е твърде неточна и дава само приблизителна, твърде груба представа за енергийния принос на различните хранителни продукти за човешкия организъм. Което в прав текст означава, че педантичните разчети на калориите, както и терзания от типа „бонбонче ли да си взема или едно сладкишче?”, са лишени както от логика, така и от смисъл.

За какво всъщност става дума? Поради отсъствие на достатъчно научни познания в края на XIXвек в системата на Атуотър не са взети предвид редица фактори, които оказват съществено влияние върху крайния резултат. На първо място това са енергийните разходи за сложните процесите на храносмилане, свързани с протичането на огромен брой хормонално управлявани и ензимно катализирани биохимични превръщания. Известно е например, че белтъците се разграждат много по-трудно от мазнините и въглехидратите, следователно за усвояването на храна, богата на белтъчини, организмът ще изразходва много повече енергия, отколкото ако тя е с по-високо съдържание на мазнини или захари. Установено е, че за усвояването на животинските белтъчини се изразходва около 40% от предоставяната от тях енергия, докато при мазнините и захарите тази стойност е едва 10%. Т.е. при една и съща калоричност менюто, съдържащо главно белтъчини, ще зареди организма с много по-малко енергия, отколкото ако то е съставено от мазнини или въглехидрати.

Редица изследвания недвусмислено показаха, че физическото състояние на храната също има съществено влияние върху крайния енергиен ефект на даден продукт. В частност, за храносмилането на храна, претърпяла кулинарна обработка, организмът изразходва много по-малко енергия в сравнение със суровата такава. В резултат той ще получи от нея значително повече енергия. Японският учен Киоко Ока убедително доказа, че една и съща храна, в зависимост от състоянието , предоставя на организма различно количество енергия. Предварително раздробената и омокрена храна предоставя много повече енергия от сухата, по-твърда и компактна такава. Температурата на храната също има важно значение за крайния енергиен ефект. За храносмилането на студена храна организмът трябва да вложи значителен енергиен ресурс, за да я доведе до температурата, при която протичат храносмилателните процеси. Това определено се отразява съществено на енергийния баланс. Наред с това има убедителни данни, че студената храна престоява в стомаха едва 15–20 минути, вместо полагащите се няколко часа, след което тя го напуска почти непроменена. Какъв е енергийният принос на такава храна и какава стойност имат направените предварителни изчисления за погълнатите калории е повече от ясно. Любопитно е, че в някои известни вериги за „фаст фууд” към широко рекламираните сандвичи и специалитети, даже и като бонус, се предлага ледено студена газирана напитка. „Бонус” е обаче и стимулираната по такъв начин дисбактериоза – в резултат на „спонсорирането” на гнилостните бактерии в дебелото черво с белтъчините от неусвоената по такъв начин храна.