Нищо друго освен истината
Шрифт:
Междувременно по молба на Харди Глицки повторно доведе Франи от килията й. Това бе последната възможност да пробутат този номер преди началото на работната седмица, а всяка секундичка, която жена му можеше да прекара извън стените на затвора, бе същински подарък.
И тримата все още се преструваха, че във вторник тя ще бъде на свобода, но ако не друг, то поне Харди съзнаваше, че сигурно няма да е толкова просто.
Ако Скот Рандъл не им съдейства, ако Шарън Прат не омекне под нарастващата критика в пресата, ако
И при всички случаи Харди трябваше да поиска назначаване на заседание за отмяна на обвинението в неуважение. А беше повече от сигурен, че то бая ще го поизпоти.
Цели два часа Глицки постоянно звънеше на диспечера, за да изясни местонахождението на Деймън Кери, даваше сведения за събитията от деня на репортера, отговарящ за сензационните полицейски новини — с една дума, организираше коефициента на полезност. Харди и Франи седяха сами в стаята за разпити до отдела, със спуснати щори и залостена със стол врата.
Харди се извини, за да се отбие до колата си и да си вземе пистолета. Нямаше намерение да се движи невъоръжен, докато историята не приключи. Знаеше, че Глицки ще възрази — така може да се забърка в голяма неприятност, да рани някого и накрая току-виж самият той се изправил пред съда. Но Харди се утешаваше със старата поговорка: „По-добре да те изтезават дванайсетима, отколкото шестима да ти носят ковчега“.
После двамата се качиха в колата на Глицки и паркираха срещу дома на Кери. Възнамеряваха да изчакат, докато лимузината му си тръгне и кандидатът остане сам. Но лимузината едва-що бе спряла и една възниска набита фигура се запъти през улицата към тях.
— Това е Валънс — обади се Харди.
Глицки се раздвижи да отвори вратата с изваден пистолет.
— Стой намясто — нареди лейтенантът. — Веднага. Полиция.
— Полиция ли? Боже Господи! Какво правите тук?
Харди отвори вратата откъм своето място и излезе, но остана зад колата. Напипа пистолета на кръста си, скрит под сакото.
— Ей! — Валънс държеше ръцете си вдигнати нагоре. Мъглата най-после се бе пораздигнала и гласовете кънтяха като звън на кристал. — Идвах да проверя какви сте. Двама мъже в тъмна кола посред нощ — нали разбирате?
— Естествено — отвърна Глицки. — Обаче точно в момента аз съм лейтенант Глицки и съм шеф на отдел „Убийства“. Бих искал да разменя някоя и друга дума с господин Кери.
— Изключено — Валънс категорично поклати глава. — Човекът цял ден тича по предизборни срещи. Утре му предстоят още двайсет изяви. Не е на разположение.
Глицки си позволи една оскъдна усмивка. Заговори с обикновен тон:
— Не ви питам — и пое към лимузината.
Но Валънс не се даваше толкова лесно. Препречи пътя на лейтенанта.
— Имате ли заповед? Настоявам да ми покажете заповед.
Харди се изненада. Никога не бе виждал Глицки така търпелив и отделящ време любезно да отговаря на човек, който отказва да му се махне от пътя.
— Нямам нужда от заповед, за да разговарям с него на улицата, което и се надявам да сторя. — Спря и опита друг подход: — Господин Валънс, нима се опитвате да ми подскажете, че господин Кери не желае да съдейства на полицейско разследване за убийството на един от неговите консултанти? Навярно е по-добре да се посъветвате с него.
Валънс вирна брадичка.
— Ей, не ми минават тия. Съсипахме се да ви съдействаме всеки път, щом някой пристигнеше да ни разпитва. Отговаряхме на въпросите ви до посиняване. Обаче в момента е късна нощ и вашето си е чист тормоз. Държа да зная какви пари на републиканците стоят зад действията ви.
— Отместете се, ако обичате — изръмжа Глицки.
Валънс размаха пръст.
— Казвам ви, че правите грешка, лейтенанте. След два дни Деймън ще бъде избран и аз ще ви взема значката, чувате ли?
Глицки спря, хвърли поглед на Харди, а после се извърна към ръководителя на кампанията.
— Ето какъв избор има Кери. Може да говори с мен, а може и да откаже. — Замълча. — Чуйте ме, Валънс, дошъл съм тук посред нощ, за да му спестя неловкото положение. Никой не знае за посещението ми. Не желая да му придавам публичност. Но ако се наложи, ще го направя. Разбирате ли?
Едва сега Валънс се поукроти.
— Значи се налага да присъства и адвокат? За какво всъщност става дума?
Глицки вдигна ръка и потърка очи.
— Винаги може да повика адвокат, но засега няма да го арестуваме. Ако реши да повика адвоката си, ще почакаме. Ако откаже да разговаря с нас, изобщо няма да се учудя да прочета за това в утрешния вестник, но оставяме на него да вземе решение.
— Кучи син такъв! Кой стои зад тази история?
Глицки пристъпи още една крачка.
— Подбирате думите си крайно необмислено и на ваше място аз не бих продължил в този дух. А сега, що се отнася до това кой стои зад тази работа — _аз самият._ Това е работа на полицията. Няма политически подбуди. Разследвам убийство.
— Но от тогава мина почти месец. Защо е това бързане тази вечер?
— Бързането е, защото снощи е станало още едно убийство. На полицай.
Валънс присви очи.
— Свързан с Брий ли?
— Ето едно от нещата, които искам да изясня. Трябва да разберете, господин Валънс, че когато убият полицейски служител, останалите ченгета стават малко сприхави. И с мен е така в момента, така че не ме тормозете. Аз действително се старая да държа случая в сянка. Ако не беше така, досега да съм събрал бая навалица, не смятате ли?