Чтение онлайн

на главную

Жанры

Нищо друго освен истината
Шрифт:

В седем и десет самият кмет — Ричард Уошингтън — още не се бе появил. Но всички останали се бяха събрали и пиха кафе в седем — в часа, който негова светлост бе определил за това неотложно заседание.

Скот Рандъл за пръв път попадаше в седалището на кмета и съвсем характерно за него, макар да бе много по-млад от всички останали в стаята, не се впечатли. „Напълно е възможно — помисли си, — някой ден и аз самият в крайна сметка да се озова тук.“ Щеше да боядиса стените в друг цвят — такъв, който по-определено, но все пак изискано, да намеква за власт. В светлокафяво

може би.

Стоеше сам до огромния бюфет под огледало в натруфена рамка в най-далечния ъгъл на стаята. Дояждаше втората си скарида — първата бе изгълтал надве, натри — и сега отпиваше от кафето си и наблюдаваше останалите гости. Шарън Прат, неговата началничка, бе потънала в напрегнат разговор с Дан Ригби, шефа на полицията, и Питър Струлър — следователя на самия Рандъл от Областната прокуратура.

Присъствието на Мариан Брон бе изненада за Рандъл — съдиите от Върховния съд често обичаха да се преструват, че стоят над политическите дрязги. Но тя очевидно бе дошла по заповед на кмета, макар че изискано пренебрегваше всички останали и видимо се чувстваше нещастна. Когато Рандъл пристигна, тя вече седеше на масата и с молив в ръка демонстративно нанасяше бележки в някаква дебела, черна папка.

Икономът на кмета също се казваше Ричард. Скот Рандъл сподави усмивката си, спомняйки си, че еднаквите им имена бяха довели до неизбежните прякори „Големия Дик“ и „Малкия Дик“* на кмета и иконома му. Малкият Дик бъбреше с двама от служителите, които Рандъл позна, но имената им му убягваха.

[* Игра на думи — в разговорния език Дик, освен съкратено от Ричард, означава и човек, и пенис. — Б.пр.]

Най-после — Рандъл погледна часовника си: 7 и 13 — кметът Уошингтън връхлетя в стаята. Решителен, претоварен, раздразнен, той говореше високо на жена на средна възраст, която се мъкнеше по петите му и непрестанно драскаше нещо в стенографски бележник. Над костюма си Уошингтън бе облякъл палто от камилска вълна. Бе доста висок и плещест. Неправилен нос, капиляри по лицето, буйна, рошава и посивяла грива. На влизане в стаята продължи да крачи забързано, докато не стигна до мястото си начело на масата и там се закова, сякаш изненадан, че е спрял точно тук.

— Добре — едва ли не ревна той, оглеждайки стаята. — Всички ли дойдоха? Да почваме.

Малкият Дик изникна зад него и му помогна да си свали палтото — машинално действие, което кметът изобщо не забеляза. Докато седне на стола си, жената му бе наляла кафето, бе сложила в него — както забеляза Рандъл — три бучки захар и сметана и бе изчезнала.

Уошингтън сръбна от чашата, преглътна, изчака за миг една от служителките да престане да мърда на стола си. След още миг Мариан Брон вдигна очи, остави молива си и затвори папката.

Кметът й кимна, огледа седналите на масата и спря поглед върху младежа откъм края.

— Ти си Рандъл — изрече той и го посочи с дебелия си пръст.

— Да, сър.

— На колко си години, синко?

Рандъл леко се наежи от високомерното му снизхождение, но какво можеше да направи?

— На трийсет и три, сър.

— Женен ли си? Деца имаш ли?

— Не. Нито едното,

нито другото.

Уошингтън го подържа на горещия стол и изглеждаше доволен, че той ще се попържи там известно време. Повторно сръбна от кафето си.

— Някой ще ми подаде ли кифличките? Благодаря. — Грабна напосоки от купчинката, отхапа, задъвка. — Знаеш защо сме се събрали. — Това не беше въпрос.

Рандъл преглътна мъчително.

— Предполагам, че заради случая с Франи Харди.

— Точно така.

След това официално потвърждение на повода, поради който бе свикана срещата, Мариан Брон заговори:

— Извини ме, Ричард, но при това положение аз не мога да остана тук. Не бива да обсъждам дело на своя съдебен състав — и понечи да се изправи.

Кметът обаче не се впечатли.

