Мантри за здраве и дълголетие
Шрифт:
По категоричен начин е доказано, че мелатонинът забавя развитието на седем вида туморни клетки, в т.ч. тези на млечната жлеза и простатата. Множество изследвания свидетелстват, че този чудо-хормон притежава и антистресово действие, което се обуславя от способността му да въвежда ред в ендокринните системи на организма, чиято функция е нарушена в резултат на стреса. Съобщава се и за неговото антидепресивно действие, както и за способността му да противодейства на хиперактивността у децата.
Съществува информация, според която ежедневно необходимото на организма количество мелатонин съставлява 0,3мг. За съжаление с напредването на възрастта жизненият потенциал на човешкия организъм постепенно се понижава. В унисон с тази тенденция секрецията на мелатонин също отслабва. В резултат едно от най-честите оплаквания на хората с напреднала възраст е безсънието, отпадналостта и липса на свежест и бодрост.
Консумирането на протеини, съдържащи есенциалната аминокиселина триптофан, спомага за синтезата на важния нервотрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”, част от който организмът превръща в мелатонин. Богати източници на триптофан са червеният хайвер (960mg/100g), черният хайвер (910mg/100g), фъстъците (750mg/100g), бадемите (630mg/100g), кашуто (600mg/100g), соята (600mg/100g), топеното сирене (500 mg/100g), халвата (360mg/100g), заешкото и пуешкото месо (330mg/100g), калмарите (320mg/100g), скумрията (300mg/100g), грахът и фасулът (260mg/100g), телешкото месо (250mg/100g), сьомгата (220mg/100g), свинското месо (190mg/100g) и т.н. Редица храни съдържат в готов вид ценния хормон. Това са вишнята (1350ng/100g), орехите (270 ng/100g), царевицата (188ng/100g), оризът (150ng/100g), джинджифилът (142ng/100g), фъстъците (117ng/100g), овесените ядки (79ng/100g), доматите (54ng/100g), броколито (27ng/100g) и т.н. (Един нанограм (ng) съставлява 10–9g. ).
Мелатонинът е още едно доказателство за изключително сложната организация на човешкия организъм и за онова крехко равновесие, което тъй често нарушаваме с неприродосъобразния си начин на живот и вредните си навици.
Война и мир вътре в нас
Смъртоносният квинтет
Неотдавна мащабно изследване, осъществено с участието на учени от петдесет страни, стигна до неочаквания извод, че през последните двадесет години в световен мащаб смъртността, дължаща се на наднормено тегло и свързаните с него заболявания, превишава три пъти тази, причинена от системно недохранване. За първи път в човешката история броят на жителите на земята, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, е по-висок от този на подложените на системно недохранване и постоянен глад. По приблизителна оценка с наднормено тегло са почти милиард и половина жители на нашата планета, а триста милиона страдат от затлъстяване.По данни на Световната здравна организация през последните години наднорменото тегло и затлъстяването се превръщат в най-страшния убиец на XXI век, който ежегодно отнема близо три милиона живота.
Малко известен факт е, че всеки „излишен” килограм скъсява живота с два месеца, т.е. 30 наднормени килограма намаляват продължителността на живота с цели пет години! У нас статистиката също е повече от стряскаща – според някои източници в нашата страна с наднормено тегло са около два милиона души, а един милион страдат от затлъстяване. С наднормено тегло са около 200 хиляди деца, като техният брой постоянно расте.
Най-използваният показател за оценка на степента на затлъстяване е т.нар. индекс на телесната маса – BMI(BodyMassIndex), който се изчислява като масата в килограми се раздели на квадрата на ръста в метри. Световни „лидери” в споменатата тъжна и тревожна класация са САЩ, където процентът на хората, страдащи от затлъстяване (с BMI над 30), е 30,6%, следвани от Мексико (24,2%), Великобринатия (23%), Гърция (22,4%) и т.н. Според различни източници процентът на хората със затлъстяване в Русия се движи в границите от 23% до 36%. Най-стройни са японците и корейците, сред които страдащите от затлъстяване са едва 3,2%, следвани от швейцарците (7,2%), норвежците (8,3%), италианците (8,5%) и пр.
Като правило, поне в развитите страни, процентът на хората с наднормено тегло е обратно пропорционален на техния икономически статус. До този извод достигнаха група американски учени, които изследваха социалното „разпределение” на наднорменото тегло сред населението. Т.е. и в този пункт в света липсва социална справедливост – по-бедните слоеве са значително по-изложени на този изключително рисков за здравето фактор от тези, стоящи по-високо в икономическата иерархия на обществото. Наднорменото тегло е една от съществените причини за развитието на т.нар. метаболитен синдром – комплекс от биохимични, хормонални и клинични патологии, водещи до развитие на заболявания като захарен диабет (нарушен глюкозен толеранс), нарушения в обмяната на липидите (понижено съдържание на „добрия” холестерол, увеличено съдържание на триглицериди), повишено артериално налягане, атеросклероза, подагра, чернодробна стеатоза (значително натрупване на мазнини в черния дроб) и др.
