Мантри за здраве и дълголетие

Попов Дмитрий

Установено е, че недостатъчният сън също е предразполагащ напълняването фактор. Счита се, че причината се крие в хормона мелатонин, известен още като „хормон на младостта” – мощен антиоксидант, инактивиращ опасните свободни радикали и изпълняващ важни регулаторни функции в човешкия организъм. Подобно на вампир той се появава и натрупва нощем, по време на сън, и изчезва с първите лъчи светлина. В хода на денонощния си цикъл той „превключва” редица важни системи на организма от „икономичен” в „активен” режим и обратно. Доказано е, че мелатонинът стимулира производството на лептин, с което потиска появата на чувството на глад по време на сън. При краткотраен или непълноценен сън обаче секретираният мелатонин е в недостатъчно количество, което, освен че отслабва защитата срещу атаките на свободните радикали, предизвикващи стареенето на клетките и организма като цяло, е сериозен фактор, който води до ниски нива на лептин и поява на непреодолимо чувство на глад, при това (забележете!) – особено за сладки неща. Задоволяването на това чувство води…известно е докъде.

Сериозен пробив в задълбочаването на познанията за причините за натрупването на излишни килограми беше направен от японските изследователи Масаясу Кодзима и Кендзи Канагава, които през 1999 г. откриха антипода на лептина – „хормона на глада” грелин. Той се синтезира от определени клетки на стомаха и неговото съдържание нараства непосредствено преди хранене. Според канадски учени грелинът участва в подготовката на нервната система и организма като цяло към „свещенодействието” – примането на храната. Отделянето на този хормон се провокира от привлекателния вид и вкусния мирис на храната, което определено може да провокира преяждане. По данни на учени от Института по психиатрия „Макс Планк” в Мюнхен дори и една снимка на вкусна храна, т.е. външен фактор, може да стимулира отделянето на грелин, което води до появата на чувство на глад. В своите изследвания учените от Медицинския център на Университета в Далас (щата Тексас) установиха, че хроничният стрес води до повишение на нивото на грелин в организма и завишена консумация на храни и, вследствие на това – до затлъстяване.

Със задълбочаване на изследванията в дискутираната област все по-ясно става, че хормоналната регулация на хранителното поведение на човека е изключително сложна. Към настоящия момент на учените са известни над петдесет невротрансмитера, синтезирани от мозъка, които дирижират виртуозния оркестър на човешкия организъм, свирещ с еднакво умение, както одата на радостта, здравето и красотата, така и познатото, но тъжно произведение на Фредерик Шопен – траурния марш.

Съдбата на давещите се е в ръцетена самите давещи се

Застрашителният ръст на хората с наднормено тегло и затлъстяване следва да се търси и в сериозните изменения в начина на живот на съвремения човек в сравнение с неговите предци. За добиването на прехраната си, както и в ежедневния си живот, той е изразходвал значителни физически усилия. По структура, състав и количество неговата храна е била твърде различна от консумираната в наши дни – богата на мазнини (в т.ч. и на изключително вредните наситени и транс-киселини) и „бързи захари” и бедна на белтъчини (особено растителни), витамини, минерали и други важни за организма нутриенти. Затова пък богата на консерванти, оцветители, подсладители, модификатори на вкуса, консистенцията и водосъдържанието, тежки метали, пестициди и други „екстри” и „придобивки” на нашия високотехнологичен и урбанизиран свят. Наред с това, особено през последните десетилетия, с развитието на техниката и технологиите настъпиха кардинални промени в двигателния режим на съвремения човек, който води изключително заседнал, хиподинамичен начин на живот, твърде далеч от природата и нейната живителна сила. Живот, който в свободното време преминава главно пред компютъра и телевизора.

От енергетична гледна точка затлъстяването стартира тогава, когато в продължителен период постъпващата в организма енергия превъзхожда изразходваната такава. Значителна част от разликата се отлага под формата на мастна тъкан. В съчетание с ежедневния стрес, на който по един или друг начин всеки човек е подложен, изброените фактори водят до сериозни рискове за здравето и, в частност – до развитие на вече споменатия метаболитен синдром. Безспорно, необходими са още много изследвания за изясняване на причините за тази чума на века, за откриване на механизмите за противопоставяне на рушителното му въздействие върху човешкия организъм, както и за овладяване и подчиняване на хормоналния „инструментариум” на организма, но дори и сега, на нивото на сегашните познания, съществуват много средства и начини за осигуряване на здраво тяло и стройна и красива фигура. Просто трябва да го пожелаем и да имаме волята и търпението да го постигнем.

Тайните на невидимата кухня

Тревожният ход на нарастване (5–7 пъти през последните 30 години) на броя на хората с наднормено тегло и затлъстяване в света, както и убедителните данни относно губителните последствия от т.нар. метаболитен синдром, заставиха мнозина сериозно да се замислят върху качеството и количеството на приеманата храна, както и върху своя хранителен режим. А картината определено не е оптимистична – по данни на Световната здравна организация всеки четвърти жител на планетата е с наднормено тегло или затлъстяване. В резултат, не без активното съдействие на медиите, през последните години в тази сфера се заформи истинска истерия – за диети, храни и здравословно хранене с ентусиазъм заговориха както кльощави и полупрозрачни дами, така и дами и господа с фигури, стоящи безнадеждно далеч от критериите за стройна и хармонична фигура. В тази зейнала „хранителна” ниша място намериха както знахари и откровени шарлатани, така и мастити и титуловани специалисти в бранша, които, не безкористно разбира се, се втурнаха да решават един от най-сериозните здравни проблеми на XXIвек.

