Пророчеството Венеция
Шрифт:
Тетия също недоумява. Експлозивната, могъща сила, която я бе обхванала, е изчезнала. В утробата тупти силна болка, сякаш енергията е дошла от детето. Тетия изпуска меча и се свлича на земята до съпруга си.
Мракът идва към нея. Галопира като черен жребец в гръмотевична буря. Тя се завлича до Тевкър и поставя ръце върху гърдите му. Пръстите напипват наквасената с кръв връвчица на керамичен амулет – подарък от нея в деня на сватбата им. Спомня си как изработи предмета за него, как го целуна, преди да го върже на врата му. Стиска амулета, като
Приближават хора.
Тя е решена да се държи, да продължава да диша, да запази детето на всяка цена.
Чува стъпки покрай стената на храма. Гласове отляво и отдясно.
С премрежени от пот и кръв очи вижда ужасеното лице на Венти, който я вдига.
Capitolo XXX
ИЗТОЧНАТА СРЕБЪРНА МИНА, ЕТРУРИЯ
Песна и Кави слизат при вратата на мината. Няколко дрипави, голи до кръста момчета изтичват да поемат конете. Магистратът изтупва туниката си от прахта и изсъсква:
– Когато това свърши, Ларт трябва да бъде отстранен колкото може по-бързо. Нямам доверие на този човек.
Кави се изненадва:
– Отстранен? Тоест убит? Или да получи висок пост и някоя далечна провинция, която да управлява?
– Този нещастник не може да управлява даже собствените си черва, камо ли нещо значимо. Амбициите надвишават интелекта му и заради това всички ставаме за смях.
– Това, което искаш, няма да е лесно.
– Но все пак е постижимо. – Песна спира и се обръща към помощника си. – Нали видя как ми се опълчи. В очите му имаше предателство.
Кави се опитва да омаловажи проблема:
– Почувства се унижен, нищо повече. Ларт е горд мъж, бивш войник. Обидно е да му се караш пред един прост кочияш.
– Няма значение. Погрижи се да бъде отстранен.
– Добре – замислено се съгласява Кави, – но ще имам нужда от много, наистина много верни мъже, за да се отърва от звяр като Ларт.
– Намери ги. Този човек е вреден, Кави, а влизаме в период, когато не можем да си позволим пречки.
Двамата стигат до първата и най-голяма от шестте свързани помежду си сребърни мини. Повечето добита руда е навън, в големи кратери в земята, заградени и охранявани от въоръжени до зъби стражи. Някои от миньорите са под повърхността и копаят солидната скала с тежки железни кирки в мускулестите си ръце.
Арантур, главният надзирател, стои пред входа, закрил очите си с ръка, за да ги предпази от слънцето и прахта. Той е дребен, плешив и дебел. Три дебели сребърни ланеца украсяват врата му над кремавата туника. На всеки пръст има сребърен пръстен и накитите му нервно подрънкват, когато се приближава, за да поздрави двамата аристократи.
– Боговете да бъдат с теб, господарю. Всичко е готово.
– Хубаво! – изръмжава Песна. – Закъсняваме. Заведи ни вътре и ни покажи даровете.
Арантур се бе надявал Песна да му обърне повече внимание. Може би в края на успешния ден ще има възможност да му изложи молбата си за повече
– Заповядайте! Насам.
Кави поглежда назад в ослепителната светлина на снижаващото се слънце и отбелязва:
– Първите ни гости идват. Трябва да побързаме.
Влизат в голяма външна постройка, която се използва от работниците за преобличане, миене и спане. В средата има маса, на която робите обикновено ядат мизерните си порции. Сега тя е отрупана със сребърни чинии, чаши, гривни, пръстени, верижки.
– Прекрасно! – Песна прокарва ръка върху блестящите дарове. – Ще оставим прасетата да напъхат зурлите си в коритото, което още повече ще изостри апетита им.
Арантур вижда своя шанс:
– След като ти мъдро подобри методите ни, добивите се увеличиха три пъти. Убеден съм, че имам честта да управлявам най-производителната сребърна мина в цяла Етрурия.
Песна възнаграждава блюдолизеца с първата си искрена усмивка за деня:
– Браво. По-късно ще говорим за това. Сега се погрижи гостите ни да се освежат, преди да ги разведем из мината. Покажи им рудата и ги остави да напълнят джобовете си.
Главният надзирател бързо се измъква през вратата. Кави посочва среброто:
– Чувствам се неудобно при толкова много богатство на едно място.
Оглежда се.
Песна го потупва по рамото:
– Не се безпокой. Няма да бъде тук за дълго. Освен това нали постави допълнителни стражи да пазят мините и отвън, и отвътре.
– Да – отвръща Кави, като прехапва устни. – Но предвид последния ни разговор, може би не е зле да си спомним, че Ларт е този, който надзираваше тази задача. Ларт е човекът, който винаги се грижи за тези неща.
Усмивката на Песна помръква.
34
В НАШИ ДНИ
ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ
Когато Том се връща в стаята на Тина, мислите му са заети със скръбта на Валентина.
Тина вижда, че е разсеян. Откакто влезе, почти не е продумал. Това със сигурност не е настроението, в което се надяваше да го види; настроението, в което трябва да е за разговора, планиран от нея.
– Контролна кула до майор Том. Още ли сте в моята орбита?
Той я поглежда от креслото, в което се е настанил още с влизането си.
– Извинявай. Мисля за разни неща по разследването.
Усеща, че не споменава Валентина, сам не знае защо. Тина се приближава и обгръща врата му с ръце.
– Използвай лаптопа ми. Потърси в Гугъл каквото те тормози и го изчисти от мислите си. Аз ще си взема душ преди вечеря.
– Добра идея. Благодаря. Има ли някаква парола или нещо такова?
– Не. – Тя се усмихва и посочва бюрото, преди да тръгне към банята. – Включен е. Сипи ми само чаша вино, докато съм в банята.