Разбудени фурии
Шрифт:
Както става обикновено, дързостта й бе неуместна. Първо, преди шест месеца бях узнал от един стар приятел, че командването на Емисарския корпус е наддавало за контракта по разчистването на Ню Хокайдо — просто предложението не било достатъчно евтино, за да задоволи новооткритата вяра на Мечек и неговото правителство в неограничения пазарен механизъм. Спомних си презрителната усмивка по костеливото лице на Тодор Мураками, докато си подавахме лулата от ръка на ръка, пътувайки с ферибота от Акан за Ню Канагава. Ароматен дим в мразовития зимен въздух над Пролива и далечен глух тътен откъм водовъртежа. Мураками беше оставил късо подстриганата си емисарска коса да расте и вятърът откъм
Хей, майната му на Лео Мечек. Казахме му колко ще струва. Чий е проблемът, ако не може да си го позволи? Иска от нас да икономисваме и да застрашаваме живота на емисари, та да може да върне на Първите семейства още малко от данъците, дето ги плащат. Майната му. Не сме тукашни, мътните да го вземат.
Ти си тукашен, Тод, изтъкнах аз. Роден и израснал в Милспорт.
Знаеш какво имам предвид.
Знаех какво има предвид. Местните правителства нямат власт над Емисарския корпус. Емисарите отиват там, където са нужни на Протектората, а повечето местни правителства се молят и на Господа, и на дявола да не закъсат дотам, че Корпусът да довтаса при тях. Последствията от една емисарска интервенция могат да бъдат крайно неприятни за всички засегнати.
И изобщо целият предлаган подход е погрешен, по дяволите. Тодор пусна облаче дим над перилата. На никого не сме по джоба, никой не ни се доверява. Не схващаш накъде бия, нали?
Мислех, че става дума за намаляване на режийните разходи, докато си седите на задниците без текуща оперативна задача.
Тъй ли? Кога е било такова чудо?
Чух че в момента било доста спокойно. След Хън Хоум, искам да кажа.
Хей, приятел. Той ми подаде лулата. Вече не си в екипа. Помниш ли?
Помнех.
Иненин!
Той гръмва из покрайнините на паметта като свалена мародерна бомба, избухваща надалече, но не чак толкова, че да е безопасно. Червен лазерен огън и писъци на хора, умиращи, докато вирусът Роулингс разяжда умовете им.
Леко потръпнах и засмуках лулата. Тодор усети това с финия си емисарски усет и побърза да смени темата.
И за какво е цялата тази история? Мислех, че напоследък се мотаеш с Радул Сегешвар. Носталгия по родния дом и евтина организирана престъпност.
Да. Аз го изгледах мрачно. Откъде чу?
Той сви рамене.
Оттук-оттам. Знаеш как става. Защо пак отиваш на север?
Виброножът отново проряза плът и мускул. Изключих го и се заех да вадя изрязаното парче гръбнак от врата на Юкио Хираясу.
Син на високопоставен шеф от якудза — мъртъв и без приставка. Благодарение на Такеши Ковач, защото каквото и да сторех, вече така щеше да се тълкува. Танаседа щеше да жадува за кръв. Вероятно и Хираясу старши. Може би разбираше очевидното — че синът му е един надут неудачник, но не ми се вярваше. А дори да го знаеше, всички неписани правила и закони на якудза в Харлановия свят щяха да го принудят да отмъсти. Така е в организираната престъпност. Хайдуците на Радул
Война с якудза.
Защо пак отиваш на север? Погледнах отрязаното парче гръбнак и кръвта по ръцете си. Не това имах наум, когато преди три дни хванах кораба на въздушна възглавница за Текитомура.
— Мики? — За миг не осъзнах на кого говорят. — Хей, Мики, добре ли си?
Вдигнах глава. Силви ме гледаше с нескрита тревога. Насилих се да кимна.
— Да, добре съм.
— Е, смяташ ли, че можеш малко да ускориш? Ор ще си дойде скоро и ще иска да започне.
— Дадено. — Обърнах се към другия труп. Ножът пак забръмча. — Все още съм любопитен какво смяташ да правиш с Ядвига.
— Ще видиш.
— Малки фокуси, а?
Тя мълчаливо пристъпи до прозореца и се загледа към светлината и глъчката на новия ден. После, докато аз почвах втория разрез, пак се обърна към хола.
— Защо не дойдеш с нас, Мики?
Ръката ми трепна и ножът потъна до дръжката.
— Какво?
— Ела с нас.
— В Драва?
— Само недей да ми казваш, че ще имаш по-добър шанс срещу якудза тук, в Текитомура.
Издърпах ножа и довърших разреза.
— Трябва ми ново тяло, Силви. С това тук не мога да застана срещу миминтите.
— Ами ако има начин да ти го уредя?
— Силви. — Аз изпъшках от усилието да изтръгна парчето кост. — Къде, по дяволите, ще ми намериш ново тяло на Ню Хокайдо? Там едва може да се живее. Къде ще намериш медицинската апаратура?
Тя се поколеба. Аз замръзнах неподвижно — емисарската интуиция изведнъж се разбуди и ми подсказа, че има нещо.
— Последния път, когато бяхме там — бавно изрече Силви, — открихме правителствен команден бункер в хълмовете източно от Шопрон. Кодираните ключалки бяха твърде сложни, за да се справим за времето, с което разполагахме, пък и бяхме твърде на север, а там е много гадна територия на миминтите, но все пак навлязох достатъчно, за да направя най-общ оглед. Има напълно оборудвана медицинска лаборатория с апаратура за презареждане и клонингови хладилни камери. Около две дузини носители, с бойна биотехника, доколкото успях да преценя.
— Е, звучи логично. Там ли смяташ да откараш Ядвига?
Тя кимна.
Огледах замислено парчето гръбнак в ръката си и назъбената рана, от която беше излязло. Помислих си какво ще ми сторят ония от якудза, ако ме спипат в този носител.
— За колко време отивате?
Силви сви рамене.
— За колкото трябва. Носим запаси за три месеца, но миналия път си изпълнихме нормата за половината време. Ако искаш, можеш да се върнеш и по-рано. От Драва непрекъснато има кораби.
— А сигурна ли си, че ония машини в бункера все още действат?
Тя се ухили и тръсна глава.
— Какво?
— Говорим за Ню Хок, Мики. Там всичко продължава да действа. Точно това му е проблемът на скапаното място.
Глава 5
Корабът на въздушна възглавница „Пушки за Гевара“ беше точно това, което можеше да се очаква от името — ниска, солидно бронирана стоманена акула, над която като гръбни плавници стърчаха оръжейни системи. За разлика от търговските кораби, кръстосващи между Милспорт и Шафрановия архипелаг, „Гевара“ нямаше външни палуби или кули. Капитанският мостик изглеждаше като разтеглен мехур върху предната част на мътносивата надстройка, а отзад се простираше гладък, плавно извит корпус. Товарните люкове от двете страни на носа изглеждаха пригодени и за изстрелване на ракети или снаряди.