Пророчеството Венеция
Шрифт:
Майка му е развълнувана:
– Тевкър, чувам флейтите и тръбите. – Целува го и гласът тъжно потреперва, защото той не може да види гордостта в очите . – Обичам те, синко. Много се гордея с теб.
Целувката на майка му още не е изсъхнала на бузата му, когато Тетия го прегръща и му пожелава успех:
– Ето, ето тук.
Поставя дясната му ръка на един кол, забит в твърдата земя. Това е началната точка. От тук нататък трябва да се справи сам. Един пропуск, една малка грешка, едно неправилно изчисление и службата ще се превърне в цирк.
Венти извиква от храма. Звучи неспокойно.
– Всички са готови. Чакат те.
Музиката свири. Тъжни струни. Протяжен плач от флейтите. Четиримата помощници на гадателя, забулени с качулки, са застанали на местата си – двама пред и двама зад него. Те ще му помогнат да заколи жертвените овце на новите олтари извън храма, построени така, че кръвта да попива направо в пръстта, за да бъде изпита от божествата на земята.
Тевкър чувства ритъма на музиката. Използва го, за да нагласи своето темпо. Синхронът е изключително важен.
Десет стъпки напред. Обръща се надясно.
Петдесет стъпки покрай стената на храма. Отново надясно в основата на широкото стълбище.
Шест стъпала. Помощниците се разделят настрани. Тевкър застава на централната платформа.
Тълпата аристократи притихва. Той чувства погледите им върху себе си.
Косъмчетата на врата му настръхват. Усеща шестте огромни колони около себе си, стърчащи като гигантски богове. Обръща се с лице към хората. Усеща слънцето върху кожата си. Топло. Зареждащо с енергия. Укрепващо увереността му.
Тевкър разперва ръцете си широко и заговаря:
– В името на свещената троица – в чест на Уни, Тиния и Менрва – смирено обявявам, че аз, нецвисът на Атманта, съм слуга на всички божества. Днес в присъствието на най-благородните смъртни гости от всички краища на Етрурия посвещаваме този храм на вас, славни богове, които толкова милостиво оформяте бъдещето ни в този живот и в отвъдния, който очаква най-достойните сред нас. Всемогъщи богове, които властвате над Вселената и ни съдите, смирено и с тържествено почитание се прекланяме пред вас и ви даряваме тази къща като свидетелство за любовта и верността си. – Тевкър притиска по един пръст върху всяко око. – Моето зрение бе отнето, за да виждам по-ясно. Благодарен съм ви за мъдростта, с която сторихте това, и ви моля сега да напътствате краката и ръцете ми, за да въведа народа и нашите гости във вашия дом и да осветя стаите му като дар за вас.
Тевкър се обръща и наметалото му се поклаща. Влиза уверено между колоните и през двете крила на огромната врата.
Прекрачва прага и с едно движение на дясната ръка хваща новия литуус, който Тетия е изработила за него и е оставила на точно определено място до стената.
Песна и аристократите първи влизат след него. Нареждат се покрай дългата маса от прясно отсечен кипарис по средата на главното помещение. Отрупана е с безкръвни дарове от всякакъв вид. Бронзови и златни статуетки. Вази, урни, купи, керамични изделия с всякаква форма и размери.
Тевкър вдига жезъла си с две ръце. Бавно и величествено го прокарва във въздуха от дясно наляво.
– Тези скъпоценни дарове, изработени специално в чест на всяко божество,
Песна поглежда крадешком лицата на гостите. Очевидно са впечатлени. Той също. Гадателят ги хипнотизира. Слепотата му придава някаква неочаквана и незабравима аура. На никого дори не му хрумва за отсъстващите римляни.
Всичко върви по план.
Песна знае, че богатите и влиятелни люде ще бъдат още по-привързани към него след пиршествата и речта, която е замислил да произнесе.
Всичко е идеално.
Погледът му се плъзва по масата към централната част, където гордо са разположени солидните сребърни „Порти на Съдбата“, в очакване да бъдат осветени.
Само че ги няма. Дъхът му секва.
Изчезнали са.
Capitolo XXVII
В края на церемонията за освещаване слънцето е започнало да се спуска зад западния скат на новия покрив на храма.
Песна стои в прохладната сянка на един навес и приема поздравленията на аристократите, изнизващи се отвътре, като се опитва да не се разсейва от мисълта за кражбата на най-ценното си притежание.
– Забележителна служба...
– За мен беше истинска чест да присъствам...
– Колко талантлив млад гадател...
Комплиментите се сипят с лекота. Но „Портите на Съдбата“ са единственото, за което Песна е способен да мисли.
Кой би могъл да ги открадне?
Кави говори с няколко перузианци. Може би той? Ларт чака нетърпеливо при колесницата си. Или той? Целе флиртува с Херха, играе си с един кичур от косата . Той? Тя? Или двамата заедно?
Скулпторката Тетия води задълбочен разговор с Лартуза. Тя? Той?
Да не забравяме нецвиса, осакатения гадател, който днес проведе службата на живота си. Представянето му беше толкова безупречно, че човек не би повярвал, че е сляп. Той?
Кави се приближава до Песна и махва към Ларт и чакащата колесница:
– Трябва да побързаме. Ще бъде от голяма полза, ако изпреварим гостите и ги посрещнем при мината.
Магистратът го поглежда нервно:
– Даровете готови ли са?
– Да. Има достатъчно богат избор за всички. Дори най-алчните ще бъдат задоволени.
Песна отново поглежда Тевкър:
– Претърсете нецвиса. Щателно! Съблечете го гол.
– Защо? – недоумява Кави.
– „Портите на Съдбата“ са изчезнали.
– Какво?
– Няма ги! Лично ги поставих на масата с даровете, за да ги благослови.
Кави се оглежда. Не вижда нищо подозрително.
– Кога са изчезнали?
– Броени мигове преди началото на церемонията. Храмът беше празен, строго охраняван отвън, и само аз имах достъп. Сигурно ги е скрил по време на службата и сега без съмнение възнамерява да ги открадне и да ги продаде някъде далеч, за да започне нов живот с проклетата си скулпторка.