Мантри за здраве и дълголетие
Шрифт:
Достоверно е установено, че психическото състояние на човека също оказва съществено влияние върху крайния енергиен добив. Усвояването на храната е значително по-ефективно, ако човек се храни с добро настроение и в добра компания. Погълнатата насила, по навик, без желание и настроение храна се усвоява по-непълноценно и има значително по-малък енергиен ефект. Влияние оказва и температурата на околната среда, влагосъдържанието и, особено – съдържанието на кислород. В планината, където то е значително по-високо, усвояването на хранителните вещества е по-пълно и енергийният добив – по-висок.
Системата на Атуотър не отчита и друг особено значим елемент – индивидуалната особеност на всеки организъм, който сам по себе си е неповторимо, бутиково творение на природата. Всеки човек е уникален от генетична, а следователно – и от хормонална, биохимична и метаболитична гледна точка. Т.е. процесите на разграждане и усвояване на хранителнтите вещества у всеки индивид протичат по различен начин – с различна избирателност, скорост, дълбочина, т.е. с различен енергиен добив. Иначе казано, една и съща храна има различен енергиен принос за организма на всеки отделен човек. Мнозина са се удивявали например на факта, че някои хора са способни да погълнат колосално количество храна, оставайки все така слаби и елегантни. Едно от разумните обяснения е, че метаболизмът на слабите хора е устроен така, че те изразходват повече енергия за храносмилане в сравнение с по-пълните.
От изключително голямо значение е и фактът, че цитираните по-горе стойности за енергийния ефект на различните хранителни вещества Уилбър Атуотър получил чрез изгаряне на същите в т.нар. калориметър при температури от стотици градуси Целзий. В човешкия организъм храносмилателните процеси протичат при значително по-ниска температура и въпреки, че в науката по инерция продължава да се използва терминът „изгаряне”, абсолютно ясно е, че тези два процеса – горене и храносмилане, се различават принципно, както по природа, така и по състав на получените крайни продукти. Което, от гледна точка на каноните на термохимията, означава различни топлинни ефекти на същите.
Редица съвремени учени са на мнение, че по сложност и организация храносмилателната система на човека превъзхожда дори неговия главен мозък. Казаното до тук означава, че обозначените на етикетите на хранителните продукти енергийни стойности могат да дадат само съвсем приблизителна ориентация за реалната стойност на енергията, която би получил конкретният индивид при нейното консумиране. При това разликата между калкулираната и реално получената енергия може да достигне десетки проценти! Което само по себе си обезсмисля вече споменатите педантични и изпълнени с душевни терзания предварителни разчети. На простичкия въпрос „А защо, след като е тъй несъвършена, неточна и безнадеждно остаряла системата на Атуотър все още масово се използва?” отговорът е още по-прост: „Защото е изключително трудно (ако не невъзможно!) да се разработи система, отчитаща едновремено толкова много фактори.” Т.е. и куцият кон все пак е някакво транспортно средство…
Невидимият живот вътре в нас
В многовековната човешка историямного малко са откритията, които не са резултат от натрупани преди това познания, а са плод само на прозорливостта, ума и находчивостта на един единствен човек. Именно такова е откритието на холандеца Антони ван Льовенхук, което разкрива един съвсем нов, непознат и неподозиран до този момент свят – светът на микробите. С необичайна упоритост и удивително умение Льовенхук собственоръчно изработва и шлифова лещите на първия в човешката история микроскоп, с който през 1674г. прави своето забележително откритие. В устния човешки секрет той наблюдава истинско скопление от живи същества, способни да се движат, хранят и размножават – един нов, странен и удивително жизнен свят. За изминалите няколко столетия са натрупани колосални познания за този паралелен живот, чийто тайни и загадки все още далеч не са разкрити.
