Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
Шрифт:
Отворих едно чекмедже и извадих игла с кука, медицински конец, йод и малко бурканче с гъша мас.
Сим погледна иглата, след това мен и очите му се разшириха.
— Лесно е, ще ти казвам какво да правиш — усмихнах му се аз с най-чаровната си усмивка.
* * *
Седях на пода с ръка, вдигната на главата, докато Симон почисти, заши и превърза лакътя ми. Той ме изненада, тъй като изобщо не беше толкова гнуслив, колкото очаквах. Ръцете му бяха по-внимателни и уверени от тези на много студенти в Медика, които през цялото време се занимаваха
— Значи тримата сме били тук и цяла нощ сме играли на „дъх“? — попита Уил, като старателно избягваше да погледне към мен.
— Звучи добре — отвърна Сим. — Може ли да кажем, че аз съм спечелил?
— Не — възпротивих се аз. — Хората сигурно са видели Уил при „Златното пони“. Ако излъжете, ще ме хванат със сигурност.
— О — промърмори Сим. — Тогава какво ще кажем?
— Истината — заявих аз и посочих Уил. — По време на суматохата сте били при „Златното пони“. След това сте дошли тук, за да ми разкажете какво е станало. — Кимнах към малката масичка, където бяха разхвърляни множество зъбни колела, пружини и винтове. — Показал съм ви хармоничния часовник, който съм намерил, и двамата сте ми дали съвети как да го поправя.
— Не е много вълнуващо. — Сим изглеждаше разочарован.
— Простите лъжи са най-добрите — казах аз и се изправих на крака. — Отново благодаря и на двама ви. Нещата можеха страшно да се объркат, ако не стояхте на пост, за да ми помагате.
Симон стана и отвори вратата. Уил също се изправи, но не се обърна да си тръгне.
— Преди няколко вечери си спомням, че чух странен слух — рече той.
— Нещо интересно ли беше? — попитах аз.
— Много — кимна той. — Чух, че си спрял да се заяждаш с определен влиятелен член на благородническото съсловие. Бях изненадан, че най-сетне си решил да не разлайваш повече кучетата, когато са се укротили.
— Стига, Уил — възпротиви се Симон. — Амброуз не се е укротил. Той е бясно куче, което заслужава да бъде убито.
— По-скоро прилича на разярена мечка — каза Уилем, — която явно си твърдо решен да мушкаш с горяща пръчка.
— Как можеш да говориш така? — разпалено възрази Сим. — През двете ти години като писар някога наричал ли те е другояче освен „мръсен шим“? А спомняш ли си онзи път, когато почти ме ослепи, като смеси солите ми? За да изхвърли „топката от сливи“ от организма си, на Квоте ще са му нужни…
Уил вдигна ръка и кимна, за да признае правотата на думите на Симон.
— Знам, че това е истина, и точно затова позволих да бъда въвлечен в тази глупост. Просто исках да го отбележа. — Той ме погледна. — Осъзнаваш, че прекалено много се занимаваш с това момиче Дена, нали?
> 21.
> Работа на парче
Болката в колената ми попречи да спя добре тази нощ. Така че когато в прозореца ми се появиха първите бледи отблясъци на зората, аз се отказах от съня, облякох се и бавно и мъчително отидох до покрайнините на града, за да потърся кора от върба, която да дъвча. По пътя открих още няколко нови натъртвания, които не бях видял миналата нощ.
Ходенето беше
За щастие от разходката сковаността в краката ми отслабна, а върбовата кора смекчи болката. Когато слънцето изгря напълно, вече се чувствах достатъчно добре да се появя на обществено място. И така, отправих се към Рибарника, като се надявах да получа няколко часа работа на парче, преди да дойде време за „симпатията за експерти“. Трябваше да започна да изкарвам пари за таксата за обучение за следващия семестър и за заема от Деви, както и за превръзки и за нова риза.
* * *
Когато пристигнах в Ателието, Джаксим го нямаше, но познавах студента, който беше на негово място. Влязохме в Университета по едно и също време и леглата ни бяха в съседство за краткото време, което прекарах в Мюз. Харесвах го. Той не беше от благородниците, които се мотаеха безгрижно насам-натам и разчитаха на името и парите на своя род. Родителите му бяха търговци на вълна и той работеше, за да плаща таксата си за обучение.
— Базил — обърнах се към него аз, — мислех, че миналия семестър стана е'лир. Какво правиш в Ателието?
— Килвин ме хвана да добавям вода в киселината. — Той леко се изчерви от смущение.
— Това е в разрез с процедурата, е'лир Базил — казах аз със строг и по-нисък с една октава глас и поклатих глава. — Изобретателят трябва да е много внимателен във всичко, което прави.
Базил се ухили.
— Докарваш неговия акцент. — Той отвори регистъра. — Какво да ти дам?
— В момента не ми се занимава с нищо по-сложно от обикновена работа на парче — отвърнах аз. — Какво ще кажеш…
— Почакай — прекъсна ме Базил и погледна намръщено регистъра.
— Какво?
Той завъртя регистъра към мен и посочи.
— Срещу името ти има бележка.
Погледнах. Със странния детински почерк на Килвин бе написано следното: „Да не се дават материали или инструменти на ре'лар Квоте. Изпратете го при мен. Клвн.“
Базил ме погледна съчувствено.
— Ето ти вода в киселината — меко се пошегува той. — Да не би и ти да си забравил?
— Иска ми се да беше така — отвърнах аз, — тогава поне щях да знам какво става.
Базил неспокойно се огледа и каза с тих глас:
— Чуй ме, пак видях онова момиче.
— Какво? — глупаво примигнах срещу него аз.
— Момичето, което дойде да те търси тук — подсети ме той. — Спомняш ли си младата жена, търсеща червенокосия магьосник, който й е продал амулет?
— Тя е идвала отново? — Затворих очи и разтрих лицето си. — Само това ми липсваше сега.
Базил поклати глава.
— Не е влизала вътре — обясни той. — Поне аз не знам да го е правила. Но я видях няколко пъти отвън. Мотае се на двора. — Той махна с глава към южния изход на Рибарника.