Мантри за здраве и дълголетие

Попов Дмитрий

В своята жизнена дейност бактериите, резидиращи в дебелото черво (най-заселената зона в храносмилателния тракт, в която се „трудят” милиарди бактерии с обща маса почти два килограма) произвеждат букет от безценни за човешкия организъм вещества – витамините В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉ (фолиева киселина), В₁₂, К, както и вещества, представляващи продукти на разграждането на белтъците (индол, фенол, скатол), които регулират правилната дейност на червата. Доказано е, че дружествената микрофлора, чрез разлагане на някои продукти от обмяната на веществата, както и на не малък брой канцерогени, защитава клетките на човешкия организъм от мутации и онкологични заболявания.

Устната кухина, която е входа към храносмилателния тракт, се обитава от над 600 вида бактерии. Когато вредоносните такива по една или друга причина (най-често лоша устна хигиена) заемат жизненото пространство на полезните такива, в устната кухина се развиват такива заболявания, засягащи тъканите около зъбите, като гингивит и парадонтит, които са изключително опасни. Има обемиста информация, която сочи, че подобни заболявания увеличават с до 50% риска от сърдечно-съдови заболявания и почти двойно този от преждевремено раждане при бремените.

Натрупаните знания върху ролята на бактериалната съставяща на свръхорганизма човек-бактерия все по-категорично сочат, че тя е много по-сложна от просто взаимоизгодно сътрудничество от типа „ти на мен, аз на теб”. Все по-ясно става, че в действителност бактериите управляват много от функциите на човешкия организъм. В частност шведски и индийски учени неотдавна оповестиха, че стомашно-чревната микрофлора участва активно във физиологията на мозъка и формирането на поведението на човешкия индивид, в т.ч. и на поведенчески характеристики като активност, боязливост, тревожност и смелост. Съществуват изследвания, които показват, че тя влияе и на синтезата на важния невротрансмитер серотонин, който играе ключова роля в регулирането на настроението, телесната температура, съня, апетита и сексуалността.

Според д-р Рой Слитър от Ирландския институт Корк съвокупноста от бактерии в нашия организъм следва да се разглежда като виртуален орган, чиято роля за неговото съществуване е дори по-важна от тази на феноменалната биохимична лаборатория –черния дроб. Отклонения в „кондицията” на полезната микрофлора, в резултат например на инфекциозни заболявания, употребата на антибиотици или сулфонамиди, неминуемо води до различни болестни състояния на организма, някои от които с твърде сериозни последствия. Подобни състояния, известни като дисбактериоза, се преодоляват с помощта на т.нар. пробиотици – живи микробиални хранителни добавки, съдържащи млечно-кисели и бифидобактерии, и пребиотици – неусвояеми от организма вещества (фруктоолигозахариди, инулини, лактулоза, лактитол и др.), които стимулират активността и развитието на резидиращите в дебелото черво полезни микроорганизми.

Неотдавна в лабораторията на професор Бони Баслер от Университета Принстън в щата Ню Джърси (САЩ) – ръководител на Американското микробиологично дружество, беше направено забележително откритие. Беше установено, че при организирането както на отбраната си, така и на нападенията бактериите общуват и се „договарят” помежду си посредством думи, съставени от определени химически вещества, които те излъчват в заобикалящата ги среда. При това езикът на бактериите от един вид е напълно непознат за тези от друг вид. Т.е. и при бактериите може да се говори за езикова бариера, а подслушването и шпионирането е изключено. Тези от различен вид също общуват, но на своебразен „есперанто”, посредством който „разбират” числеността на своите и чужди микроорганизми (нещо като системата свой-чужд, използвана в авиацията). Това им позволява да „обмислят” стратегията за по-нататъшното си поведение.

Счита се, че бъдещата борба с болестотворните бактерии ще се води именно използвайки „езика” на бактериите, с оглед осуетяване на тяхното организиране за масирана атака на човешкия организъм. Така ще се разделим с този „вандалски” (но за съжаление засега най-ефективен) метод, към който отговорните лекари прибягват само в краен случай, основаващ се на използването на антибиотици и сулфонамиди, при което, освен патогенните, жертва стават и полезните микроорганизми, с всички негативни последствия за човешкия организъм. Предвид изключителната важност на изследванията върху идентификацията и ролята на бактериите, населяващи човешкия организъм от кожата до най-потайните кътчета на тялото, в САЩ се реализира грандиозен проект, в който участват над двеста именити учени от 80 лаборатории, за който правителството е заделило колосалната сума от 173 милиона долара. Какви ли забележителни открития за живота вътре в нас ни очакват в бъдеще?

