Нищо друго освен истината
Шрифт:
Фримън повдигна едната си вежда — още един въпрос — и Харди седна, за да му разкаже за потвърждението на балистичната експертиза: и двамата са били застреляни с един и същ пистолет, а останалото възрастният човек и сам знаеше.
— Изглежда, че е станало само няколко часа, след като си тръгна оттук — добави в заключение.
— Къде са го открили?
— В „Гарнизона“.
— В статията не се споменаваше нищо за Грифин. Нито пък за Брий Бомонт.
— Глицки иска засега да не се разчува. Деймън Кери без всякакво съмнение е замесен и както се казва, ще настъпят политически усложнения. — Фримън не отговори и Харди продължи да изброява фактите така, както му бяха известни.
Когато привърши, Фримън седеше облегнат със скръстени ръце, с провисналата на врата му вехта вратовръзка, със затворени очи. Гърдите му се повдигнаха и хлътнаха няколко пъти. Бавно вдигна глава и примига по посока на Харди.
— И докъде си стигнал?
Харди се пресегна и взе от куфарчето си подредените и подчертани копия от бележките на Грифин.
— Грифин е открил нещо. Убеден съм, че то е тук. — Подаде страниците над бюрото. — Подчертаното с жълто.
Шефът му вдигна черните си очички със злобна ирония.
— Добре, че ми каза.
Погледа известно време, прелисти няколко странички назад, кимна, върна се отново на предишната и повторно вдигна очи.
— Значи Грифин е елиминирал Рон?
Харди също се приведе напред.
— Къде го видя?
Фримън търпеливо се зае да повтаря:
— Ето първия запис. „Р. в 805, НМТ“ с удивителни. „Р“ ще да е Рон, не смяташ ли? „805“ е времето, когато е тръгнал с децата за училището им, прекалено рано за убийството. „НМТ“ е „не може да е той“. Вече си наясно с това, нали?
— Да — произнесе Харди, чувствайки се като последния глупак. „НМТ“, помисли си. „Не може да е той“. Точно както „ЩПП“ означаваше „Ще позвъня пак“. Но досега първото не му бе хрумвало.
— Да — повтори. — Рон не си е бил у дома.
— Добре — кимна Фримън. — Предполагам, че е пресметнал правилно времето. А това „Херит“ какво е?
— Оттам идвам. Това е службата за почистване, която е чистела сградата, където е живеела Брий. — Приведе се над бюрото. — Във вторник и четвъртък, както е написано. Почистили са жилището й в четвъртък, тоест два дни след огледа на екипа. Между другото там не е записано, но Грифин е намерил часовник на местопрестъплението и го е вписал към уликите.
— Кога?
— В четвъртък. В „Херитидж“ са го намерили и са го дали на Грифин.
— А екипът във вторник не го е забелязал, така ли?
— Нямам представа — отвърна Харди. — Навярно не. Глицки би казал, че са претоварени и зле платени. Така или иначе, изчезнал е.
Фримън кимаше разсеяно, без да откъсва очи от страничката.
— Както и да е, както и да е. Ето пак. Това пране на тъкани. „Р. петна“. Дали Рон?… Какво е било? Сперма ли?
— Не зная. Не мисля че тя и Рон са спели заедно.
Сега вече Фримън вдигна очи.
— Имали са отделни спални — продължи Харди. — За Брий няма съмнение, а навярно и що се отнася до Рон — и двамата са имали сексуални връзки с други хора.
— Очарователно — отзова се Фримън. — Съвременен брак. Значи си прегледал резултатите от аутопсията. Има ли някакви доказателства за изнасилване през онази сутрин? За сексуален контакт?
— Не.
— Хм. Редки петна?
Харди поклати глава.
— Екипът щеше да ги открие.
— Да бе, онези компетентни специалисти. — Фримън размисли за миг, после посочи куфарчето. — Да имаш копие от полицейския доклад?
Харди му подаде друга папка и седна, докато Фримън я прелистваше, за да намери нужната му страница.
— Носела е тъмносиня памучна пола и светлосин пуловер. Чорапогащник. Черни обувки с нисък ток. Ах, ето го тук.
— Какво?
— Онова, което си очаквал — кръв и кал, но има също и петно от ръжда на лявото й бедро и по ръба на пуловера. Ръжда.
— Нали е паднала от балкона — възрази Харди. — Парапетът е от ковано желязо.
— Ето, видя ли? — Фримън, доволен от себе си, пак се облегна назад.
— Тогава защо пише „пране на тъкани“? Това означава, че в лабораторията не са намерили нищо по платовете, нали? Но са открили кръв, кал, ръжда…
— Може да е някакъв перилен или почистващ препарат. А може би просто означава, че по завесите, килимите и тапицерията не е имало нищо, което си е чистата _истина._ Всичките тези тъкани са били почистени.
— Възможно е. — Харди все пак не се успокои. Проклетите удивителни на Грифин стояха навсякъде около „Херитидж“ и по тази бележка и едва ли бяха без всякакво значение.
Но Фримън изобщо не си губеше платеното време. За своя радост бе отгатнал тайната на „р.“-то и продължи нататък с телефонното обаждане в девет и две минути.
И Харди му съобщи най-новите сведения за телефонния разговор на Брий с Кери. Когато свърши, Фримън изглеждаше озадачен.
— Но ти каза, че обаждането не е било в девет и две минути.
— Не. Било е по-рано — разговорът им е започнал в седем и десет.
— Тогава какво означава девет-нула-две?
— Не зная. Тъкмо това имам предвид, Дейвид, че Грифин го е записал, но аз не го разбирам. Смятах, че е час, който ще ни отведе към Кери, и така и стана, но пък времето не съвпада.
— Значи не е време.
— Не си прав — виж назад. Така той записва часовете, и то навсякъде. Осем и пет, единайсет и четирийсет и пет, а ето сега и девет и две.
Фримън помисли още малко, после махна с ръка.
— Добре, да го оставим и да вървим нататък. Какво означава „Бакс. Т.“ в осем и половина?
— Последният, който е видял Грифин жив, доколкото знаем. Може би и най-последният. — Харди се залови да му разказва за Торн и Елиът и за разрешителното, което щеше да издейства Глицки, за да потърси печатни материали. — Струва ми се, че ако Ейб открие улики за което и да било от трите комюникета, можем да спрем разследването.