Мусон
Шрифт:
Тахи понечи да изнесе Дориан на брега в прегръдките си, но той се измъкна и радостно заджапа през прибоя, като се измокри до шията. Последва кратка церемония по посрещането на Ал Малик, след което той възседна черен жребец. Огледа се от седлото и веднага улови погледа на Тахи. Тя стоеше сред тълпата, хванала Дориан за ръка. Втурна се с него напред и принцът каза с повелителен тон:
— Отведи Ал Амхара в харема! Куш ще ви настани и двамата!
Дориан беше твърде запленен от коня, за да обърне внимание на думите, които определяха по-нататъшната му съдба. Обичаше конете почти толкова, колкото
— Много е красив! — разсмя се Дориан.
Принцът погледна надолу с лека усмивка, която смекчи свирепите му ястребови черти. Едно момче с вродена любов към морето, което на това отгоре обича и коне, не можеше да не спечели одобрението му.
— Гледай го добре и внимавай да не избяга! — нареди той на Тахи и евнуха Куш, който бе приближил, за да получи заповедите си. Ал Малик изправи главата на коня с подръпване на юздечката и пое по пристанищната улица, застлана с палмови клонки в негова чест. Музиканти и тълпа се сключиха зад него и пътят му към извисяващите се крепостни стени бе съпровождан от пляскане с ръце и песни.
92.
Куш подбра жените от джонката, щом стъпиха на брега. Имаше две много млади наложници, скрити от глава до пети в черните дипли на роби и фереджета, но под тях личаха тънките им грациозни снаги. Китките и глезените им бяха красиво оформени, къносани и украсени със скъпи сапфирени и смарагдови пръстени по пръстите на ръцете и краката. Те се кикотеха прекалено, което дразнеше Дориан, а прислужниците им бяха още по-лоши — шумни като ято скорци. Зарадва се, когато Куш ги натири към първата биволска кола.
Тахи отведе Дориан при втората. Биволите бяха чисто бели, с широко разпрострени рога и масивни гърбици над плещите. Приличаха на камилите, чиито рисунки Дориан бе виждал в книгите за пътешествия, в библиотеката в Хай Уийлд. Той искаше да върви край колата, но Куш го спря с пухкава ръка на рамото. Всеки пръст на евнуха беше украсен с пръстен и скъпоценните камъни отразяваха лъчите на тропическото слънце.
— Ще се возиш с мене, малкия! — каза той с тънък женски глас и когато Дориан понечи да се опъне, Тахи го ощипа болезнено по ръката. Той възприе това като предупреждение, че Куш е мъж… или нещо с голяма власт и трябва да бъде предразположен.
Колите се отдалечиха от брега и излязоха от пристанището, като поеха навън от града. Затъркаляха се по тесен прашен път към вътрешността на потъналия в зеленина остров. Минаваха край полюляващи се китки кокосови палми и през горички от диви фурми. Пълчища ярко оперени папагали и зелени диви гълъби гъмжаха из клоните и лакомо кълвяха зрелите плодове. Дориан никога не бе виждал подобни същества и проследяваше многоцветния им полет с възгласи на удивление.
Куш го изучаваше внимателно с проницателния поглед на почти скритите си в гънки тлъстина черни очета.
— Кой те е учил тебе, франка, на езика на Пророка? — попита той и Дориан даде с въздишка изтъркания от повтаряне отговор.
— Мюсюлманин ли си? Или е истина, че си неверник?
— Аз съм християнин — гордо отвърна Дориан.
Куш сбърчи тлъсто лице, сякаш бе глътнал оцет.
— Тогава защо косата ти е със същия цвят като на Пророка? — попита той. — Или е лъжа? Какъв е цветът на косите ти? Защо ги криеш?
Дориан оправи чалмата. Непрестанното обсъждане на тая тема му досаждаше. Имаше толкова други интересни неща наоколо. Искаше му се дебелакът да го остави на мира, за да им се наслади.
— Покажи ми косите си! — настоя Куш и посегна към чалмата. Дориан понечи да се дръпне, но Тахи викна високо и той го остави да вдигне чалмата. Куш гледаше поразен гъстите къдри на момчето да се спускат по раменете му и да пламтят под слънцето като пожар във висока трева. Останалите пътници, настанени в задната част на колата, възкликнаха и призоваха Аллах да види това чудо и даже коларите изостанаха и закрачиха редом с високите колела, за да го погледнат. Дориан бързо-бързо покри косите си.
След около миля, пътят излезе на открито и пред тях се издигнаха високите гладки стени на харема. Построен бе от коралови блокчета и варосан до искрящо бяло. По стените нямаше прозорци и единственият отвор беше портата, направена от тиково дърво и резбована със сложна плетеница от лози и лиственици в съгласие с ислямското изискване да не се възпроизвеждат образи на хора или други живи същества.
Портите се отвориха, щом малкият керван приближи и те навлязоха в затворения, забранен свят на харема. Това беше дом на жените и техните деца, както и на евнусите, които ги охраняваха. Никой възрастен мъж, освен самия принц, не смееше да припари тук. Пристъпването на тази забрана се наказваше със смърт.
Жени и деца се бяха скупчили непосредствено зад портата, за да посрещнат колите. Много от тях не бяха напускали това затворено пространство от детинство. Радваха се и на най-незначителното разнообразие. Те бъбреха и пискаха от вълнение, докато накачулваха колите, за да разгледат пътниците и да потърсят непознати лица сред тях.
— Ето го!
— Значи е вярно. Той е франк!
— Наистина ли му е червена косата? Не може да бъде!
Тук, в уединението на харема, жените се движеха без фереджета. Принцът можеше да избере което си поиска момиче сред своите поданички. Повечето бяха млади и хубави. Цветът на кожата им варираше от черен, през всички оттенъци на кафявото, до масленожълт. Децата им подскачаха наоколо, заразени от всеобщото вълнение. Бебетата ревнаха в ръцете на дойките си, разтревожени от цялата дандания.
Жените се скупчиха отпред, за да видят отблизо Дориан, когато той скочи от колата. После тръгнаха след него и Куш, когато евнухът го поведе през лабиринт от вътрешни дворове и градини. Навсякъде се виждаха богати украси от мозаечни подове и декоративни арки. В мазилките бяха вградени миди и раковини, които образуваха причудливи форми. Имаше езерца, пълни с тръстика и лотоси. Пъстроцветни рибки се стрелкаха под водната повърхност, а над нея висяха водни кончета.
Някои от по-големите деца подскачаха около Дориан и го дразнеха: