Мусон
Шрифт:
Сега, след като имаше възможност да се движи свободно из кораба, вниманието на Дориан бе заето от толкова много неща, че не му оставаше време да изпитва самота или да се самосъжалява. Половината сутрин прекарваше надвесен от носа, загледан в лудориите на стадо остроноси делфини. Те пляскаха с широките опашни плавници и му хвърляха многозначителни погледи с мъдрите си очи, докато се стрелкаха насам-натам. От време на време някой от тях изскачаше от ослепителната синева на водата високо към Дориан и се усмихваше с широка уста. Той му махваше и избухваше в радостен звънък смях. Намиращите се наблизо моряци прекъсваха за момент работата
Щом обаче заговореше по-продължително с някого, Фуад се обаждаше ревниво:
— Ела тук, малка маймунке с лъвско сърце, ела да покараш малко! — И Дориан хващаше руля с блеснали очи, повел джонката по вятъра, усетил с ръка силата й, като на готвещ се за скок расов кон.
Понякога принцът, седнал кръстато на копринения килим под шатрата, прекъсваше беседата със своите придворни и наблюдаваше момчето с лека усмивка.
Понеже Дориан беше още момче и не бе усетил ритуалния нож на обрязването, Тахи можеше да стои с разбулено лице в негово присъствие. Тя беше презряна разведена жена. Бившият й мъж беше придворен. След като се оказала неспособна да дари съпруга си със син, тя била зарязана. Единствено съчувствието и благоволението на Ал Малик й бяха спестили участта да проси по уличките и суковете на Ламу.
Тахи беше едра и пълна, отвсякъде заоблена, с мазна кафява кожа. Обичаше да си похапва, смехът й бе сърдечен, а нравът — сговорчив. Верността и предаността й към принца стояха в центъра на мирозданието й. И изведнъж Дориан бе станал син на нейния господар.
Както и всички останали на борда, Тахи бе пленена от красивата му червена коса, необикновените бледозелени очи и млечнобяла кожа. Когато пускаше с пълна сила слънчевата си усмивка и неотразим чар, тя не можеше да му устои. Сама бездетна, тя насочи към Дориан цялата си неосъществена майчина любов, която скоро изпълни сърцето й.
Когато принцът я назначи официално за бавачка на Дориан, тя се разплака от благодарност. На Дориан не му отне много време да установи, че зад ласкавите й кравешки черти се крие проницателен ум и тънък политически усет. Тя се ориентираше безпогрешно в различните течения на власт и влияние в двора и ги направляваше с рядко умение. Тя му посочваше големите и важни лица в свитата на принца, определяше техните силни страни и слабости, учеше го как да се отнася към всеки един. Посвещаваше го в тънкостите на дворцовия етикет и как да се държи в присъствието на принца и хората му.
Нощите бяха неприятната част от времето за Дориан. Споменът за Том и баща му се прокрадваше в тъмното и го завладяваше. Една нощ Тахи се събуди от приглушени ридания, откъм противоположния край на споделяната с Дориан каюта, където бе постлан тъничкият му тюфлек. Сама отхвърлена от обществото, тя инстинктивно схвана носталгията и самотата на малкото момче, изтръгнато от семейната среда, от познатия и мил свят, захвърлено сред чужденци от друга раса, религия и начин на живот.
Надигна се безмълвно и легна до него, като го взе в топлата и мека, майчина прегръдка. Отначало Дориан се опита да я отблъсне, но после се отпусна и остана неподвижен в ръцете й. Тя зашепна гальовно над главата му всички думи на любов и привързаност, които бе таила у себе си за рожбата, отказана от безплодната й утроба. След малко, напрежението напусна тялото на Дориан, той се притисна до нея, сгуши глава между огромните й кръгли гърди и най-накрая заспа. На следната вечер той сам отиде при нея, а тя разтвори месести обятия и го приласка.
— Моето бебче — шепнеше Тахи, удивена от силата на чувствата си, — моето красиво бебче.
Дориан не помнеше уюта на майчините обятия, но празнотата от липсата им бе дълбоко скрита в душата му. Скоро Тахи успя да запълни голяма част от тази празнота.
Докато джонката приближаваше родното пристанище, принц Абд Мухамад ал Малик седеше под шатрата си, без да позволява на държавните и стопански дела да ангажират мисълта му дотолкова, че да не му остане време за размисъл върху пророчеството. Той тайно наблюдаваше момчето с внимателен преценяващ поглед.
— Ал Алама — обърна се той с фамилно име към моллата, — какви откровения имаш във връзка с детето?
Моллата заслони очи, за да скрие истинските си мисли от проницателния поглед на господаря си.
— То е очарователно и привлича хората, както медът привлича пчелите.
— Това е очевидно — отбеляза троснато принцът. — Но аз питам друго.
— Изглежда притежава атрибутите, описани от благочестивия Темтем — продължи предпазливо Ал Алама, — но трябва да минат още много години, преди да сме сигурни в това.
— Дотогава трябва да го пазим като очите си и да култивираме онези особености, които са необходими, за да се изпълни пророчеството — каза Ал Малик.
— Ще направим всичко, което е по силите ни, принце!
— Твой дълг ще бъде да го въведеш в пътя на правата вяра и му разкриеш мъдростта на Пророка, така че постепенно да повярва и да се преклони пред исляма.
— Той е още момче. Не можем да искаме мъжка глава да увенчае слабите детски плещи.
— Всяко пътуване започва с първата стъпка — възрази принцът. — Той вече говори езика на вярата по-добре от някои други мои деца, а и показа известни познания по религиозни въпроси. Явно е бил обучаван. Твой свещен дълг е да задълбочиш тези познания, да ги разшириш, така че с времето той да приеме исляма. Само така пророчеството ще може да се изпълни изцяло.
— Както нареди господарят! — Ал Алама направи знака на преклонение, като докосна устни и сърце. — Ще направя първата крачка в това дълго пътуване още днес — обеща той на принца, който кимна одобрително.
— Ако е угодно на Аллаха!
След обедната молитва, когато принцът се оттегли в покоите си, за да сподели компанията на своите наложници, Ал Алама потърси момчето. То бе потънало в разговор с Фуад. Капитанът го обучаваше в навигация, като му показваше птици и плаващи водорасли, по които можеше да съди за разположението на островите и посоката на морските течения. Наричаше ги морски реки и обясняваше на Дориан как островите и крайбрежните очертания променят тези могъщи течения, извиват ги и променят посоката им, едва забележимо влияят върху синьо-зеления им оттенък.
Под напътствията на Нед Тайлър, Дориан бе свикнал да проявява жив интерес и към най-дребните подробности в навигационното изкуство. Най-приятните му спомени бяха свързани със слънчевите измервания, които бе правил заедно с Том или очертаване на бреговата линия върху картата и вписване на данните в корабния дневник, придружавано винаги от смехове и спорове с по-големия брат.
Сега Фуад му предаваше знания за тази част от океана, наименования и навици на птици и други морски същества, поведението на плаващите водорасли. Имаше едни дребни белопери птици, които се стрелкаха и пърхаха над килватера.