Мусон
Шрифт:
— Ал Ауф беше звяр. Така се гордея с Том. Бих желал да съм видял това със собствените си очи. — След това заплака, като научи за раняването на баща си и загубата на двата му крака.
— Мъртъв ли е, стари татко? Моля те, кажи ми, че е жив!
— Истината, малкият, е, че не знам. Когато брат ти ми позволи да напусна острова, беше жив. Мисля, че твоят брат имаше намерение да го върне в Англия.
— В Англия? — Дориан беше отчаян. — Това е толкова далеч. Може и никога да не се върне. Изоставил ли ме е Том? — Сълзи напълниха очите му и преляха през клепачите. Остави ги да се леят безпрепятствено по бузите.
Бен Абрам хвана ръцете му и усети, че момчето трепери, сякаш има треска.
— Брат
— Но ако се е върнал в Англия — избухна Дориан и с мъка преглътна, — той ще ме забрави. Никога няма да го видя пак.
— В такъв случай такава ще е волята Божия. Междувременно ще бъдеш син на принца и трябва да се отнасяш с послушание към неговите желания. — Бен Абрам се изправи на крака. — А сега трябва да слушаш благочестивия молла, защото той се е завърнал от Мускат преди принца и по нареждане на Негово Височество, ти трябва да бъдеш обучаван от него.
Като изсърба безброй чашки кафе и като смучеше от наргилето, Бен Абрам изчака да свърши религиозната лекция, протекла през най-горещите часове на деня. Един-два пъти се намеси с коментар и зададе въпроси, но през повечето време остана мълчалив. Присъствието му действаше успокояващо на Дориан.
Слънцето бе започнало да хвърля дълги сенки от палмите по крайбрежния пясък, когато Бен Абрам помоли за благословията на моллата и заведе Дориан при колата и Куш, за да го върнат в харема.
Бен Абрам спря достатъчно далеч от евнуха, за да не бъде чут и каза на Дориан:
— Ще се виждаме всеки път, когато мога. Когато идваш на уроци при моллата. — После снижи глас: — Брат ти беше много добър към мен. Ако не бе той, и мен щяха да продадат в робство. Като отплата, обещах да ти предам едно съобщение. Не можех да го направя пред моллата. Трябва да го чуеш само ти.
— Какво е съобщението? Моля те, кажи ми, стари татко!
— Брат ти ми поръча да предам, че винаги ще остане верен на клетвата, която ти е дал. Ти помниш ли я?
— Каза, че ще се върне да ме вземе. Даде смъртоносна клетва.
— Да, малкият. Той потвърди обещанието си пред мен. Той ще се върне. Не би трябвало да ти го казвам. То е против интересите на моя господар, но и не мога да те лиша от утехата на братовите думи.
— Знаех си, че никога няма да забрави тази клетва. — Дориан докосна ръкава на стареца. — Благодаря ти, че ми каза.
94.
Заплахите на Бен Абрам и Ал Алама дадоха светкавично отражение върху поведението на Куш. Още на следващия ден Дориан и Тахи получиха по-просторни помещения в по-хубава част от харема. Сега разполагаха със собствено малко дворче и фонтан. Куш изпрати една робиня да помага на Тахи в готвенето и тежката домакинска работа. Освен това изпрати на Дориан голямо количество нови дрехи, а Тахи получи правото да посреща всеки ден пристигащите от града каруци с продукти, още при портата. Вече сама избираше месо и риба за двамата. И което беше най-важно: Дориан можеше да тича из целия харем. Все пак, въпреки непрестанните настоявания на Дориан, Куш не му позволяваше да излиза извън стените, освен за уроците при моллата в крепостта.
Но и това се промени, след като Дориан се оплака на Бен Абрам. От там насетне вече можеше да броди на пристанището и по целия остров, макар че един от хората на Куш ходеше постоянно по петите му. Свободата му беше толкова голяма, че Дориан започна отново да обмисля планове за бягство.