В битката се включиха и последните достижения на техническата революция. При желание на компютърния екран може да получите информация, че за вашия организъм е полезна например пастървата, но не и сьомгата, или пък, че вашите клетки просто жадуват за козя ласка – под формата на мляко или сирене, но определено ще се мръщят на кравешките продукти. Добре е да се знае обаче, че всеки, който има намерение да се намеси в изключително сложната и балансирана храносмилателна система на човешкия организъм, която е неразривно свързана с редица други негови системи – нервна, кръвоносна, двигателна, дихателна и т.н., трябва да е наясно, че това крие потенциални рискове, които в определени случаи могат да доведат до сериозни или много сериозни проблеми. Защото храносмилателната система осигурява на човешкия организъм както необходимите енергийни субстрати, така и огромен брой вещества – нутриенти, нужни за протичането на неизброимото количество биохимични процеси, свързани с неговото съществуване. Разбира се, познаването в необходимата ширина и дълбочина на тези процеси е задача и сфера на действие на съответните специалисти, но принципни познания за тях следва да има всеки, който извършва или планира да извърши някакво по-сериозно вмешателство в своя хранителен режим. Това определено ще го предпази от неправилни стъпки и фатални грешки. Защото не са малко хората, които, без да имат елементарни познания върху сложността на обекта, върху който се опитват да въздействат, се втурват да изпълняват всяка от стотиците „изпитани” диети, циркулиращи в публичното пространство. Маниакалността в тази област доби патологични измерения и учените вече говорят за една нова болест – орторексия.

Независимо от ограничения обем на настоящия материал, ще се опитаме, макар и с крайчеца на окото, да надникнем в тайните на невидимата кухня на човешкия организъм с надеждата, че тази информация ще бъде някому полезна.

За своето съществуване и развитие човешкият организъм се нуждае от редица вещества (нутриенти) – въглехидрати (захари), протеини (белтъчини), липиди (мазнини), които служат като енергиен източник и „строителен материал” за синтезата на неизброимо количество продукти, както и широк кръг „спомагателни”, но жизнено необходими субстанции – витамини, незаменими аминокиселини и мастни киселини, минерали и т.н. По промисъл, известна единствено на Твореца, въглехидратите са поставени в основата на енергийната система на човешкия организъм.И по-точно един от тях – глюкозата, в която на практика могат да се превърнат всички усвояеми захари – захароза, лактоза, фруктоза, скорбяла, но и не само те. Тя е главен енергиен ресурс за протичането на сложните биохимични процеси в човешкия организъм и единственият енергиен източник – „горивото”, за клетките на неговия главен компютър – мозъка, който дори в състояние на покой консумира около 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза! Понятно е каква беда може да си навлече всеки, дръзнал да елиминира изцяло въглехидратите от хранителния си режим. Достоверно е известно, че недостатъкът на въглехидрати води и до нарушения в обмяната на белтъците и мазнините и до принуждаване на организма да покрива енергийните си разходи за сметка на разпадане на тъканните белтъци. В резултат в организма се натрупват вредни продукти от непълното превръщане на мастните киселини и някои аминокиселини, а киселинно-основното равновесие се измества по посока към по-киселите стойности.

Пектинът и целулозата, отнасяни към т.нар. растителни фибри, не се усвояват от храносмилателната система, но спомагат за добрата перисталтика и са незаменим субстрат за милиардите полезни симбионтни бактерии, населяващи дебелото черво, чието количество съставлява цели 2 кг! Под форма на благодарност последните осигуряват на организма богат букет от безценни витамини – В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉, В₁₂, К, които вземат дейно участие в огромен брой жизненоважни метаболитни процеси. Т.е. ролята на тези „баластни” въглехидрати е не по-малко важна от тази на „същинските” такива. Нещо, което е основополагаща идея в съвремената диетология.

Трансформацията на белтъците, представляващи полимери на т.нар. аминокиселини, е изключително важен етап на храносмилателните процеси, протичащи в човешкия организъм. Тя започва в стомаха под действието на силно киселия стомашен сок, продължава в дванадесетопръстника и трябва да завърши възможно най-пълно в тънките черва. Попаднали в дебелото черво продуктите на непълното разграждане на протеините (пептиди, пептони) осигуряват питателна среда за резидиращите там гнилостни бактерии, които са в постоянна конкурентна борба с полезните симбионтни бактерии. Подобно „стимулиране” на гнилостните бактерии води до нарушение на бактериалното равновесие в дебелото черво, свързано с отделяне на множество токсини (продукти на жизнената дейност на последните) и чувствително намаление на продуцираните от полезните бактерии витамини. Явлението е известно като дисбактериоза и води до твърде неблагоприятни последствия за организма. Един от най-ефективните начини то да се избегне е да се оставят гнилостните бактерии на строга гладна диета, което се постига чрез осигуряване на набходимите предпоставки за възможно най-пълно разграждане на белтъчните вещества още преди пределите на дебелото черво. Понятно е, че решаваща роля за това играе количеството на отделения стомашнен сок. А как се дозира това количество? Как мозъкът „узнава” колко стомашен сок е необходим?