Според единодушното мнение на специалистите метаболитният синдром е определящ фактор за развитието на сърдечния инфаркт или мозъчния инсулт, които заболявания твърдо държат „призовото” място и са причина за всяка четвърта смърт на планетата. Счита се, че развитието на метаболитния синдром е съпроводено с пет диагностични признака, наричани често „смъртоносен квинтет”:
• сътношението между обиколките на талията и ханша: над 0,8 при жените и над 1,0 – при мъжете;
• артериално налягане: равно, или по-високо от 130/85;
• съдържание на глюкоза в кръвта (на гладно): равно или повече от 6,1 ммол/л;
• съдържание на триглицериди в кръвта: равно или повече от 1,7 ммол/л;
• съдържание на „добрия” (HDL) холестерол в кръвта: под 1,0 ммол/л при мъжете и под 1,3 ммол/л при жените;
За поставяне на диагнозата метаболитен снндром е достатъчно да свири само „трио” от петте музиканта на този „квинтет”. Любопитен факт е, че до неотдавна пълнотата, дори и прекалената, в много народи по света се приемаше като признак на достойнство, богатство и благополучие. На Хавайските острови и в наши дни на дебелаците, които тук нерядко са със страховити размери, се гледа с благоговение и…възхищение. На тихоокеанските острови Самоа обаче пълнотата е рядко срещана и не се толерира. Може би този факт следва да се обясни с отминали събития от историята, когато при набезите си съседните племена-людоеди определено отдавали кулинарните си предпочитания на пълните и по-охранените индивиди.
Противоборството на хормоните
Логично е, че най-важният въпрос, на който в наши дни учените упорито търсят отговор, е кои са причините, водещи до развитието на метаболитния синдром? През 1994г. американските учени Джефри Фридман и Дъглас Колман направиха важна крачка, която значително ни приближи към отговора на този въпрос – открит беше генът „оb” (от obesity – затлъстяване), който кодира хормон, предизвикващ чувство на ситост, т.е. премахва чувството на глад. Този хормон, получил названието лептин (на гръцки leptos означава тънък, слаб), се секретира от клетките на мастните тъкани и играе съществена роля в регулацията на енергетичните процеси в организма и неговата маса. Чрез кръвния ток той подава сигнал в участък на мозъка, наречен хипоталамус, чрез който блокира синтезата и отделянето на невропептида Y, предизвикващ чувството на глад. Установено е, че този хормон изпълнява и редица други важни функции в организма – повишава температурата на тялото (в резултат на което принуждава организма да изразходва значително по-голям енергиен ресурс), усилва действието на друг хормон, потискащ чувството на глад – – MSH и т.н.
Доказано беше, че в определени случаи затлъстяването е генетично обусловено – дори незначителен „дефект” на кодиращия лептина ген оb (понастоящем означаван LEP) води до неконтролируемо увеличение на телесната маса. Друга причина за наднормената телесна маса е т.нар. лептинова резистентност, при която, независимо от това, че в организма е натрупано достатъчно количество енергиен ресурс, рецепторните клетки за лептин в хипоталамуса не регистрират подадения от лептина сигнал, в резултат на което чувството на глад продължава да действа с пълна сила. А какво правите, когато не ви чуват? Викате, разбира се. Това прави и организмът – натрупва повече и повече мастна тъкан, която ще произведе по-голямо количество лептин. С надеждата мозъкът все пак „да чуе” неговия тревожен вик и организмът да натисне спирачката на безсмисленото трупане на мазнини, от които той въобще не се нуждае. Но той така и не го чува.
Лошата новина е, че излишъкът на лептин потиска секрецията на инсулин, което води до високи нива на глюкоза в кръвта, значителна част от която организмът превръща в…мазнини. Ако не е генетично обусловена, за щастие, лептиновата резистентност е обратимо състояние на организма, което може да се пребори с упоритост и сериозни промени в хранителния режим, в частност – намаление до минимум на наситените мазнини и „бързите” въглехидрати (глюкоза, захароза и фруктоза) и насочване към такива с нисък гликемичен индекс, максимално ограничаване на транс-киселините, съдържащи се в хидрогенираните мазнини и маргарина, и чувствително увеличаване на дяла на мононенаситените и полиненаситени мастни киселини, съдържащи се в растителните масла, в рибите (сьомга, сардина, херинга, и др.), както и в морските дарове – скариди, раци, миди и т.н.