Разбудени фурии
Шрифт:
— Някой да затвори вратата — нареди Силви.
Военният съвет протече стремглаво. Новите ми познати имаха зад гърба си няколко години оперативна работа като сплотен екип и общуваха със светкавични стенографски жестове, комбиниращи нормалната реч с международния жаргон и концентрираната символика. Включих емисарската интуиция на пълна мощ, за да схващам поне отчасти за какво става дума.
— Да съобщим? — заинтересува се Кийока, стройна жена в специално отгледан маорски носител. Тя не откъсваше поглед от трупа на Ядвига
— На? — Ор бързо направи към нея жест с палеца и малкия пръст. С другата ръка изрисува по лицето си въображаема татуировка.
— О. Ами той?
Силви изкриви някак странно лицето си и направи жест с ниско сведени ръце. Не проумях веднага, но предположих какво иска да каже и се намесих:
— Те дойдоха заради мен.
— Да бе, няма майтап. — Ор ме гледаше с открита неприязън. Бластерните гнезда върху гърдите и гърба му се бяха затворили, но като гледах масивната мускулеста фигура, не ми беше трудно да си представя как се разтварят за нов залп. — Хубави приятелчета си имаш.
— Едва ли щеше да има насилие, ако Ядви не беше прибързала. Беше недоразумение.
— Недора… мамка му. — Очите на Ор се разшириха. — Ядви е мъртва, гадино.
— Всъщност не е мъртва — възразих упорито аз. — Можете да изрежете приставката и…
— Да я изрежем? — Думите прозвучаха убийствено кротко. Той пристъпи по-близо и надвисна над мен. — Искаш да кълцам приятелката си?
Възстановявайки по памет разположението на стоманените бластерни гнезда, аз се досетих, че дясната страна на тялото му е почти изцяло изкуствена и петте гнезда се зареждат от енергиен блок в долната част на гръдния кош. Благодарение на последните постижения в нанотехнологията човек можеше да насочва на неголеми разстояния мощни енергийни заряди както си иска. Насочващите нанофрагменти летяха като сърфисти по ударната вълна, засмукваха енергия и придърпваха лъча настрани според зададените при изстрела данни.
Мислено си отбелязах, ако някога вляза в сблъсък с него, да нападам отляво.
— Съжалявам. Просто в момента не виждам друго решение.
— Ти…
— Ор. — Силви замахна с длан настрани. — Преценка, място, време. — Тя поклати глава. Нов знак, палец и показалец, разделени с пръстите на другата ръка. По изражението й предположих, че същевременно предава данни по вътрешната мрежа на екипа. — Скривалище, същото. Три дни. Кукловодство. Разчистване, огън, веднага.
Кийока кимна.
— Разумно, Ор. Лас? О.
— Да, можем да го направим. — Ор не беше напълно увлечен в обсъждането. Все още кипеше от гняв и говореше бавно. — Да, струва ми се. Добре.
— Оборудване? — попита Кийока и отброи нещо на пръсти, после леко склони глава. — Скутер?
— Не, има време. — Силви раздвижи длан хоризонтално. — Ор и Мики. Лесно. Ти карай на празен ход. Това, това, може би и това. Долу.
— Ясно. — Кийока извъртя очи нагоре и наляво, за да прегледа на ретиналния си екран данните, които й подаваше Силви. — Лас?
— Още не. Ще ти дам знак. Тръгвай.
Смуглата жена изчезна обратно в стаята си, след секунда отново се появи, навличайки торбесто сиво яке и излезе от апартамента. Позволи си един сетен поглед към трупа на Ядвига, после изтича надолу.
— Ор. Резачка. — Силви врътна палец
Гигантът ми хвърли още един убийствен поглед и отиде до голям сандък в ъгъла, от който извади вибрационен нож с масивно острие. Върна се и застана пред мен, държейки оръжието така, че неволно настръхнах. Бях готов да го нападна и ме удържа само очевидното — Ор не се нуждаеше от нож, за да ми види сметката. Физическата ми реакция навярно бе очевидна, защото гигантът изсумтя презрително. После завъртя ножа и ми го подаде с дръжката напред.
Поех го.
— Аз ли да се заема?
Силви пристъпи до трупа на Ядвига и огледа изпитателно раните.
— Да, искам да изрежеш приставките на двамата си приятели. Мисля, че имаш опит в това отношение. С Ядви не се занимавай.
Примигах от изненада.
— Ще я изоставите ли?
Ор пак изсумтя. Жената го погледна и направи спирален жест. Той въздъхна глухо и се прибра в стаята си.
— Ядви е моя грижа. — Лицето й беше посърнало и далечно, унесено в някакви дълбини, за които не можех да се досетя. — Ти се захващай да режеш. И междувременно би ли ми казал кого точно очистихме?
— Дадено. — Пристъпих да трупа на Юкио и го преобърнах по гърди, или по-точно каквото беше останало от тях. — Това е Юкио Хираясу. Дребна риба от местната якудза, но изглежда, че е син на голяма клечка.
Ножът оживя с бръмчене в ръката ми и дразнещите вибрации стигнаха чак до раната в ребрата. Изтръпнах като от скърцане по стъкло, но прогоних усещането, притиснах с длан черепа на Юкио и започнах да режа гръбнака. Повдигаше ми се от смесените миризми на изпражнения и овъглена плът.
— А другият? — попита Силви.
— Долнопробен бияч. За пръв път го виждам.
— Струва ли си да го вземем?
Свих рамене.
— По-добре, отколкото да го оставите тук. Можеш да го хвърлиш през борда, като преполовите пътя до Ню Хок. А този тук, на твое място бих го задържал за откуп.
Тя кимна.
— Така си и мислех.
Ножът сряза последните милиметри гръбнак и бързо хлътна в шията отдолу. Изключих го, хванах по-здраво и започнах нов разрез два прешлена по-надолу.
— Става дума за хора от висшите кръгове на якудза, Силви. — Усетих как из корема ми плъзва хлад, като си спомних телефонния разговор с Танаседа. Семпаят бе сключил сделка с мен само защото държеше Юкио да остане жив и здрав. И недвусмислено бе изтъкнал какво ще последва в противен случай. — С дебели връзки в Милспорт, вероятно и с Първото семейство. Ще ви подгонят с всички налични сили.
Очите й бяха неразгадаеми.
— Ще подгонят и теб.
— За мен не бери грижа.
— Много щедро от твоя страна. Но… — Тя помълча, защото Ор се появи в хола, вече напълно облечен, кимна отсечено и излезе навън. — Мисля, че ще се справим с това. В момента Ки изтрива електронните ни следи. След половин час Ор може да изпепели всичко в апартамента. Няма да им остане нищо освен…
— Силви, говорим за якудза.
— Нищо освен очевидци, периферни видеоданни, а и ние след около два часа вече ще сме на път за Драва. — В гласа й изведнъж нахлу дръзка гордост. — Нито якудза, нито Първите семейства, нито дори шибаните емисари. Никой не смее да се закача с миминтите.