Нищо друго освен истината
Шрифт:
— Не всички са си били в леглата.
Устните на Глицки се извиха нагоре, но това не бе усмивка.
— Подобни прозрения са причината да сме приятели до ден-днешен. Може и да са били, но не успяхме да се свържем с нито един от тях. Пиърс го нямало вкъщи. Жена му каза, че от рано сутринта бил на яхтата си. Установихме и дневния ред на Кери, но той не го спазва — той и Валънс не са присъствали на първата си закуска. Предполагам, че два дни преди изборите е с по-гъвкаво разписание. Валънс…
Харди трябваше да се намеси:
— Валънс е бил у Кери до полунощ. После
— Откъде знаеш?
— От Джеф Елиът.
— И къде е отишъл?
— Един Господ знае. Но живее на около пет преки оттук. И като стана дума, Пиърс също не е кой знае колко далеч и все надолу по склона.
Глицки помълча секунда-две.
— Виждам, че си готов с домашното си. Откъде знаеш всичко това?… Господи, _дори и една частица?_
— Имам основания. Тази сутрин говорих с Валънс…
— Кога? Половината сутрин прекарахме заедно.
— Сигурно през другата половина. — Знаеше, че Глицки няма да го остави намира, и продължи: — Във връзка с къщата ми.
— Валънс има нещо общо с къщата ти?
Страут свърши монолога си, изправи се и погледна над покрива на колата.
— Това момче седи на студа от доста време, Ейб. Имаш ли още работа тук?
Глицки насочи вниманието си към следователя.
— Аз нямам, Джон — отвърна му. — Ако огледът е приключил, можеш да му сложиш етикет и да го пъхнеш в чувала.
Страут хвърли последен поглед на тялото на Фил Канета в колата и съчувствено зацъка. Отново се изправи.
— Повикванията за оглед. Мразя ги, знаеш ли? Не могат с нищо да помогнат, нали? Това не е просто безстопанствено тяло, което има нещо да ти каже.
Нямаше какво да му отговорят. Всички в такива случаи изпитваха същото в по-голяма или по-малка степен.
Глицки лекичко потупа Страут по рамото, докато последният минаваше край тях. После самият той се върна няколко крачки към мястото, където шефът на екипа за огледа се съвещаваше с двама от хората си. Харди го чу да им казва:
— Ако е останало достатъчно олово, накарайте балистичната експертиза да го сравни с куршума, който е убил Грифин. Бас държа, че е от същия пистолет.
Последва кратко обсъждане, след което лейтенантът се върна при Харди.
— Валънс. Тази сутрин. Джеф Елиът. Обзалагам се, че си смятал, че ще се разсея.
— И през ум не ми е минавало — възрази Харди. — Зная, че трябва да поговорим, но да отидем другаде, а?
С ръце в джобовете, Глицки огледа унилата околност. Тялото бе положено на носилка, а влекачът със запален двигател бе готов да повдигне колата на Канета, за да я откара на полицейския паркинг.
Привел рамене, лейтенантът още веднъж потръпна от студ и каза:
— Страхотно повикване, няма що!
В една от някогашните стаи на братята си по коридора, водещ към кухнята, Орел Глицки се бе проснал на пода, гледаше телевизия и си пишеше домашните. Рита седеше на дивана при него и четеше, а испанската й радиостанция работеше тихичко на масата близо до нея.
Глицки, следван по петите от Харди, се отби при домочадието си — даваше им да разберат, че вече се е прибрал, че съжалява, задето
— Добре. Кога си тръгна дядо ти?
Свиване на рамене.
— Не зная.
— Малко след дванайсет — обади се Рита. — След като пристигнах аз.
Не се и опитваха да скрият поне малко недоволството си, задето Глицки работи в неделя, след като вчера бе зарязал Орел на дядо му.
— Е… добре ли прекарахте деня? Забавлявахте ли се?
Рита само го изгледа.
— Орел?
Момчето вдигна рамене.
— Не особено.
Глицки постоя още миг на вратата, после въздъхна тежко и пое по коридора.
— Радвам се, че се поинтересувах — промърмори той.
Деляха ги само няколко крачки от кухнята, където двамата затвориха вратата, за да се изолират от нахлуващия шум. Глицки издърпа един стол и го яхна наопаки.
— Да не мислят, че се натискам да работя през почивните дни? Или смятат, че посещаването на местопрестъпленията съвпада с представата ми за удоволствие?
Харди го остави да се ядосва, защото нямаше какво да му отговори. Понякога на хората им се налага да работят — гадно, но какво да се прави. Собствените му деца не бяха разбрали защо не можа да отиде с тях на празника преди Вси Светии миналата вечер. Сега бе ред на Ейб да се сблъска със същото.
Той грабна една от кухненските кърпи, отвори фурната и измъкна плоската тава с остатъците от питката. Харди взе чинии от шкафа, нареди ги на масата и се зае да си сервира.
— Едно не разбирам — заговори той. — Как могат да седят, да четат и да учат, и едновременно с това да слушат музика и да гледат телевизия. Аз не бих могъл да се съсредоточа при целия този шум.
Глицки седна както си му е ред и придърпа тавата към себе си.
— Не разбираш, защото си прехвърлил четирийсет. Сега тия работи ги учат в училище. Няколко програми едновременно. Ставаш по-всестранно развита личност. — Сипа си едно парче в чинията и взе да го човърка. — Това е една от причините светът днес да е по-добър, отколкото по времето, когато ние бяхме деца. — Набоде си една хапка и я мушна в устата си. — И така, сам ли ще почнеш или предпочиташ да ти задавам въпроси?
Мракът захлопна града като в капан.
Час по-късно Харди се озова на изпотъпканата кал зад къщата си. Тук, по-близо до океана, мъглата започваше да се превръща в хубавичък ръмеж. Застанал на резкия, леден вятър, той се смая колко допринася влагата за и бездруго значителните удоволствия на тази вечер.
Все още отвън, изкачил задната стълба, той превъртя ключа в бравата на задната врата и за негово учудване, тя се отвори. Очакваше охраната на отдел „Палежи“ да е сменила със свои бравите на всички изходи, но макар здраво да бяха заковали парадния вход и да бяха поставили из имота табели с надпис „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, мерките им, изглежда, се изчерпваха с това.