Тайните на мозъчната кухня

Използвайки съвремената терминология без преувеличение можем да кажем, че мозъкът представлява централния компютър, сървъра, на човешкия организъм, който управлява и регулира всички жизненоважни процеси, протичащи в него, изпълнявайки едновремено изключително голям брой задачи. Огромното му натоварване съответства на неговите особено високи енергетични потребности – при маса, съставляваща едва 2% от човешкото тяло, той консумира цели 20% от енергийните разходи на целия организъм. Многобройни изследвания показват, че за неговото правилно и безотказно функциониране не е достатъчно да се осигури само необходимата му енергия. За целта в не по-малка степен са нужни редица важни и не малък брой строго специфични вещества, които осигуряват неговото пълноценно действие.

В резултат на изучаването на потребностите на мозъка от хранителни вещества беше направен изключително важният извод, че качеството на храната в значителна степен е определяща за човешкия интелект. В частност, лошият и беден хранителен режим на майката по време на бременността й, както и оскъдното хранене на детето в началните години, оказват пагубно и необратимо въздействие върху развитието на неговия мозък и на интелектуалните му възможности в бъдеще.

Основните хранителни вещества, които осигуряват необходимия градивен материал за многобройните биохимични процеси, протичащи в организма, както и енергията, необходима за тяхното осъществяване, са въглехидратите (захарите), протеините (белтъчините) и липидите (мазнините). Какви са потребностите на нашия „компътър” от тези вещества? По презумпция, известна единствено на Твореца, основният енергиен източник, на който се крепи сложната енергетична система на човешкия организъм, са въглехидратите и по-точно един от тях – глюкозата.. Нейното съдържание в хранителните продукти е ниско, но организмът разполага със съответния ресурс за превръщане на почти всички усвояеми въглехидрати (фруктоза, захароза, скорбяла и др.) в необходимата му глюкоза. Именно тя, глюкозата, е единственият енергиен източник, „горивото”, за клетките на човешкия мозък. В състояние на покой на организма мозъкът консумира около 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза! Няколко десетки килограма мускулна маса се задоволят с останалата една трета.

За подсигуряване срещу неразумно и опасно понижение на съдържанието на жизнено необходимата глюкоза в кръвта (например в резултат на непосилно физическо натоварване) Създателят е предвидил и план Б – трансформация на белтъчините в глюкоза, което става в главната биохимична лаборатория на организма – черния дроб. Все пак Той е знаел, че ние нерядко можем да сме и доста глуповати и да поставим на риск дори собственото си съществуване…

Установено е, че захарите увеличават съдържанието в мозъка на важния невротрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”. Той играе съществена роля в регулирането на телесната температура, настроението, съня, сексуалността, апетита и т.н. Ниските нива на серотонин водят до агресивно поведение, мигрена и нервни разстройства, докато твърде високите – до понижение на концентрацията и отслабване на паметта. Изходно вещество, прекурсор, за синтез на серотонин в организма е аминокиселината L-триптофан, която в значителни количества се съдържа в гъбите, бананите, овеса, фурмите, фъстъците, сусама, млечните продукти и т.н.

Белтъчните вещества са незаменим компонент в мозъчната „диета”, тъй като са изходен материал за синтезата на т.нар. биогенни амини – допамин и адреналин, които играят съществена роля в редица жизненоважни процеси в организма. В частност, известно е, че допаминът играе определяща роля в процеси като мотивация и концентрация, в заболявания като депресия и шизофрения, както и във формирането на психическата зависимост от психотропни вещества като хероин и кокаин. Той също така регулира дейността на сърцето, повишавайки сърдечната честота и сърдечния дебит (количеството изпомпана кръв), както и кръвното налягане. Понижената допаминова активност води до депресия. Допаминът изпълнява и друга особено важна функция в организма – в зависимост от концентрацията му в кръвта той предизвиква дилатация (разширение) или констрикция (свиване) на кръвоносните съдове, захранващи бъбреците, с което управлява количеството на постъпващата за филтриране кръв в тях. В мозъка той се синтезира от аминокиселините тирозин и фенилаланин, които се съдържат в храни като соя, пилешко месо, яйца, риба, бадеми, фъстъци, тиквени семки, сусам, банани, млечни продукти и др. Допаминът е изходно вещество, от което организмът синтезира важните невротрансмитери адреналин и норадреналин. Адреналинът, познат като хормон на стреса, в значителни количества се продуцира при стресови състояния (страх, гняв, опасност, усилено психическо или физическо натоварване и т.н.). Ниските му нива водят до чувство на отпадналост, замаяност и ниско кръвно налягане.