Те бяха по-скоро мисловни упражнения, отколкото действителни намерения. Щом започна да ходи редовно на брега с рибарските лодки, където продаваха току-що уловена риба и направи опит да се сприятели с рибарите, той разбра, че Куш е предугадил намеренията му. Изглежда бе предупредил всички островитяни да не разговарят с неверника. С постоянно мъкнещите се подире му пазачи, нямаше никаква възможност да открадне лодка или да получи помощ от местните рибари и моряци. В крайна сметка Дориан се примири с мисълта, че усилията му ще си останат безплодни. Започна да посвещава повече време на опитите да се сближи с войниците от крепостта, конярите от дворцовата конюшня и соколарите на принца.
Ясмини посрещна освобождаването на Дориан с голямо задоволство и след като установи, че няма видима съпротива от страна на Куш, стана постоянна сянка на момчето. Тя разбира се, не можеше и носа да си покаже извън стените на харема, но ходеше без умора по петите му и беше постоянен гост в помещенията, заемани от него и Тахи.
Нейният глас, вплетен в бръщолевенето на Джини, правеше безрадостната им атмосфера по-поносима. Тахи започна да я посвещава в тайните на готварското изкуство. Ясмини никога не бе опитвала да прави това по-рано и се зае с огромно удоволствие, като непрестанно тикаше на Дориан творенията си.
— Направила съм го само за теб, Доуи — чирикаше тя. — Харесва ти, нали? — Загрижено гледаше, как изчезва всяка хапка и повтаряше: — Хубаво е нали? Харесва ли ти?
Когато Дориан излизаше от харема за обиколките си на пристанището, брега и крепостта, тя крееше. Навърташе се около старата Тахи и маймунското й личице грейваше, когато Дориан се появеше и тя хукнеше да го посрещне.
Понякога тази привързаност ставаше толкова натрапчива, че Дориан излизаше от харема, само за да се освободи от нея. Отиваше в конюшните и прекарваше там часове наред в хранене, поене и тимарене на великолепните животни, срещу което получаваше правото да поязди някое от тях. Всичко научено от баща му и по-големите му братя в Хай Уийлд му влезе в работа. В прохладните вечерни часове конярите играеха „пулу“, персийското наименование за топка. Игра, към която бяха страстно привързани членовете на могулското имперско семейство и която бе възприета от поданиците на Оманския халифат. Топката се изрязваше от бамбуков корен и се удряше с чук от същия материал. Когато главният коняр опозна Дориан по-добре, той му позволи да се присъедини към момчетата на тренировъчното игрище. Дориан обичаше да усеща потния гръб на коня между краката си, когато се втурваше с ревящата тълпа през полето, блъскайки с кон и лакти останалите в мелето около топката. Много скоро усърдието и борбеността му накараха старите коняри да кимат одобрително.
— Ако е рекъл Аллах, от това момче ще излезе добър ездач.
Друго любимо място за Дориан стана дворцовата соколарна, където се намираха клетките с ловджийските соколи на принца. Близо до тези свирепи и красиви птици, той притихваше, превърнат цял във внимание и соколарите скоро проявиха разбиране към неговия интерес и започнаха да споделят знанията и опита си. Изучи цветистия им жаргон и понякога, по тяхна покана, ходеше да гледа как тренират птиците в полет, край мангровите горички в северния край на острова.
Друг път успяваше да се измъкне от пазача си и тръгваше да проучва крайбрежието, където откриваше заливчета и усамотени плажове. Събличаше дрехите и се хвърляше в океана, за да плува отвъд рифа, достигайки почти до пълно изтощение. После плуваше обратно и лягаше на белия пясък, вперил взор на юг, като си представяше платната на кораба на Том на хоризонта.
Тръгнеше ли към харема, където знаеше, че го очаква Ясмини, винаги носеше по някой подарък, за да успокои гузната си съвест. Един път перо от сокол, друг път оплетена от него гривна от конски косми, трети път — мидени черупки, събрани при рифовете. От тях й нижеше гердани.