Обикновен гений
Шрифт:
— Значи съм късметлия, че ще ми помага лингвист от висока класа — усмихна се Шон.
— Но за вас е само работа, нали, Шон? — снизходително подхвърли тя. — Изобщо не ви пука дали Мънк Тюринг се е самоубил, или някой го е застрелял. И в двата случая си получавате парите.
— Грешите. Със сигурност искам убиецът да бъде заловен.
— Защо?
— Защото такава е нагласата на всяко ченге. Споменахте, че искате да ми разкажете някоинеща. Досега чух само едно.
Тя му хвърли
— Уморена съм и мисля да си лягам. Ще намерите изхода, нали?
След тези думи тя стана и се запъти към стълбата, използвайки протезата си като патерица.
Шон старателно заключи след себе си. Човек трябва да внимава, когато убиецът е на свобода и е някъде наоколо.
Докато вървеше по обратния път към централната сграда, в главата му се въртеше само един въпрос: В какво се забърквам, по дяволите?
19
След като заряза Хорейшо, Мишел реши да пропусне и обяда. Затвори се в гимнастическата зала и проведе една тренировка с жестоко натоварване, след която не остана сухо място по тялото й. Чувствам се по-добре, увери себе си тя. Очевидно ендорфините вършеха онова, което не се удаваше на Хорейшо Барнс. Тя постепенно се убеждаваше, че инцидентът в бара се дължеше на погрешна моментна преценка в резултат на погълнатото количество алкохол. Скоро щеше да напусне клиниката и да се присъедини към Шон в решаването на чуждите проблеми. А Хорейшо да върви да човърка нещастието на други хора.
Прибра се в стаята си, за да вземе душ. Старателно среса мократа си коса, загърна се е хавлия и излезе от банята. Седна на леглото и започна да маже краката си с лосион. Изведнъж се завъртя и хавлията падна на пода.
Зад бюрото в ъгъла на стаята стоеше Бари и с усмивка я наблюдаваше.
— Какво търсиш тук, по дяволите? — извика тя.
— Дойдох да взема Черил, защото закъснява за терапията — отвърна той, заковал похотлив поглед в нея. Тя рязко дръпна чаршафа, загърна се с него и се изправи.
— Нали виждаш, че я няма? Изчезвай!
— Извинявай, че те уплаших — подхвърли все така усмихнат Бари.
— Ще се оплача от теб, мръсник такъв! — гневно извика тя. — Знам какво си намислил!
— Изпратиха ме да потърся пациентка. Какво съм виновен, че се разхождаш гола? В правилника пише, че през деня болничните стаи са публично пространство, в което персоналът има право да влиза по всяко време. Пак там пише, че ако не желаят да бъдат притеснявани от служителите, пациентите трябва да се обличат в банята.
— Личи си, че отлично познаваш тази част от правилника, мистър Перверзник!
Бари започна да отстъпва към вратата, но очите му останаха залепени върху дългите й голи бедра.
— Ако направиш оплакване срещу мен, ще се наложи да се защитавам — промърмори той.
— Какво означава това?
— Означава, че много
— Не съм видяла кога си се промъкнал в стаята, мръснико! — изсъска извън себе си Мишел и сви ръцете си в юмруци.
— Ти ще кажеш, че съм се промъкнал, но аз ще отрека. Познай на кого ще повярват. Желая ти приятен ден — хладно приключи Бари, хвърли й един последен поглед и се измъкна навън.
Мишел вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, после грабна дрехите си и влезе в банята. По обясними причини вратата не се заключваше и тя я подпря с гръб. Искаше да бъде защитена в случай, че онзи тип реши да направи нещо повече от това да й зяпа циците. Тя излезе от банята и довърши обличането си на леглото. Появата на някаква санитарка й попречи да реши дали да подаде оплакване срещу Бари.
— Пригответе се, отиваме на сеанс — съобщи жената.
— Какъв сеанс?
— Хорейшо Барнс ви е включил в груповата терапия, която ще започне след малко.
— Не е споменавал за никаква групова терапия.
— Не знам, пише го в картона ви. Затова дойдох да ви придружа.
Жената замълча и я погледна очаквателно.
Да го вземат дяволите тоя Хорейшо!
— Колко души са в групата? — колебливо попита Мишел.
— Десет. Убедена съм, че ще имате голяма полза от сеанса. Ще продължи само половин час.
— Добре, да вървим — неохотно се съгласи Мишел. — След като няма друг начин да ми се махнеш от главата!
— Това отношение не ви подхожда, госпожо! — укорително рече жената.
— За съжаление нямам друго, поне в този момент! — сопна се Мишел.
Груповата терапия се провеждаше от доктор, когото виждаше за пръв път. Пациентите бяха наредени в кръг около него. За огромно облекчение на Мишел сред тях беше и Санди. Тя й махна с ръка да седне до нея. Малко преди началото на сеанса в помещението се появи Бари, който безшумно се изправи до вратата.
Мишел усети погледа му върху себе си и кожата й настръхна. Мръсникът я беше видял гола. Дори Шон не я беше виждал така!
Докторът започна да раздава материалите, а Санди внимателно се взря в нея.
— Добре ли си?
— Не съм, но после ще говорим — прошепна в отговор Мишел. — Какво трябва да правя по време на сеанса?
— Гледай мен и всичко ще е наред. Докторът си го бива. Има най-добри намерения, но за съжаление няма никаква представа за действителността.