Неоспоримо доказателство

Лескроарт Джон

Двамата с Джейн бяха пуснати да влязат, после въведени в залата за разпити, същата, в която за пръв път бе видял Мей Шин.

Джейн седна притеснено.

— Как успяхме да влезем тук?

— Мисля, че под фалшив претекст. Сега, чуй ме, когато баща ти влезе, дръж се резервирано пред пазача. Не скачай и недей да крещиш. След като си мислят, че работя тук, остави ги да смятат, че ти си ми помощничка, разбра ли?

Но не беше толкова лесно. Баща й просто не изглеждаше

същия в жълтия гащеризон. Преди четири часа, в костюма на тънко райе, белезниците изглеждаха като върховна обида. Сега обаче Джейн си даде сметка, че не е видяла и половината от всичко.

Съдията се включи в играта, влезе отзивчиво, кимна на двама им и седна от другата страна на масата. Харди поблагодари на пазача и му каза да изчака навън. Веднага щом вратата се затвори, баща й възкликна:

— Хубава работа. Какво сте направили?

Дизмъс наведе леко глава, с ръка на устата.

— Излъгах. Как си, Анди?

— Зле. Ами ти?

— Добре.

Двамата мъже се опитваха да не се поглеждат в очите. Джейн нямаше да остави нещата да тръгнат зле. Или още по-зле.

— Не от Дизмъс е изтекла информацията за връзката ти, татко. За теб и… Мей.

Баща й не изглеждаше сломен духом. Всъщност, изглеждаше готов за бой.

— Не е излязла от теб? — право към Дизмъс.

— Казах ти, че няма да говоря и не съм го правил — повдигна рамене. — Разбрах, че си си помислил друго. Мен обаче ме уволниха заради това.

— Чух — ново изчакване.

Джейн осъзна, че забива нокти в дланите си. Не разбираше тази тишина — двамата мъже, някога били й най-близки, се дебнеха един друг.

— Предполагам, че вече взе малко да ми писва да обяснявам как не съм направил каквото там някой си мисли, че съм. Започвам да се повтарям.

— Представям си — баща й се бе затворил в себе си, обмисляше нещо. — Съжалявам, Диз, просто реших…

Бившият съпруг на Джейн си беше кръстосал ръцете на масата. Разтвори ги.

— Свикнал съм вече. Какво правиш тук?

— Някой мисли, че съм убил Оуен Неш.

— Това го знам. Но кой те представлява? Трябваше вече да си излязъл оттук.

Кисела усмивка.

— Така си мислиш, нали? Един от малките нагледни уроци на Лок. Нямам право на гаранция до предявяване на обвинението — той замълча. — Най-малкото.

— Този Лок е голяма работа.

Фаулър продължи.

— Обадих се на Дейвид Фримън. Но той смята, че може да не е много разумно да ме представлява заради Мей. Подхвърли ми, че ще поразпита наоколо. Междувременно, както изглежда, аз ще си стоя в ареста — още една кисела усмивка. — Въшлив дърдорко.

— Татко, не могат да постъпват така.

— Могат, скъпа. Колко пъти адвокатът на обвиняемия ми е казвал, че клиентът му трябва да бъде изкаран от затвора, че няма да изкара нощта, че въпросът бил на живот и смърт. И аз съм

им отвръщал, че ще трябва да почака до сутринта. Съдебна процедура…

— Не можем да позволим това да се случи, не трябва да оставаш тук. Дизмъс ще направи нещо.

Харди кимна.

— Бих могъл да опитам, Анди.

— Защо? Какво би могъл да опиташ?

— Не знам, вкарах двама ни с Джейн, нали? Бих могъл да опитам да те сваля по стълбите и да те изкарам през вратата.

Баща й придърпа гащеризона си.

— Не смяташ ли, че облеклото ми е малко подозрително?

— По дяволите — намеси се Джейн. — Вие двамата няма ли да престанете?

— Права си. Ще трябва да измисля нещо друго.

Съдията стана сериозен.

— Наистина ли ще направиш нещо? Защо?

Харди сви рамене.

— Докато не се появи някое от чудесата на Фримън. Поне ще има кой да те представлява. Мога да се откажа, щом си избереш някого — Харди се изправи на стола си. — Да не споменаваме пък, че нямам нищо против да фрасна по мутрите няколко души тук — доста съм им насъбрал.

— Ще успееш ли да го измъкнеш до довечера, Дизмъс? Под гаранция или нещо друго? — Джейн погледна към баща си. — Не можеш да изкараш тук нощта.

Фаулър се пресегна и я потупа по ръката.

— Всичко е наред, скъпа. Прекарах една нощ в затвора веднъж преди — доброволно, признавам — и не беше чак толкова зле. Исках да разбера на какво подлагаме хората. Престоят може да се окаже малко по-дълъг, отколкото тогава, ако ми бъде отказана гаранция.

— Не могат да постъпят така!

Баща й и Харди си размениха погледи. Пазачът пред вратата почука.

— Ще се обадя на Фримън, за да му кажа — заяви Харди. — И ще дойда утре. Сигурен ли си, че искаш аз да те представлявам, макар и временно?

Анди изглежда за пръв път наистина се замисли над предложението.

— Може би дори повече от това.

— Защо, Анди?

Съдията огледа мъничкото помещение, после дъщеря си, сякаш търсеше потвърждение на нещо. Знаеше, че прекалено лесно бе отписал Харди, когато си беше помисли, че е измамил доверието му.

Имаше грешка. Познаваше Харди и той не беше от хората, които биеха барабана, особено пък за него. Харди не бе измамил доверието му и не се бе отказал.

— Познатото зло е по-малко зло — отвърна той, като се усмихна.

40

Раздели се с Джейн на четвъртия етаж. Слезе от асансьора, запъти се надолу по коридора и се отби в отдел „Убийства“. Ако Глицки беше там, можеха да се отбият в „Лу“, както в добрите стари времена. Но него го нямаше. Харди се бе навел над бюрото му и му пишеше бележка, когато чу токчета по плочите и вдигна глава.

Пулиъс спря на вратата.

— Здравей, Бетс — поздрави я Харди. — Имаш ли някакви… вълнуващи дела?