Нищо друго освен истината
Шрифт:
И тъй, ето го вътре. Взе джобно фенерче от най-долната полица на етажерката с инструменти и мина в кухнята. Все още нямаше нужда от фенерче: пространството и ъглите му бяха станали втора природа. Огледа се: лампичката на стенния телефон бе изгаснала и хладилникът не светна, когато го отвори. Спретнато сгънатите плътни пазарски торби от кафява хартия си стояха на обичайното място в най-долното чекмедже на кухненския шкаф. Грабна най-горната.
В спалнята си рискува и запали фенерчето за кратко. Тропическите му рибки — седемнайсет на брой, — които бе събирал и отглеждал въпреки
По лицето му премина тик. Угаси фенерчето и прекоси стаята. Телефонният секретар се намираше на малко нощно шкафче. Изключи щепсела му от стената, откачи джака му от телефона и го сложи на дъното на хартиената торба в ъгъла на леглото. Следващ по ред бе скринът — върху секретаря нахвърля вътре бельо и два пуловера. От дрешника взе топло яке, официално сако, няколко ризи — всичко миришеше на пушек. И пълна смяна дрехи за жена си. За след като я измъкне.
Част от него се съпротивляваше срещу необходимостта да предприеме следващата стъпка, но се налагаше. Остави всичко на леглото, мина през кухнята в обгарялата лицева част на къщата и застана насред някогашната си дневна.
Веднъж представляваше ищец, пострадал от тежки обгаряния при производствена злополука. Спомни си как при подготовката си експертът, на когото възложи случая, определи различните степени на обгаряния: първа — слънчево изгаряне, втора — мехури и най-тежката — трета степен, причиняваща непоправимо увреждане на кожата и ужасно обезобразяване.
Но в момента изпитваше нещо още по-тежко: изгаряне четвърта степен на самата му същност, овъглило цели кътчета в душата му.
След известно време се раздвижи отново — върна се през кухнята в спалнята да вземе оставените там неща. Вдигна торбата за хартиените й дръжки, а дрехите за закачалките им. Грижливо върна фенерчето на полицата с инструментите, а после излезе навън в ужасната, отвратителна нощ.
Харди остави торбата с дрехите в колата, но отнесе телефонния секретар в кантората си, включи го в щепсела и установи, че Ал Валънс не лъже поне по този въпрос. Неговото обаждане бе първото — точно както твърдеше.
От второто се вцепени.
Не съобщаваше името си, но адвокатът го разпозна незабавно:
„Съжалявам, че се наложи да се преместя от хотела. Надявам се да не съм ви причинил големи неудобства“.
Харди едва не се разсмя на глас — дребни неудобства, няма що!
„Единственото обяснение е, че трябва да бъда много предпазлив. Зная, че ще ме разберете. Щом вие успяхте да ме откриете толкова лесно, същото важи и за полицията. Възможно е да са ви проследили втория път. Не зная. Просто усетих, че се налага да се преместя. Но искам да знаете, че съм наблизо и оценявам усилията ви, но се притеснявам от евентуално ваше посещение при мен. Желая ви късмет. Благодаря.“
— Да бе, няма проблеми — обади се Харди, после изключи секретаря, облегна се на стола си и се опита да събере мислите си.
Но неразборията беше пълна. Тъкмо днес бе изгоряла къщата му, беше убит Канета. Тичаше още от зори, а му оставаше само един ден да установи поне някаква полезна истина. Хвърли поглед към мишената си на стената срещу бюрото. Не си спомняше да ги е мятал, но трите му изработени по поръчка стрелички безразборно стърчаха по дъската.
Насили се да стане, заобиколи бюрото, запали ярката горна светлина в помещението. Стреличките му служеха като броеница и той ги изтръгна от мишената, върна се на линията, която бе очертал на пода на два и половина метра, обърна сее лице и запрати първата. Шейсет точки — добро начало.
Хвърли втората, после третата. Отиде до мишената, извади ги и пак се върна на линията.
Ако Рон не е напуснал града, какво означава това?
При добронамерено тълкуване трябваше да се хване за думите му. Проявил е предпазливост, нервност, мания за преследване — напълно обяснимо. Искаше да е наблизо в случай че — което вече не изглеждаше много вероятно, — Харди съумее да разкрие убиеца на Брий. Ако стане така, той и децата му могат да се върнат към нормалния си живот. А след всичко, сполетяло останалите участници в драмата, Рон имаше основание да се безпокои.
Но докато мяташе стреличките си, в съзнанието му си пробиваше път доста по-зловеща интерпретация и му бе трудно да я удържи. Рон все още е някъде наоколо. Достатъчно наблизо, за да подпали дома на Харди. Достатъчно близо, за да убие Канета.
Поне да беше оставил някакъв телефонен номер. Това със сигурност не криеше опасност. Тогава би могъл да отговори на някои от въпросите, тълпящи се в съзнанието на Харди. Каква например бе истината за брака на Рон и Брий? За отделните спални, за изневярата? Рон може и да е „чудесен баща“, но не е бил и такъв съпруг. Те не са били щастливата двойка, за каквато са се представяли. Ако не друго, то Брий е имала връзка с Деймън Кери. И очевидно е забременяла от него. Макар Харди да чувстваше, че не бива да изключва Канета или дори Пиърс.
А ако бащата е всеки друг, освен Рон, това е мотив за убийство. Мотив Рон да я убие.
И на всичко отгоре, ако Брий постоянно му е изневерявала, това би могло да означава… че Рон…
Харди се опита да пропъди тази мисъл, но повече не можеше да я прогонва. Разбира се, че водеше към Франи. Макар днес най-после да му бе казала, че не, не е било така. Всъщност това ли каза? А как по-точно е било? Не я бе подложил на кръстосан разпит. Нямаше кураж.
И защо да е такъв глупак, че да й вярва, каквото и да стане?
Думите на Фримън от миналата вечер още кънтяха в ушите му и не му даваха мира: Харди и Глицки вярвали, че Карл Грифин е отишъл на среща с информатор, само _защото е казал така._ А всъщност е направил друго. Грифин всъщност е излъгал. Шефа си. И то поради далеч по-незначителна причина от Франи.
„Нищо друго, освен истината“ е благородно понятие за пред съда, но Харди знаеше от дългогодишния си опит на юрист, че дори и там с него систематично се злоупотребява. А в живота нещата стоят още по-зле.