Пророчеството Венеция
Шрифт:
Закопчава палтото си, за да се защити от хапещия студен вятър, който идва от канала, и чува някой да казва, че заради бурята приливът ще бъде по-висок. Той не мисли така. Повечето прогностици са глупаци. Нямат достатъчно ум да предскажат, че след деня идва нощ. Лодкаря знае за природните стихии повече от всеки друг.
Въпреки това ще внимава. Ще бъде нащрек. Както винаги.
Две куртизанки – и двете със сребристи котешки маски – се приближават крадешком към него. По-дребната издава едно силно „Мяуууу!“, после започва да мърка и да се умилква около бедрото
Лодкаря се преструва на погнусен. Почти отскача встрани от пътя им. Куртизанките се изхилват и се затътрят нататък с обувките си на платформи. Не подозират в кого са се отъркали. Нямат представа колко голям е късметът им. Изгубили са един от деветте си живота.
Тази нощ във Венеция двете котки и други десет хиляди жени като тях ще се сношават с десетки хиляди непознати мъже, дошли от цяла Европа. Лодкаря няма да е сред тях.
Удоволствието, което той търси, не е толкова мимолетно – много по-трайно е.
35
В НАШИ ДНИ
ВЕНЕЦИЯ
Два дни след заминаването на Тина Том мисли за нея много повече, отколкото е очаквал.
Когато не е в участъка на карабинерите – закъдето се е запътил в момента – той обикаля улиците. Готов е на всичко, само да не седи и да не мисли за нея. Може би е било глупост да си представя, че срещата им е нещо повече от екзотично забавление за нея.
Веднага щом тя замина, Том се премести в стария си хотел. Нямаше как да остане в „Луна Балиони“ при постоянно намаляващия си бюджет. Предложението на полицаите да поемат сметката му плюс дневни, докато работи за тях, беше приятна изненада.
Сега спира на средата на едно мостче и поглежда преминаващите отдолу гондоли и водни таксита, отиващи към Големия канал. Наслаждава се на гледката и докато разсеяно размишлява какво ще прави, след като ченгетата решат случая, в главата му изплува спомен. Бръква в джоба на палтото от Тина и изважда пощенската картичка, която Розана Романо му даде, преди да умре. Два подаръка от две жени, които почти не познава и които никога няма да се срещнат, но и двете са оставили незаличим белег в живота му. Том не знае дали да го нарече съдба, съвпадение или просто Божия воля. Поглежда базиликата „Санта Мария дела Салуте“ и разбира защо Каналето е изпитал такова желание да я нарисува и защо картичката на Розана го накара да дойде във Венеция. На живо църквата е много по-голяма и по-красива, отколкото художникът би могъл да я пресъздаде върху платното. Изкушаващо близо е до хотела му и той решава задължително да я посети. Но няма да е днес. Вече има опасност да закъснее за брифинга при карабинерите.
Все още замислен и тъжен, Том пристига с пет минути закъснение, което, както вече знае, по венецианските стандарти е все едно да дойдеш двайсет минути по-рано. Младият полицай от пропуска го води в кабинета на Вито Карвальо. Майорът също изглежда омърлушен.
– Ciao, Том. Моля, седни.
– Grazie! – Том използва възможността да упражни познанията
Валентина Мораси влиза и двамата разменят кратка целувка – прекрасната двойна целувка, в която италианците нямат равни по целия свят. Когато тя сяда до бюрото на шефа си, Том разбира, че нещо не е наред.
Карвальо взема няколко разпечатки от факс, защипани с телбод, и му ги подава.
– От „Нешънал инкуайърър“. ФБР ни ги изпрати тази сутрин.
Том взема документа. От листа го гледа собственото му лице. Не някоя стара снимка. Не от снимките в статиите, които се появиха след груповото изнасилване в Лос Анджелис. На тази снимка той е само по кърпа и седи до прозореца в хотелската стая на Тина. Снимката е направена с мобилен телефон. С телефона на Тина. Той със страх поглежда множеството колони текст отдолу и заглавието: „Свещеник герой открива любов и смърт във Венеция“.
Карвальо и Валентина му дават време. И двамата са изчели статията вече няколко пъти и на драго сърце биха заключили Тина Ричи зад решетките до края на живота . Цветистото описание на горещите любовни сеанси с бившия свещеник само по-себе си е достатъчно зле, но има и нещо непростимо – подробно описание на това как той помага на венецианската полиция в разследването за убийства.
Том оставя листата на бюрото.
– Съжалявам. Не знам какво да кажа. – Издишва дълбоко. – Не мога да повярвам, че го е направила.
– И ние не можем – хладно отговаря Валентина. – Журналистите са специалисти по измамите.
– Ти не си първият омаян от красива репортерка, нито последният – отбелязва Карвальо с малко повече съчувствие. – Но тази статия е изключително вредна за нас. Началникът ми е pazzo – направо полудя. Телефоните ни прегряха от обаждания на журналисти, а големите клечки в Рим искат пълен доклад.
Том отново преглежда страниците. Изпитва мъчителна смесица от гняв и срам.
– Искрено съжалявам. Мислех, че пътуващите писатели са по-различни от обикновените репортери. Явно съм сгрешил. Какво мога да направя, за да улесня вас и разследването?
Карвальо се усмихва:
– Освен да ни помогнеш да хванем убиеца? Вероятно нищо. – Поглежда часовника на стената. – Време е да сляза при началника за поредното конско. Остани, моля те, докато се върна. Трябва да изготвим общо становище за пред италианската преса.
Том се усмихва виновно. Карвальо взема една папка и тръгва.
– Не се тревожи – казва Валентина, като успокоително поставя длан върху ръката му. – Италианците са много великодушни, когато става дума за любовни проблеми. Все пак президентът ни има повече любовници, отколкото са гондолите във Венеция. Искаш ли кафе?
Том събира сили да се засмее:
– Да, благодаря. Като зашеметен съм.
– Така се чувства жената, когато разбере, че мъжът изневерява. – Тя го поглежда в очите. – Това е предателство, Том. Чувството не е хубаво. Не е добре да подлагаш човек на подобно изпитание.