Нищо друго освен истината
Шрифт:
— Деймън — заговори той спокойно, — остава ни _само_ още един ден и той ще започне рано. Защо не се прибереш у дома да си починеш добре през нощта, стига да можеш? Вече му се вижда краят. Все още можем да се измъкнем.
— Не са само изборите — поклати глава Кери. — Ти не знаеш, Ал.
— Нищо подобно, Деймън, зная, и още как. И зная, че _пак_ става дума за изборите.
Но Кери бе на друга вълна.
— А аз зная само, че ако не бях поел по този път, Брий щеше да е жива. Ако тя не беше… — гласът му заглъхна.
Но вече стотици пъти бяха разисквали този въпрос, най-често късно нощем, когато защитните сили на Кери
— Но тя все пак е мъртва. — Леко го потупа по рамото, за да изрази съчувствието си. — Нека те приберем вкъщи, за да си починеш поне малко. Утре сутринта нещата ще изглеждат по-добре.
Торн седеше до кухненската маса в апартамента си по средата на склона на Ноб Хил и слагаше последните щрихи в меморандума, който щеше да отпечата утре, относно помощите в размер на 10 800 000 долара, вложени от петролните компании в тазгодишните политически кампании в страната. В меморандума той отбелязваше, че Деймън Кери не бе приел и цент от подобни източници. Торн смяташе, че ако новинарското изявление се разпрати рано на следващия ден, със сигурност ще се появи във вестниците във вторник, и то навярно преди повечето хора да отидат да гласуват, и дори би могло да запълни някои от късните новини утре вечер по телевизията.
Убеден бе, че и най-дребното нещо ще бъде от полза, особено в светлината на несекващия скандал с отравянето на водата с МТБЕ, който за негово удоволствие бе в устата на всички. Противопоставянето на Кери срещу крупните производители на петрол щеше да свърши добра работа, и то по всяка вероятност точно в деня на изборите.
Той прочете коректурите на окончателния вариант, после прибра книжата в куфарчето си, отвори една студена бира и я наля в изстудена чаша. Отиде в дневната и включи телевизора.
Късните вечерни новини не излъгаха очакванията му.
Започнаха с продължението на репортажа за пулгаския Храм на водата. Районният отдел по водите бе взел проби от питейната вода в града и бе установил, че съдържанието на МТБЕ е по-ниско от нормите на Агенцията за опазване на околната среда, така че практически било „безопасно“. Но все пак се „забелязвало“ наличие на веществото и жителите бяха посъветвани да „проявяват предпазливост“.
Торн се подсмихна на израза и на истеричния отклик на зрителите, който гласността в медиите несъмнено бе осигурила. МТБЕ бе опасно вещество, така е — токсично, колкото таблетка аспирин в басейн с олимпийски размери, — от петдесет-шейсет литра във водохранилище с размерите на „Кристалните извори“ нямаше да се разболее никой, във всеки случай не веднага. Въпреки това обаче над трийсет души бяха потърсили медицинска помощ в спешните отделения из целия град, след като бяха пили вода вчера и днес сутринта.
Интервютата, взети от пешеходци, сочеха, че почти всички бяха доловили „особен вкус“ във водата, мирис на терпентин. Торн сметна за необходимо да изпие някоя и друга чаша през деня и не усети нищо.
Показаха хубавичък клип с няколко десетки умрели пъстърви, плуващи недалеч от мястото на отравянето. Засичането на този рибен пасаж — където концентрацията на МТБЕ е няколко милиона пъти по-голяма, отколкото при помпената станция за питейната вода на града — си бе чист късмет, но Торн го намери за особено задоволително. То създаваше впечатлението, че е било замърсено цялото водохранилище.
Кери
— Нямаме основание да търпим и секунда повече това опасно и неразтворимо токсично вещество в бензина си, след като съществуват безопасни за околната среда и икономични заместители, съвсем леснодостъпни — имам предвид етанола.
Опонентът на Кери, напротив, се изказа от района на Ориндж Каунти и на Торн му заприлича на идиот:
— Тази ужасна криза е предизвикана от МТБЕ толкова, колкото и от оръжията, с които убиват хора. Хора убиват други хора и пак хора — престъпници — са отровили водоизточниците на Сан Франциско. Бензин без всякакви добавки би довел до същия резултат, а никой не се обявява за забраната на бензина.
Полицията не разполагаше с улики за самоличността на извършителите, нито за местонахождението на щабквартирата на „Съюза за чиста планета“, поел отговорността за акцията, макар че, ако ги открият, щели да им предявят обвинение в убийството на петдесет и три годишен мъж…
Торн изключи звука, облегна се и с наслада отпи от бирата. Като цяло, трябваше да смята чутото за шумен триумф. Никакъв „Съюз за чиста планета“, разбира се, не съществуваше. Неговите членове се бяха пръснали по четирите краища на света. Животът бе хубав.
Но при новопоявилия се на екрана образ — къщата — усмивката му угасна и той грабна дистанционното, за да увеличи звука.
— … определиха, че пожарът е причинен умишлено.
Сериозният водещ кимаше мъдро.
— А най-интересното в този случай, Карън, е, че в тази къща живее Франи Харди, нали? Жената, която все още е в затвора, защото отказва да свидетелства относно съпруга на Брий Бомонт, специалистката по бензинови добавки, убита преди около месец.
— Точно така, Бил. — Камерата се насочи към Карън. — Не е за вярване, че няма каквато и да било връзка между убийството на Брий Бомонт, отравянето на Пулгаския храм с МТБЕ и палежа на къщата.
Торн отново изключи звука, вече определено намусен. Снощи той бе едновременно пийнал и превъзбуден, а гъстата мъгла му служеше за идеално прикритие. Освен това се чувстваше като бог след успешно проведената акция на водохранилището.
Кога най-после ще се научи, че колкото и да ти се иска, колкото и да се наслаждаваш на всеки миг, не бива да вършиш нещата със собствените си ръце? Трябва да наемаш специалисти да се погрижат за операцията. Така е най-безопасно. Иначе самият ти си човека, когото засичат, на когото се налага да импровизира, който по всяка вероятност оставя веществени улики на местопрестъплението.
Седеше навъсен, размишлявайки над възможността този път сам да се е разкрил, дори да се е показал замесен в убийството на Брий Бомонт, макар и за миг да не бе възнамерявал подобно нещо. Помъчи се да си припомни дали е знаел, че съпругата на Харди е проклетата жена, попаднала в затвора.
А последният проблем, навярно най-големият проблем, когато сам оплескаш нещата, е, че понякога ти се налага да ги оправяш собственоръчно.
28
В неделната нощ Харди все още седеше в отдел „Убийства“ с Глицки. След няколко часа щяха изненадващо да посетят Деймън Кери в дома му след последната му публична изява за деня.