Нищо друго освен истината
Шрифт:
— Може би да вземеш ДНК от него и да я сравниш с бебето на Брий?
— Ако не го изберат, ще са нужни месец и половина, а ако го изберат — няма да стане никога. Пък дори и той да е бащата, никой не е дал показания за присъствието му в жилището на Брий през онази сутрин. — Белегът върху устните на Ейб изпъкна. Поклати безизходно глава: — Дори и за обикновен простосмъртен, да не говорим за нашия обичан политик, изобщо няма повод за обвинение.
— Дори и за подвеждане под отговорност — съгласи се Харди.
— Добре тогава — обади се стратегът
— Моята къща.
Лейтенантът пресрещна погледа на Харди и мрачно поклати глава. За успокоение на приятеля си се престори, че вписва и това.
— Ще проверя в отдела по пожарите. Друго?
Харди почовърка мозъка си, но така и не измисли нищо.
— Нищо, Ейб. — Въздъхна. — О, само дето открих къде Карл Грифин си е давал прането.
— Майтап ли си правиш? — намръщи се Глицки. — През целия си живот Карл не е стъпвал в химическо чистене.
След като Глицки отиде да се опита да издейства подпис за заповедта си, Харди преписа останалите телефонни номера срещу имената „М. Демпси“, после се облегна замислено. На излизане Глицки бе затворил вратата и в тясната кабинка Харди имаше възможност да поработи, без да се разсейва, а определено се нуждаеше от съсредоточаване.
Като че ли всеки получен отговор повдигаше нов въпрос. Колко хубаво, помисли си, че Глицки бе открил сутрешния продължителен разговор на Брий с Кери в деня на смъртта й. Но нещо в тази информация не му даваше мира, ето и сега. Върху копията му от Грифиновите бележки бе отбелязан часът „9:02“. Или това бе негово предположение и то го бе отвело право при разпечатките от телефонните разговори на Кери и към лъжата му.
Обаче обаждането не е било в девет и две. Било е в седем и десет.
Тогава какво означава „902“?
А ето и химическо чистене „Херитидж“, пералнята на Грифин. Харди придърпа телефона върху бюрото на Глицки и се свърза с жена, която говореше английски толкова зле, че той се задоволи само с адреса, както се надяваше, на ателието, благодари й любезно и затвори. Тази сутрин нямаше повече сили за несвързани разговори чрез това чудо на съвременните комуникации — телефона. Трябваше да намери време, да се отбие малко по-късно в пералнята — кога? кога? — и да провери с какво се занимават там и защо Грифин я е вписал в бележките си.
Пълна каша.
Погледна часовника си. Вече минаваше единайсет.
А днес бе последният ден за приключване, Франи му каза, че най-добре да не й се налага да признава, а единственият начин да го постигне бе, ако Харди осигури някои отговори преди повторния й разпит утре пред съдебните заседатели.
Внезапно, ей така, от само себе си, с освободения си и възприемчив ум той изведнъж разбра какво точно бе имала предвид Франи с последната си загадъчна, предизвикателна забележка. Харди й бе казал, че ще я слуша. Че ще вършат всичко заедно. Че ще се опита да обръща повече внимание
Решавай или се откажи.
31
— Разрешете, ваша светлост!
Мариан Брон вдигна поглед от бюрото в кабинета си. Тя носеше очила, половинки в метални рамки под едва удържаната си посивяла грива и изобщо не си даде труда да скрие неудоволствието си както задето й пречат, така и от личността на посетителя.
— Не може. В обедна почивка съм. Ще се върна в залата след четирийсет и пет минути, адвокате. Говорете със секретаря ми.
Харди не помръдна. Поемаше риск, но усещаше, че няма друг избор.
— Ваша светлост, моля ви. Случаят не търпи отлагане.
Тя се намръщи още повече. Възмутителната безочливост и мъмренето на кмета, наглостта на областния прокурор и политическите й преструвки — и всичко това преди да е изпила сутрешното си кафе — все още дълбоко я наскърбяваха. Да не говорим за евентуалните правни последици, на които се бе изложила, допускайки да я принуди да остане до края на срещата. Беше извършила сериозно етично нарушение в случая с Франи Харди и можеше само да се надява, че то няма да й се върне тъпкано.
И ето го сега съпруга на онази проклета жена, несъмнено стремящ се към още една среща ex parte*.Е, той поне стоеше доста под нея в социалната йерархия. Можеше безнаказано да го сдъвче и изплюе и навярно след това щеше да се почувства малко по-добре. Щом всички се мъчеха да я приклещят, за да наруши постановлението си, тя щеше да ги елиминира един по един, като започне с този адвокат, който си пъха носа, където не му е работа.
[* В интерес на едната страна и в ущърб на другата, пристрастно, необективно (лат.). — Б.пр.]
— _Не търпи_ отлагане, господин Харди. Напълно сте прав. Какво искате? И да не съм чула никакво хленчене за положението, до което жена ви сама се докара. — Тя демонстративно погледна часовника на китката си. — Разполагате с три минути и започвам да броя.
На Харди му се искаше да удуши Мариан Брон намясто. Ако не друго, копнееше поне да й разясни потресаващите неприятности, на които бе подложила цялото му семейство. Но нито с едното, нито с другото щеше да постигне целта, за която бе дошъл тук тази сутрин. Трябваше да се придържа към безпристрастен, юридически тон и нищо повече.
Бързо приближи, сложи куфарчето си на стола пред бюрото й и го отвори.
— Донесъл съм ви — започна той — писмено разпореждане за разглеждане делото на съпругата ми. Бих ви помолил да издадете алтернативно разпореждане за утре сутринта.
Брон си остана намусена, но дрезгаво се изсмя.
— Шегувате ли се? За какво сте дошли при мен с този документ? Ако сте подготвили основания за анулиране на обвинението в незачитане, подайте искането си до съда по установения ред.
— Ваша светлост…