Мусон
Шрифт:
— Малък бял неверник!
— Зелени дяволски очи.
Куш замахна на шега към тях с дългата си тояга, но по усмивката му личеше, че не възнамерява сериозно да ги прогони. Бързо преминаваха от красивия разкош на харема към по-запуснатата му част, в задната половина. Явно тук не обичаха да идват. Градините бяха занемарени, а стените мърляви и неизмазани. Минаха край няколко изоставени и обрасли развалини, за да стигнат до една разнебитена постройка с кубична форма. Куш ги отведе пред малка, но яка врата и нареди да влязат. Озоваха се в просторна дневна стая, мрачна и не особено чиста. Стените бяха
Куш хлопна вратата подире им и превъртя един огромен ключ в бравата. Тахи му викна през малко зарешетено прозорче във вратата:
— Защо ни заключи? Да не сме затворници или престъпници?
— Могъщият принц Абд Мухамад ал Малик нареди да се внимава да не избяга детето.
— Къде ще бяга? Няма къде да отиде.
Куш не й обърна внимание и си тръгна, като повечето от останалите го последваха. Височайшите дечурлига се погавриха известно време през прозорчето, но скоро им омръзна и си заминаха.
Когато всичко се успокои, Дориан и Тахи започнаха да проучват квартирата си. Освен дневната, тя включваше спални и кухничка с открит оджак. До нея бе разположено помещение за миене с наклонен към открит канал плочест под. Отвъд се намираше отходното място с покрити кофи.
Мебелировката се оказа оскъдна: рогозки за спане и вълнени килимчета за сядане. В кухнята имаше гърнета за готвене и стомни за вода, но естествено, трябваше да се хранят с пръсти, съгласно арабския обичай. Имаше и огромен глинен съд за дъждовна вода.
Дориан погледна нагоре към отвора в тавана на кухнята, откъдето излизаше дима от оджака.
— Като нищо мога да изляза оттам — изфука се той.
— Ако го сториш, Куш ще те нашари с тоягата — осведоми го Тахи, — така че и през ум да не ти минава! По-добре ми помогни да изчистим тая кочина!
Докато се трудеха усърдно, като метяха с тръстикови снопчета и търкаха подовете с половинки от кокосови черупки, Тахи му разясняваше вътрешните правила на харема.
Като дворцова прислужница, откак бе изоставена от съпруга си, тя живееше тук и бе завършен специалист по сложните взаимоотношения на това затворено общество. През последвалите дни, тя сподели специализираните си познания с Дориан.
Принц Абд Мухамад ал Малик караше началото на тридесетте си години. По-големият му брат, халифът, по съображения, свързани с наследяването на титлата, не му бе позволил да се ожени, преди да навърши двадесет. Поради тая причина, най-големият му син бе едва малко по-възрастен от самия Дориан. Казваше се Заин ал Дин и, както и Дориан, още не бе стигнал пубертета — живееше с майка си.
— Запомни това име! — наставляваше го Тахи. — Като най-голям син, той е много важен. — После продължи със списъка на останалите синове, родени от други съпруги и наложници, но те бяха толкова много, че Дориан не си даде труд да ги запомни. Тахи пък, от своя страна, изобщо и не се опита да изброява момичетата — те бяха абсолютно без значение.
През следващите няколко седмици, принцът сякаш напълно забрави новия си червеноглав роб. Никакви новини не достигаха до тях през стените на харема. Всеки ден, под бдителния поглед на мъничките евнушки очета пристигаха робини, които донасяха поредните порции ориз, месо и риба и изнасяха боклука и кофите. Ако не се смятат тези посещения, Дориан и Тахи бяха оставени изцяло на себе си.
В стената на дневната имаше зарешетени прозорци, които гледаха към част от градина. За да убият скуката на затворничеството, двамата прекарваха много време в наблюдение на други обитатели на харема, които идваха и си отиваха под зорките им погледи.
Тахи показа на Дориан Заин ал Дин. Беше огромно тлъсто момче, по-високо от останалите си братя и сестри. Имаше нездрав тен на горена захар, сприхавите му устни бяха винаги нацупени. Кожата около очите беше безцветна като охлузена.
— Заин обича сладко — обясни Тахи. По вътрешните страни на лактите и коленете му имаше синкави лишеи. Ходеше с разкрачени крака, за да не протърка бедрата си.
Всеки път, когато го видеше, Заин бе в обкръжението на десетина свои братя и сестри. Една сутрин Дориан видя, как тая пасмина подгони едно по-малко момченце през поляната и го затисна край външната стена. Домъкнаха го при Заин, който не бе благоволил да се изтощава в гоненицата, а се домъкна с патешката си походка, когато тя приключи. Тахи, която също наблюдаваше събитията, обясни, че момченцето е син на една второстепенна наложница, така че представлява лесна плячка за първородния син на главната съпруга.
Дориан, който прекрасно познаваше правата на първородния от отношенията си с Уилям, веднага изпита симпатия към малкото момче, докато гледаше как Заин му дърпа ушите, за да го накара да падне на колене и да заплаче от страх.
— За наказание ще ми бъдеш кон! — заяви високо Заин и го накара да застане на четири крака. После възседна и отпусна тяло върху гърба на детето. В ръка държеше пръчка, направена от одялан палмов клон.
— Дий, конче! — заповяда той и го удари с пръчката по задника. Клонът беше жилав и гъвкав. Ударът изплющя силно и момченцето изплака от изненада и болка. Тръгна напред на длани и колене, а отгоре му се подрусваше Заин.
Останалите деца поеха след тях, като подскачаха и се подиграваха. Когато детето паднеше, всички се втурваха да го бият. Някои изтичаха да чупят клонки от близките храсти. Едно вдигна полите на робата и откри кафявото задниче, покрито с ярки белези. Гониха го, докато обиколи два пъти градината.
Когато най-накрая се просна под тежестта на Заин, от очите му се стичаха сълзи. Коленете му бяха ожулени до кръв. Заин го ритна небрежно и отведе групата си, като го остави сам да се изправи с мъка и да закуцука по пътя си.
— Той е побойник — викна вбесен Дориан. Понеже не можеше да се сети за арабската дума, заговори на английски. Тахи сви рамене.
— Коранът повелява на силния да закриля слабия — върна се към арабския Дориан.
— Не казвай това на Заин ал Дин! — посъветва го Тахи. — Няма да му хареса.
— Ще ми се аз да го пояздя — продължи гневно той, — та да видя, дали на него ще му хареса.
Тахи направи знак, за да прогони лошия късмет.
— И през ум да не ти минава такова нещо! Стой настрана от Заин ал Дин! — посъветва го тя. — Той е много отмъстителен. Положително ще те намрази заради благоразположението на принца към тебе. Даже и Куш се страхува от него, защото един ден той ще стане принц.