Нищо друго освен истината
Шрифт:
Макар Глицки да бе предупредил Тимс и хората му да не обсъждат евентуалната връзка между убийствата на Брий Бомонт, Карл Грифин и Фил Канета, по необяснима природна загадка, мълвата се бе разчула.
В момента Рандъл присъстваше на спешно свикано в обедно време стратегическо заседание с шефката си и следователя Питър Струлър. Тъкмо се бяха настанили в „Булевардът“ — невероятно изискан ресторант, разположен достатъчно далеч от постоянните заведения на редовите служители в Съдебната палата.
Прат, все още раздразнена от мъмренето на кмета, бе склонна да пренебрегне клюката, обаче Рандъл се нуждаеше от нейната подкрепа за по-нататъшните си действия и нямаше да се остави току-така.
— Според мен ще трябва да допуснем, че е истина, Шарън. Звучи правдоподобно. _Изглежда_ вярно, нали?
Питър Струлър бе сериозен следовател вече петнайсет години и заговори с увереността на врял и кипял професионалист:
— Вярно е — отзова се той. — Всички предполагаха, че Грифин е бил пречукан покрай някаква разправия за наркотици, но той се занимаваше със случая „Бомонт“. Балистичните анализи потвърждават, че Канета са го гръмнали със същия пистолет.
Прат за миг застина с отворена уста.
— Потвърдено ли е? Сигурен ли си?
Струлър кимна.
— Още щом Скот ми каза какво е чул, хукнах към лабораторията и попитах няколко от момчетата. Със същия пистолет.
— Със същия пистолет. — Прат се опитваше да нагоди сведението към своите представи.
— Със същия пистолет, с който е убит Грифин — повторно обясни Рандъл.
— Но каква е връзката между Канета и случая „Бомонт“?
— Е, може ли точно ти да питаш? — Рандъл се опита да овладее безочливата си усмивка, но не му се удаде напълно. Приведе се над масичката. — Нали познаваш оная Франи Харди, дето толкова я оплаквахме тази заран? Горката нещастна женица!
Прат присви очи.
— Да.
— Е, та старият ни познайник, съпругът й. Затънал е до гуша в тая каша. Канета е работел за него срещу заплащане.
— За него ли? Какво искаш да кажеш?
— Харди е използвал значката на Канета, за да може сам да получи сведенията, които му трябват — включи се Струлър.
— За какво?
— Все за същото. За всичко възможно — направи широк жест Рандъл.
— Но защо?
— Навярно ще отговори, че иска да помогне на жена си да излезе от затвора, но не на нас тия. Въпреки настояванията на кмета, тя няма да излезе, докато не я пуснем ние, а аз не съм особено склонен да я пусна. — Рандъл хвърли заговорнически поглед на Струлър. — Имам своя теория за причината, поради която Харди се е намесил, и Питър я намира за сполучлива.
Прат отпи от газираната вода и кимна внимателно.
— Продължавай.
— Нали Харди е най-добрия приятел на Глицки? Онзи ден го чу тоя наш лейтенант в кабинета ни да разправя колко добра приятелка му била онази Франи, какъв страхотен човек била. Грижила се за децата му след смъртта на жена му. Дрън-дрън. Е, питай Мариан Брон каква душичка е госпожа Харди.
Прат нетърпеливо махна с ръка.
— Та каква е теорията ти, Скот?
— Добре, слушай. Всички сме на едно мнение — Рон е извършителят, нали?
Струлър бе още по-категоричен и от Рандъл.
— Несъмнено. — Обърна се към Прат и й го повтори, да не би тя да не е наясно: — Чиста застрахователна измама, Шарън. Брий е имала огромна застраховка. Издържала е Рон, но е решила да го изхвърли на улицата.
— Защо? — попита Прат.
Струлър продължи:
— Имал си е едно маце…
— Жена — побърза да го поправи Прат. Разговаряха за няколко свързани убийства, но някои неща не бива да се толерират дори и за миг.
По лицето на следователя се изписа схватливост и той продължи, запазвайки това изражение:
— Имало е и друга жена…
— Франи Харди ли?
— Не. Не смятаме, че е тя. Така или иначе, разполагаме с четирима свидетели от сградата, които твърдят, че са виждали Рон с друга жена — все една и съща — през деня, когато Брий е била на работа. Минавали са през фоайето, хванати за ръка и май са сядали на пейката отпред.
— И коя е тя?
— Не знаем. Но все пак ще я открием. Както и да е, работата е там, че Брий е научила.
— Откъде знаете?
— Това е само логична догадка — намеси се Рандъл. — Възможно е да не е научила. Без значение е. Но ще видиш, че всичко пасва. — Кимна на Струлър да продължи.
— В края на краищата всичко е свършило с това, че Брий си е намерила приятел, надула е корема и се е канела да се омъжи за него.
— Чухме, че бил Деймън Кери — зашепна Скот Рандъл. Наслади се на смаяното изражение на шефката си. „Нищо не може да се сравни — помисли си — с голямата изненада.“ А и за Франи Харди утре си бе запазил една-две.
— Деймън Кери! — Очите на Прат заблестяха от възбуда.
— Такива клюки се носят — каза Струлър.
— Много ловко са го установили — обади се и Скот.
— Кое? Кой?
— Харди и Глицки. Знаели са, че няма как Кери да не е замесен…
Прат вдигна ръка.
— Боя се, че избързвате. По какъв начин Кери…
— Защо, мислиш, кметът иска от нас да спрем точно в момента? Кметът е демократ. А кандидатът за губернатор с най-добри изгледи също е демократ.
— Да, добре. Обаче Деймън…
Скот Рандъл продължи с бомбастичните си приказки:
— Кери е въртял любов с омъжена жена, Шарън. По време на кампанията си. Направил й е извънбрачно бебе. — Той поклати глава. — Не, не, не. Това не бива да излиза наяве.
Областната прокурорка все още не разбираше.
— Добре де, ами лейтенант Глицки? Той пък какво общо има?
За Скот Рандъл нямаше нищо по-лесно от този въпрос.
— Харди — взе да обяснява — е адвокат на Рон Бомонт, нали? Рон се е отнесъл към него по този проблем — знаел е, че Брий ще го разкара. И че ако стане така, ще загуби два милиона долара.
— Два милиона ли? — Прат не бе и чувала за тази цифра.
— Хубав, значителен мотив, нали? — усмихна се Рандъл.
— При това не може да се каже, че Харди изкарва добри пари — отново подхвърли Струлър. — От няколко години не е имал свястно дело. Само скалъпва писмени защити. А жена му не ходи на работа и децата му учат в частно училище. Парите са му проблем, имай го предвид.