Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

Да преглътне или да се задуши. Негов избор.

– Ave Satanus.

Поклонниците потапят пръсти в купите с кръвта му и се помазват един друг.

– Dominus Satanus.

Започва трескава оргия. Демоничната раса трябва да достигне оргазъм, преди жертвата да умре.

Никой няма да бъде пропуснат. Всеки ще се съвкупи с някого.

С изключение на върховния жрец. Негово Демонично Превъзходителство спазва въздържание.

Нищо не бива да го разсейва

от задълженията. Без да се впечатлява от гърченето и пъшкането на последователите си, той вдига покритите си с наметало ръце.

– Време е, братя и сестри мои! Помощници, извършете жертвоприношението.

Телата се разделят. Поклонниците грабват наметалата и оправят маските си.

Върховният жрец отива при бледото тяло на Амон.

– Царю на царете, боже на боговете, принасяме ти тази жертва в името на славата ти. – Вдига лявата си ръка, в която държи малък нож. – Дай ни своята мъдрост и благословия.

Забива острието в темето на Амон.

– Дай ни прозорливост.

Забива го в челото му.

Амон изпуска последната си глътка въздух през ноздрите.

– Дай ни водачи.

Ножът се забива в гърлото му.

Амон почти не го усеща. Мозъкът му вече умира.

– Дай ни любов и разбирателство.

Ножът се забива между ребрата на Амон и пробожда сърцето му.

– Дай ни твърдост и сила на духа.

Червата се изливат през новата рана в корема на египтянина.

– Дай ни удоволствия, разврат и плодовитост.

Жрецът хваща остатъка от пениса на Амон и го отрязва. Обръща ножа в ръката си.

Вдига острието вертикално и пъха ръката си зад мъртвия мъж, при края на гръбначния му стълб над седалището.

– И накрая, господарю на световете, дай ни спасение.

Жрецът бавно прави грозен U-образен разрез по цялата дължина на скротума на Амон.

– Ave Satanus.

Жрецът се отдалечава от обезобразената жертва.

– Ave Satanus.

Две последователки се приближават с подобни на неговия церемониални ножове.

– Ave Satanus.

Започват да предават ножовете на останалите богомолци. Раните се броят. Шестстотин шейсет и шест.

Земята е наквасена с кръв. Тялото виси като разфасовано добиче в кланица.

– Свалете го – изкрещява жрецът. – Сложете го върху олтарния камък.

Поставят Амон върху плоча от червеножилен мрамор, открадната от капака на саркофаг.

– Донесете ми инструментите.

Една сектантка донася сребърно етрускско ковчеже. Друга – купа букеро. Трета – скулпторски нож за моделиране на глина. Четвърта – малък правоъгълен предмет, увит в коприна. Дори най-преданите последователи на сектата правят гримаса на отвращение, когато жрецът се заема със зловещата задача да извади черния дроб на Амон.

С шум, напомнящ въздишка, през дълбоката

рана се освобождават газове. През дупката като змии се подават още черва.

Жрецът отрязва нежеланите тъкани, оголва черния дроб. Орязва вени, мастна тъкан и други остатъци и поставя органа в ковчежето.

– Деца, направете дара.

Хвърлят още дърва в двата огъня, докато ги превръщат в една огромна пращяща клада. Под оранжевата светлина на бушуващите пламъци четвъртата послушничка развива копринения плат и изважда скъпоценна сребърна плочка.

Една трета от „Портите на Съдбата“.

Демонът от гравюрата сякаш се втренчва във върховния жрец.

Той целува върховете на показалеца си и бавно погалва с него рогатото божество и змиите, покриващи скъпоценната плочка. Вдига я над главата си.

– Вижте истинския бог Луцифер, гравиран върху собствения си скъпоценен метал шест столетия преди детето Христос. Велики Сатана, ние се прекланяме пред теб. Принасяме този дар за твоята слава и нашето спасение.

Свежда глава и протяга плочката към накълцаното тяло на Амон Бадауи. Четирима сектанти хващат мъртвия мъж за ръцете и краката, залюляват го и го хвърлят в буйните пламъци.

39

В НАШИ ДНИ

ПИАЦАЛЕ РОМА, ВЕНЕЦИЯ

Въпреки че „Санта Мария дела Салуте“ е съвсем близо до хотела му, Том Шаман има нужда от дълга разходка, преди да се почувства готов да се върне в самотата на тясната стая.

Кървавият символ до олтара излъчваше усещане за зло, толкова силно, колкото не си бе представял, че ще почувства извън сеанс за прогонване на зли духове. В интерес на истината беше се оказал неподготвен. Наивно бе мислил, че след като се отказа от свещеническото расо, е оставил тези срещи в миналото. Явно грешеше.

Едва когато краката го заболяват, гърлото му пресъхва, а главата му се избистря, той се завлича в стаята.

Събува обувките и бързо допива една полупразна пластмасова бутилка топла вода. Карабинерите са му дали назаем стар лаптоп и евтин джиесем и той се възползва максимално и от двете. Влиза в интернет, отваря електронната си поща и намира номера, който му трябва.

Алфредо Джордано – Алфи за приятелите – е нюйоркчанин, наследник на италиански емигранти и негов стар и доверен приятел.

Том набира номера и чака цяла вечност, докато от другата страна намерят Джордано. Мястото, където Алфи прекарва дългите си дни и нощи, е огромно. То е на повече от пет века и е една от най-строго охраняваните сгради на планетата: Светия престол, библиотеката на Ватикана.

– Pronto. Джордано – обажда се той, като закрепва непохватно телефона между ухото и рамото си.

– Не трябва ли да спиш по това време?

Алфи замълчава за секунда – не е сигурен дали слухът не му върти номера.