Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
Шрифт:
Казано накратко, неща, от които да ти се вцепени мозъкът.
Не ме разбирайте погрешно. Знаех, че това е много важна информация. Обвързванията, които бяхме показали на Дена, бяха прости. Но когато нещата станеха по-сложни, опитният симпатист трябваше да направи някои доста трудни изчисления.
Що се отнася до енергията, няма голяма разлика между това да запалиш една свещ и да я стопиш и превърнеш в локва лой. Единствената разлика е във фокусирането и контрола. Когато свещта стои пред теб, тези неща се постигат лесно. Просто гледаш втренчено фитила и спираш да наливаш
Освен това небрежният симпатист го очакват и по-лоши неща от разтопени свещи. Въпросът, който Дена бе задала в „Еолиан“, е от най-съществено значение: „Къде отива излишната енергия?“
Както беше обяснил Уил, част от нея отива във въздуха, част — в свързаните предмети, а остатъкът преминава в тялото на симпатиста. Техническият термин за това е „таумично пресищане“, но дори и Елкса Дал го наричаше „подхлъзване“.
Горе-долу веднъж на всяка година някой небрежен симпатист със силен Алар канализираше достатъчно енергия през лоша връзка, за да повиши внезапно температурата на тялото си и да обезумее от високите градуси. Дал ни сподели за екстремен случай, в който един студент бе успял сам да се опече отвътре навън.
Споменах на Манет за това в деня, след като Дал разказа тази история на курса ни. Очаквах да се присъедини към здравословния ми смях, но се оказа, че той всъщност вече е бил студент, когато това се е случило.
— Миришеше на печено свинско — мрачно отбеляза Манет. — Ужасно нещо. Почувствах се зле заради случилото се, но е трудно да съжалиш някой, който се е държал като пълен идиот. Малкото подхлъзване тук-там е почти незабележимо, но той трябва да бе изпуснал двеста хиляди таума в рамките на две секунди. — Манет поклати глава, без да вдига поглед от парчето калай, което гравираше. — Цялото крило на Мейнс вонеше. Никой не можеше да ползва стаите там в продължение на цяла година.
Гледах го опулено.
— Термичното подхлъзване обаче се среща доста често — продължи приятелят ми. — Виж кинетичното подхлъзване… — Той одобрително повдигна вежди. — Преди двайсет години някакъв проклет глупав ел'тхе се напил и се опитал заради облог да вдигне каруца с тор върху покрива на Залата на магистрите. Откъснал си ръката от рамото. — Манет отново се наведе над парчето си калай и се захвана да гравира внимателно една руна. — Трябва да си много голям глупак, за да направиш нещо такова.
На следващия ден особено внимателно следях думите на Елкса Дал.
Той безмилостно ни караше да се упражняваме. Да правим изчисления за ентхаупия, диаграми, илюстриращи разстоянието на разпадане. Уравнения, описващи ентропичните криви, които опитният симпатист трябва да разбира на почти подсъзнателно ниво.
Но Дал не беше глупав. Затова преди да се отегчим и да станем небрежни, той превърна това в състезание.
Накара ни да теглим топлина от странни източници, от нагрети до червено парчета желязо, от ледени блокове и от собствената си кръв. Запалването на свещи в отдалечени
Имаше състезания за точност, състезания за хитрост, състезания за фокусиране и контрол. След два цикъла бях най-високо класиралият се студент в нашия курс от двайсет и трима ре'лари. Фентон ме следваше по петите и заемаше второто място.
Така се случи, че в деня след промъкването ми в стаите на Амброуз в часовете по „симпатия за експерти“ започнахме да се дуелираме. Дуелирането изискваше цялата ловкост и контрол от предишните състезания, като в допълнение на това трябваше да се справим с предизвикателството на дейното противопоставяне на Алара на друг студент.
И така, въпреки скорошното ми посещение в Медика заради топлинен удар стопих отвор в блок от лед, намиращ се в отдалечена стая. Въпреки двете безсънни нощи повиших температурата на една пинта живак с точно десет градуса. Въпреки пулсиращата болка от раните ми и парещия сърбеж в превързаната ми ръка скъсах на две поп пика, без да докосна останалите карти от тестето.
Направих всички тези неща за по-малко от две минути, макар че Фентон насочи целия си Алар срещу мен. Неслучайно ме наричат Квоте Загадъчния или Квоте Арканиста. Моят Алар беше като острие от рамстонска стомана.
* * *
— Доста впечатляващо — похвали ме Дал след часа. — От години не е имало студент, който да остане непобеден толкова дълго време. Дали някой изобщо ще се реши да заложи срещу теб?
— Това отдавна вече не представлява интерес за никого — поклатих глава аз.
— Такава е цената на славата. — Дал се усмихна, но след това стана малко по-сериозен. — Исках да те предупредя, преди да го обявя пред целия курс. Следващия цикъл вероятно ще изправя другите студенти по двойки срещу теб.
— Ще трябва да се справя с Фентон и Брей едновременно? — попитах аз.
Дал поклати глава.
— Ще започнем с двамата, които са се класирали най-ниско в дуелирането. Това ще бъде чудесно встъпление към упражненията за работа по групи, които ще правим по-късно през семестъра — той се усмихна, — и ще те предпази да не станеш прекалено самодоволен. — Дал ме изгледа изпитателно. — Добре ли си?
— Просто ми е студено — неубедително отвърнах аз и потреперих. — Може ли да застанем по-близо до мангала?
Застанах толкова близо, колкото бе възможно, без да се допирам до нагорещения метал, и прострях ръце над купата, пълна с проблясващи въглени. Малко след това вече не ми беше студено и забелязах, че Дал ме наблюдава с любопитство.
— По-рано днес се оказах в Медика с лек топлинен удар — признах аз. — Просто тялото ми е още леко объркано. Сега се чувствам добре.
Дал се намръщи.
— Не трябваше да идваш на занятия днес, щом не си добре — смъмри ме той. — И със сигурност не трябваше да се дуелираш. Този вид симпатия натоварва тялото и ума. Не трябваше да рискуваш да усложниш допълнително нещата, като не се чувстваш добре.