Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Unknown

Веселото изражение на Елодин малко посърна и той доби вид на човек, глътнал нещо, което е заседнало в гърлото му.

— Ако си мислите, че съм безразсъден, направете нещо по въпроса — продължих аз. — Покажете ми правия път! Оформете гъвкавия ми млад ум… — Вдишах от дима и се разкашлях, което ме принуди да съкратя тирадата си. — Направете нещо, проклет да сте! — задавих се аз. — Обучавайте ме!

Не крещях наистина, но въпреки това останах без дъх. Гневът ми утихна също толкова бързо, колкото беше и избухнал, и аз се разтревожих,

че съм стигнал твърде далеч.

Но Елодин само ме погледна.

— Какво те кара да мислиш, че не те обучавам? — озадачено ме попита той. — Като изключим това, че отказваш да учиш.

Сетне се обърна и тръгна по коридора.

— Ако бях на твое място, щях да се махна от тук — каза той през рамо. — Хората ще искат да разберат кой е отговорен за това, а всички знаят, че с Хеме не се спогаждате.

— Какво? — Усетих, че ме облива пот, и изпаднах в паника.

— Освен това, ако бях на твое място, щях да се измия преди приемните изпити — посъветва ме Елодин. — Няма да е добре да отидеш там, вонящ на дим. Аз живея тук — добави той, извади ключ от джоба си и отключи една врата в далечния край на коридора. — А твоето извинение какво е?

> 9.

> Премерен език

Косата ми беше още мокра, когато минах по къс коридор, след това се изкачих нагоре по стълбище и се озовах на сцената на един празен театър. Както винаги залата беше тъмна, с изключение на огромната маса във форма на полумесец. Отидох до края на кръга от светлина и учтиво зачаках.

Ректорът ми махна да се приближа и аз пристъпих до средата на масата, за да му подам плочката си. След това отново застанах в кръга от малко по-силна светлина между двата стърчащи „рога“ на масата.

Деветимата магистри погледнаха надолу към мен. Трябва да кажа, че изглеждаха драматично, приличаха на гарвани върху ограда или нещо подобно. Но макар всички да носеха официалните си мантии, бяха твърде различни, за да изглеждат като едно цяло.

Освен това забелязах следи от умора по лицата им. Едва тогава ми дойде наум, че колкото студентите мразеха приемните изпити, точно толкова неприятни бяха те и за магистрите.

— Квоте, син на Арлиден — официално се обърна към мен ректорът. — Ре'лар. — Той махна към десния „рог“ на масата. — Магистърът по медицина?

Аруил погледна надолу към мен. Лицето му изглеждаше благо зад кръглите очила.

— Какви са медицинските свойства на мхенката? — попита той.

— Мощно обезболяващо — отвърнах аз. — Силна формула, предизвикваща кататония. Възможно очистително — поколебах се. — Има също и цял куп вторични свойства. Да ги изброявам ли всичките?

Аруил поклати глава.

— В Медика идва пациент, който се оплаква от болки в ставите и затруднено дишане. Устата му е пресъхнала и има сладникав вкус. Казва, че го втриса, но всъщност се поти и има треска. Каква е твоята диагноза?

Поех си дъх да отговоря, но след това размислих.

— В Медика аз не поставям диагнози, магистър Аруил.

Ще извикам някой ел'тхе да го направи.

Той ми се усмихна и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчки.

— Правилно — съгласи се той, — но просто за идеята ми отговори какво мислиш, че му има?

— Пациентът студент ли е?

— Какво общо има това с темата? — повдигна вежди Аруил.

— Ако работи в Рибарника, може да е леярска треска — отвърнах аз и тъй като Аруил продължаваше да ме гледа учудено, добавих: — Има всякакви видове отравяне с тежки метали, които могат да се получат в Рибарника. Рядко се случва, тъй като студентите са добре обучени, но всеки, който работи с горещ бронз, може да вдиша достатъчно изпарения, за да умре, ако не е внимателен.

Видях, че Килвин кимна в съгласие и бях доволен, задето не ми се налага да призная, че единствената причина, поради която знаех за това, бе, че аз самият имах леко отравяне преди около месец.

Аруил замислено промърмори „Хъмм“ и след това направи жест към другия край на масата.

— Магистърът по аритметика?

Брандеур седеше в левия край на масата.

— Ако предположим, че сарафът взема четири процента, колко пенита можеш да свалиш от един талант? — зададе въпроса си той, без да вдигне поглед от документите пред себе си.

— Какъв вид пенита, магистър Брандеур?

Той вдигна поглед и се намръщи.

— Все още сме във Федерацията, ако правилно си спомням.

Пресметнах числата наум в главата си, опирайки се на цифрите от книгите, които Брандеур беше оставил в Архива. Те не бяха истинските курсове за обмяна, които бихте получили от някой лихвар, а официалните курсове, използвани от правителствата и финансистите, за да имат обща основа, на която да се лъжат едни други.

— В железни пенита триста и петдесет — отвърнах аз и след това добавих: — Един и половина таланта.

Брандеур погледна надолу към листата си, преди още да съм спрял да говоря.

— Компасът ти показва злато на двеста и двайсет точки, платина на сто и дванайсет точки и кобалт на трийсет и две точки. Къде се намираш?

Въпросът ме обърка. Ориентирането с трилистен компас изискваше подробни карти и внимателна триангулация. Обикновено се практикуваше само от морските капитани и картографите и те използваха подробни карти, за да направят своите изчисления. Бях виждал трилистен компас само два пъти в живота си.

Този въпрос или беше посочен в някоя от книгите, заделени за изучаване от Брандеур, или беше нарочно зададен, за да ме затрудни. Като се имаше предвид, че Брандеур и Хеме бяха приятели, предположих, че е по-скоро второто.

Затворих очи, представих си картата на цивилизования свят и предположих:

— Тарбеан? Може би някъде в Ил? — Отворих очи. — Честно казано, нямам представа.

Брандеур си отбеляза нещо върху лист хартия.

— Магистърът на имената — каза той, без да вдига поглед.