Нищо друго освен истината
Шрифт:
Последва колективно ахване, след което на масата настъпи тишина.
— Не мога да направя такова нещо, Ричард — твърдо изрече Брон. — Първата присъда за незачитане изтича тази вечер и тя трябва да я излежи. Присъстващият тук господин Рандъл може да я призове утре сутринта пред съдебните заседатели първа и по-нататъшното й задържане ще зависи от самата нея, ако тя реши да отговаря, или от господин Рандъл, ако реши да не говори.
Кметът не си направи труда да прикрие сарказма си:
— Благодаря ти, твоя светлост, но нека ти бъде ясно, че не ми допада да
Рандъл най-после възвърна способността си да говори.
— Жената не е невинна, ваша светлост. Тя знае нещо.
— Тя знае нещо — закима Уошингтън, а ъгълчетата на устните му потрепнаха. — Радвам се, че повдигнахте този въпрос, господин Рандъл. Господин Ригби — рязко се извъртя той, — до този момент има ли обвинен или подведен под отговорност за убийството на Брий Бомонт?
— Не, сър.
— Значи тази Харди знае нещо за някого си, но ние не знаем какво и не знаем има ли то нещо общо с убийството?
Никой не отговори. Уошингтън свирепо изгледа седналите около масата.
— И въпреки това тя лежи в затвора. — Той негодуващо разтърси буйната си грива. — Свиках тази среща, за да запозная всички ви със своите чувства по повод случилото се. Ще дам гласност на тези силни чувства на тазсутрешната пресконференция и исках благосклонно да ви предупредя да внимавате. Мариан — и ти също, Шарън, — едва ли някой уважава повече от мен правораздавателния процес. Но ми е трудно да повярвам, че тази жена умишлено крие развръзката към това убийство. Така че вашето е чисто и просто дребнавост. — Той повторно посочи Рандъл. — А що се отнася до теб, синко, на това му викаме самонадеяни амбиции. А те не са качество, достойно за уважение. Ако не се беше опитал да заобиколиш полицейското ведомство, нямаше да се озовем в такова положение. Господин Ригби!
— Да, сър. — От изражението му се разбираше, че е наясно какво ще последва. Шефът на полицията е заложник на кмета — той го назначава, на него се отчита. А Ригби се бе озовал в небрано лозе.
— Очевидно сте се опитвали да правите мили очи на госпожа Прат, та нейният страх и ненавист към полицията да не пречат прекалено много на ежедневните дела във ведомството ви. Намеренията ви са похвални. Но си имаме отдел „Убийства“ и не го ръководи нито тук присъстващият господин Струлър, нито госпожа Прат. Ако Глицки не ви харесва, назначете си нов шеф на „Убийства“. Но полицейският отдел разследва убийства и вие трябва да поддържате хората си. Ясно ли е?
Толкова, що се отнася до Ригби. Но Уошингтън още не бе приключил.
— Шарън, Мариан, вие и двете сте на изборни длъжности. Аз съм дилетант по правните въпроси, но постъпката ви създава впечатление за непростима безочливост и обществеността, както изглежда, реагира зле точно на такова поведение. Не би било лошо да помислите върху това.
Харди отвори очи и за втори път от толкова дни му потрябва малко време да осъзнае къде се намира.
На долния етаж, във фоайето на Фримъновата сграда, постави да се вари кафе и влезе да си вземе душ. След десет минути вече бе в кантората си, облечен в тъмносивите си дрехи, и пиеше кафе от огромна чаша.
Мъглата не се бе вдигнала. Прекара известно време в телефонен разговор с Ерин, каза й къде е, поговори с децата, които се държаха мило и дори загрижено. Добре ли е той? Липсвал им. Той и мама щели да останат при тях, така че всички щели да бъдат заедно при баба и дядо след два дни, нали? Двамата с Франи наистина, наистина, _наистина_ им липсвали.
Вярваше им.
След като затвори, се върна на дивана и седна. Официалното му писмо от снощи бе готово да го напечатат долу и той го остави на подранилите служители да го наберат на компютър, а после се качи, вземайки стъпалата по две наведнъж, за да се захване с очакващата го работа.
Ксерокопията на страниците от бележника на Грифин.
По време на смъртта си Грифин е работел над няколко убийства. Откъслеци от всяко от тях бяха пръснати по всички страници — имена, дати, адреси. Свързваха ги стрелки. Удивителни. Телефонни номера.
При предходното прелистване на страниците, щом се натъкнеше на име, което не се срещаше в други списъци, свързани с Брий Бомонт, Харди допускаше, че то е от друг случай. Досадно и неакуратно, но му бяха необходими критерии за елиминиране, а тези му изглеждаха достатъчно разумни.
Тази сутрин обаче реши да прегледа всичко отначало. Нещата се бяха променили. Искаше да разбере дали Деймън Кери е имал връзка с Бакстър Торн, за която Грифин да е бил наясно. Последния път, когато преглеждаше страниците, дори още не бе чувал за Торн и ФМК. Пък и за много други неща.
Карл е бил застрелян в понеделник на пети октомври. Брий е умряла предишния вторник, на двайсет и девети септември, затова ще започне оттам. Карл, ако не друго, поне е имал навика да вписва датите с известна последователност.
Изглежда на третия ден от разследването си, „01.10.“, той се е бъхтил с обичайните начални действия да разпитва хората, които живеят в сградата на покойната. Внезапно името Д. Тлин (или нещо подобно, записано с нечетливи драскулки) изскочи пред очите му.
Харди предполагаше, че това е свидетел от азиатски произход от един друг случай на Грифин, и изобщо не бе размишлявал над името, но сега неочаквано си спомни за домакина от сградата на Брий и провери собствените си бележки в своя жълт тефтер. Дейвид Глен. Д. Тлин. Приличат си.
Но написаното отдолу изобщо не се разчиташе. Имаше едно „Б“ или „Р“, а после „805“. Час? „НМТ!!!“
След това на нов ред. „Херит., в. и ч.!!!“. И телефонен номер.
Тези проклети удивителни — те очевидно означаваха нещо важно, само че Харди дори под страх от смъртно наказание не можеше да измисли какво се крие зад НМТ. В. и ч. можеше да означава единствено вторник и четвъртък, но пък за какво ставаше дума?
Погледна часовника си. Все още бе много рано, нямаше осем, но той стана, отиде до бюрото си и позвъни на номера, записан след „Херит., в. и ч.!!!“