По признание на микробиолозите на науката са известни едва около 10% от обитаващите нашата планета микроорганизми. Сред тях с най-голяма значимост както за земната биосфера, така и за човешкия организъм са бактериите – едноклетъчни организми, появили се на земята преди повече от три милиарда години. Не са малко сериозните изследователи, които считат, че бактериите са пришълци от Космоса, които са дали старт на еволюцията на живота на нашата планета. Такова становище съвсем не е лишено от логика – ДНК дори на най-примитивната бактерия съхранява не по-малко от 6 милиона бита информация, която може да се копира и репродуцира в нови организми. Оказа се, че заобикалящият ни свят буквално гъмжи от бактерии, чийто общ брой се оценява на пет нонилиона (пет с тридесет нули – 5.1030)! В 30-сантиметровия почвен слой на един декар се съдържат близо три тона бактерии, а в един литър прясно издоено мляко техният брой е колкото са жителите на земята…
В човешкия организъм обитават около 10 000 вида бактерии, чийто брой се оценява на около 100 трилиона и чиято обща маса съставлява цели 4 килограма! Броят на собствените клетки в човешкия организъм е едва около 10 трилиона…Счита се, че човешкият геном съдържа 22 хиляди гена, които кодират всички белтъци, обслужващи метаболизма на нашия организъм. Срещу тях противостоят цели осем милиона уникални кодиращи гена, принадлежащи на бактериите в човешкото тяло. Т.е. цели 360 пъти повече! От тази гледна точка, колкото и странно и парадоксално да звучи, ние сме много по-малко хора и много повече – бактерии.
Задълбочените изследвания върху тези умопомрачителни по своята численост живи същества, обитаващи човешкия организъм, убедително доказаха, че нашите взаимовръзки с тях са толкова тесни, че редица съвремени учени разглеждат човека и населяващите го бактерии като един свръхорганизъм. Колкото повече знания се натрупват за тези микроскопични организми в нашето тяло, толкова по-ясно става, че те не са случайни наши спътници или пък „пътници без билет”, съпровождащи ни в нашия жизнен път. Напротив, срещу комфортните условия на живот, който нашият организъм любезно им предоставя, в огромната си част те денонощно и неуморно се трудят за негово благо.
Огромното значение на бактериите за човешкия организъм убедително беше доказано в трудовете на бележития руски учен Илья Мечников в началото на миналия век, чиито забележителни изследвания му донесоха Нобелова награда. Задълбочените изследвания върху бактериите, населяващи човешкия организъм, показаха, че на тях е свойствена т.нар. „колонизационна резистентност” – способността да възпрепятстват размножаването и заселването на други, патогенни микроорганизми върху територията, заета от полезните такива. Последните постигат това по два пътя – чрез производство на специфични вещества с антибактериална активност (бактериоцини, лактоферин, лизоцим, късоверижни мастни киселини), с които потискат развитието на чуждите микроорганизми, и чрез стимулиране на имунната система на организма на приютилия ги домакин. И въпреки, че бактериите вършат всичко това определено с користна цел – за защита на собственото си жизнено пространство и питателна среда, това им действие е от изключително значение за човешкия организъм, тъй като го предпазва от развитието на редица болести.
Най-заселени с бактерии са трите тракта, които пряко контактуват с външния свят и които предоставят най-комфортни условия за развитие на дружествената (за съжаление – и на патогенната) микрофлора – дихателния, храносмилателния и пикочно-половия. Освен защитни функции, бактериите, обитаващи храносмилателния тракт (бифидобактерии, лактобактерии, чревни пръчици), които съставляват около 70% от всички бактерии в човекото тяло, изпълняват и друга много важна функция – активно спомагат за преработването и утилизирането на храната. За съжаление човешкият организъм не е тъй съвършен, той не разполага с нужните ензими и не може да разгражда пълно или да довежда до състояние на усвояване редица хранителни вещества, постъпващи с храната. И тук на помощ идват бактериите, населяващи храносмилателния тракт, които вършат истински чудеса – спомагат за разпадането, а оттам – и за усвояването, на сложните белтъци, въглехидрати и мазнини, участват в метаболизма на холестерола, жлъчните и мастните киселини, холина и т.н и т.н.