— Така или иначе, защо не вземеш да поостанеш, Мариан, в случай че втората половина на разговора засегне бюджета на съда за следващата година? Той може би ще е достоен за твоето внимание. — Отправи й свиреп поглед, а тя в края на краищата отстъпи пред него и се намести на стола си.

Ричард Уошингтън отпи още една голяма глътка кафе и внимателно постави чашката на порцелановата чинийка. Цареше гробна тишина.

Гневният изблик дойде неочаквано, което го направи още по-внушителен. Внезапно кметът с все сила стовари длан по масата. Порцеланът задрънча и кафето се разля. Всички до един подскочиха на местата си.

— Имате ли поне някаква представа за размера на неприятностите, които причинихте, господин Рандъл? — избухна той. — Поне някаква представа?

На находчивия Рандъл му потрябва всичко на всичко частица от секундата да се съвземе.

— Случаят е част от разследването, което аз…

Уошингтън отново го прекъсна:

— Смятате, че всички действаме в безвъздушно пространство ли? Е, нека ви изясня…

— При цялото ми уважение, сър… — намеси се Прат.

Кметът обаче, изглежда, не се израдва и на областния прокурор.

— Какво, Шарън? — сопна се той, извърнат с лице към нея.

— Работата не е там, че възникнаха политически неприятности. Случаят е юридически. Господин Рандъл е постъпил правилно.

Уошингтън за миг претегли думите й. Гласът му, възвърнал обичайната си интонация, прозвуча още по-страховито:

— Онова, което е направил — което всъщност е направила Мариан, може и да не е незаконно, но не бих стигнал дотам да го наричам правилно.

Прат запази ведростта, която идва единствено от съзнанието за собствената правота.

— Жената отказа да съдейства на разширения състав от съдебни заседатели, Ричард. Държа се агресивно и неуважително.

— Била е притеснена как да прибере навреме децата си от училище. Като че ли медиите са единодушни по този въпрос, а същото писа вчера и Джеф Елиът. А ето че и къщата й изгоря. Някой от вас случайно да е забелязал?

— Едното няма връзка с другото — отвърна Прат. — А ти как смяташ, Ричард?

— Аз смятам, че отгоре ми се стоварва целият обстрел, задето допускам продължаването на подобна пародия в града си. Хора, искам жената да бъде освободена. Още днес.

Поделиться:
Популярные книги

Жребий некроманта 2

Решетов Евгений Валерьевич
2. Жребий некроманта
Фантастика:
боевая фантастика
6.87
рейтинг книги
Жребий некроманта 2

Предатель. Вернуть любимую

Дали Мила
4. Измены
Любовные романы:
современные любовные романы
5.00
рейтинг книги
Предатель. Вернуть любимую

Бывший муж

Рузанова Ольга
Любовные романы:
современные любовные романы
5.00
рейтинг книги
Бывший муж

Мама для дракончика или Жена к вылуплению

Максонова Мария
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
5.00
рейтинг книги
Мама для дракончика или Жена к вылуплению

Жандарм 5

Семин Никита
5. Жандарм
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
аниме
5.00
рейтинг книги
Жандарм 5

Менталист. Эмансипация

Еслер Андрей
1. Выиграть у времени
Фантастика:
альтернативная история
7.52
рейтинг книги
Менталист. Эмансипация

Кодекс Охотника. Книга XXIV

Винокуров Юрий
24. Кодекс Охотника
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Кодекс Охотника. Книга XXIV

Лорд Системы 14

Токсик Саша
14. Лорд Системы
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
рпг
5.00
рейтинг книги
Лорд Системы 14

Смерть может танцевать 4

Вальтер Макс
4. Безликий
Фантастика:
боевая фантастика
5.85
рейтинг книги
Смерть может танцевать 4

Идеальный мир для Лекаря 2

Сапфир Олег
2. Лекарь
Фантастика:
юмористическая фантастика
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Идеальный мир для Лекаря 2

Черный Маг Императора 8

Герда Александр
8. Черный маг императора
Фантастика:
юмористическое фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Черный Маг Императора 8

Не отпускаю

Шагаева Наталья
Любовные романы:
современные любовные романы
эро литература
8.44
рейтинг книги
Не отпускаю

Идеальный мир для Лекаря 8

Сапфир Олег
8. Лекарь
Фантастика:
юмористическое фэнтези
аниме
7.00
рейтинг книги
Идеальный мир для Лекаря 8

Темный Патриарх Светлого Рода 3

Лисицин Евгений
3. Темный Патриарх Светлого Рода
Фантастика:
юмористическое фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Темный Патриарх Светлого Рода 3