Нищо друго освен истината
Шрифт:
Съдия Брон не го изслуша.
— Дори да приемем, че имате някакви основания за подобно разпореждане, нима очаквате Областната прокуратура да ви отговори до утре сутринта? Какво се надявате да постигнете?
— Да отменя обвинението в незачитане пред разширения състав.
Съдията забарабани с молива си по плота на писалището. Огледа го над очилата си.
— Възхищавам се на хладнокръвието ви, господин Харди, макар че не мога да кажа същото за съпругата ви.
На Харди му се наложи едва ли не да си прехапе езика, но нямаше да допусне да го въвлекат в спор за Франи.
— Всъщност не засягам обидата на съдията, ваша светлост. Никой не я оспорва. А само призовката на съдебните заседатели.
— Е, това е рядка и приятна проява на здрав разум.
Тя придърпа листа хартия към себе си, бързо го прегледа и повтори първоначалния си отказ:
— Не пишете, че тя ще проговори и не пишете защо отказва да го направи. Казвате само, че ще бъде добре да я освободят. Този документ засяга Областната прокуратура. Те вземат такива решения, а не аз. — И избута листа към него. Отпращаше го.
Ала той не помръдна. Брон му хвърли кръвнишки поглед и още веднъж побутна документа.
— Ще изгубя търпение, ако вие не…
— Нямам доверие на Областната прокуратура — прекъсна я Харди. — Не мога да го занеса там.
Брон присви очи.
Харди побърза да продължи:
— Ако съдя по досегашния си опит, тази институция ще заеме подходящо становище в канцеларията си, а в протоколите то внезапно ще се окаже променено. В този случай те извършиха процедурно нарушение пред разширения състав…
— Това е сериозно обвинение. По какъв начин?
— Ваша светлост, при цялото ми уважение, вие знаете не по-зле от мен. Разширеният състав от съдебни заседатели е оръдие на обвинителя. Но то не би следвало да се превръща в сляпо.
— Тоест?
— Тоест Скот Рандъл се опитва да превърне цялата работа в шумен процес и използва жена ми за тази цел. Колко пъти срещнахте името му във вестниците през почивните дни?
— Не го споменаваха с добро.
— Че какво го интересува? След шест месеца всичко ще бъде забравено, освен името му. — Харди се изненада, че Брон го оставя да спори дори и толкова — навярно бе засегнал някаква чувствителна струна в душата й. Тя знаеше, че ръководството на Областната прокуратура си поставя предимно политически, а не правни задачи. Като съдия, тя самата несъмнено се бе натъквала на примери за безчестни и мръснишки номера. Харди разработи нова вариация на същата тема. — Ваша светлост, на всички нас ни се иска Областната прокуратура да постъпи правилно. Но дори да са убедени, че няма да стигнат доникъде с Рон Бомонт, в Палатата има хора, които ще оставят жена ми в затвора, само за да докажат, че могат.
— Като изключим схващането ми, че Рон Бомонт по всяка вероятност ще бъде подведен под отговорност.
— И да го подведат, няма да се намерят достатъчно улики за образуване на процес.
Определеното от Брон време вече изтичаше.
— Е, такава е правораздавателната система, господин Харди. Свиквайте.
— Системата се пропуква, ваша светлост. Ако ще държат жена ми в затвора, поне ги накарайте да го направят открито.
Брон опря лакти на бюрото.
— Знаете ли, господин Харди, тази сутрин самият кмет се опита да заобиколи съдебната процедура. До гуша ми дойде от хора, които не спират пътьом да се занимават с това. — Тя изпъна рамене и за последен път побутна листа към него. — Написали сте речта си — отнесете я в Областната прокуратура. Трите ви минути изтекоха.
Харди си бе подготвил един последен ход, но не искаше да го използва, освен ако няма друг избор. Само че сега се налагаше. Все пак поемаше огромен риск. Ако не сполучеше, последиците щяха да са катастрофални за благонадеждността му, за цялата му кариера.
— Ами ако доведа Бомонт на изслушването?
Брон го изгледа втрещено.
— Чух, че бил избягал.
Харди ловко се възползва от думите й.
— Скот Рандъл не разполага с нищо, ваша светлост. Затвори жена ми, за да спаси доброто си име. Ако се стигне до дело, оставете го да действа на открито заседание, стига да е в състояние.
— Твърдите, че Рон Бомонт ще даде показания на изслушването утре, така ли?
Харди кимна. Сърцето му се бе качило в гърлото.
— Ако не се яви в съдебната зала, няма да има изслушване.
Видя как умът й се бори с чутото. Брон бе избухлива и той й бе лично ядосан за онова, което бе сторила на Франи. Но като повечето съдии от Върховния съд, тя се гордееше с непоклатимата си безпристрастност. В момента Харди разчиташе на това нейно качество.
Обществена тайна бе, че точно това ръководство на Областната прокуратура систематично допуска процедурни нарушения при заседанията на разширения състав от съдебни заседатели. В края на краищата заради безочието и грандоманията на Скот Рандъл самата Брон преди малко бе притисната и унизително нахокана от кмета.
Тя мрачно се взря над очилата си със стиснати до краен предел устни.
— Искам да разберете, че ако не бях толкова ядосана на съпругата ви, нямаше да ви разреша това изслушване. Но не бива да допускам личните ми чувства да се намесват, а ако не ви позволя това изслушване, няма да съм сигурна, че те не са си казали думата.
Придърпа листа към себе си и ядосано се подписа най-отдолу. Харди протегна ръка, но тя задържа искането още един миг.
— Ако утре вляза в съдебната зала и Рон Бомонт го няма, няма да получите дори и три минути.
В „При Лу Гърка“ имаше китайски вариант на паелята като специалитет на деня. Резени октопод (вероятно гума), наденица, може би пиле (трудно бе да се разбере) и някакво червено вещество — всичко това разбъркано в ориз със соев сос. Тъй като специалитетът винаги бе — единственото блюдо в менюто за деня, Харди си го поръча. В кабинета на Глицки го връхлетя пристъп на вълчи глад и той с радост би си поръчал някакъв вариант на кълцана шунка с подправки, стига само да му предложат. Навярно щеше да е по-прилична от паелята, която, налагаше се да признае, не бе цвете.
Но я изяде почти всичката, седнал в едно от сепаретата до прозореца, който в сутерена на „При Лу“ започваше от равнището на тротоара. Така и така, можеше да яде и кълцана гума, защото храната не го интересуваше.
Нещо далеч по-завладяващо привличаше вниманието му: любовните писма на Джим Пиърс до Брий Бомонт, които тя бе запазила в университетския си албум. Бяха десетина, сравнително късички — по половин страничка или малко по-дълги — и болезнено, по юношески страстни. Любителска поезия, от която потръпна: