Рекетьорът
Шрифт:
— Не знам — отговори най-накрая. — Не го познавам.
— Наистина ли? — продължи Делок. — Изглежда, господин Джаки Р. Тод е бил арестуван във вторник вечерта, на осми февруари, в един бар в Роуаноук. Пиянство на публично място, нападение. Според полицейския доклад той се сбил с други пияници и прекарал нощта в ареста. На следващата сутрин платил осемстотин долара гаранция и бил освободен.
— Не съм бил аз.
— Нима? — Делок плъзна един лист към Куин и той бавно го вдигна.
Беше снимка на арестант, очевидно на самия него.
— Май няма място за съмнение, а, Куин?
Куин остави листа и отговори:
— Добре, добре. Имах псевдоним. Какво друго да направя?
— Не, разбира се, Куин — съгласи се с него Панковиц. — Обаче ти ни излъга, нали така?
— Не сте първите ченгета, които лъжа.
— Лъжите пред ФБР могат да ти докарат пет години.
— Хубаво де, малко послъгах.
— Нищо чудно, но вече не можем да ти вярваме. Май ще трябва да започнем отначало.
— На девети февруари някой си Джаки Тод отишъл на паркинг за автомобили втора ръка в Роуаноук — поде Делок — и платил в брой двайсет и четири хиляди долара за хамър от две хиляди и осма година. Нещо да ти напомня, Куин?
— Не. Не съм бил аз.
— И ние така си помислихме. — Делок побутна към него копие от фактурата за продажбата. — И никога преди не си виждал това, така ли?
Куин погледна листа и отговори:
— Не.
— Стига, Куин — сряза го Панковиц. — Не сме толкова глупави, колкото си мислиш. Бил си в Роуаноук на осми февруари, отишъл си в бара, сбил си се, арестували са те, на следващата сутрин си излязъл под гаранция, върнал си се в мотела в Сейф Лодж, за който си платил в брой, взел си още пари и си купил хамъра.
— Престъпление ли е да си купиш кола с пари в брой?
— Ни най-малко — каза Панковиц. — Но в онзи момент не би трябвало да имаш толкова пари в брой.
— Може да съм сбъркал някои от датите и плащанията. Не мога да помня всичко.
— Помниш ли откъде купи оръжията? — попита Делок.
— Какви оръжия?
— Онзи смит-и-уесън, трийсет и осми калибър, който намерихме в караваната ти, и деветмилиметровия глок, който открихме в склада преди около два часа.
— Крадени оръжия — добави услужливо Панковиц. — Още федерални престъпления.
Куин бавно сключи ръце на тила си и забоде поглед в коленете си. Измина минута, после още една. Двамата агенти се взираха в Куин, без да мигат и без дори мускулче да трепне по лицата им. Всички в стаята бяха притихнали, застинали, напрегнати. Най-накрая Панковиц разрови някакви документи, извади един лист и го вдигна.
— В предварителния списък фигурират портфейл с петстотин и дванайсет долара, фалшива шофьорска книжка от Северна Каролина, две предплатени карти „Виза“, предплатен мобилен телефон, споменатият вече смит-и-уесън, фактура за продажба и документ за собственост на хамър, договор за наем на склад, застраховка на автомобила, кутия с патрони за трийсет и осми калибър и още няколко вещи, иззети от караваната, която си наел за четиристотин долара на месец. От склада сме описали малко дрехи, деветмилиметров глок, чифт военни ботуши, няколко други вещи и най-важното, метална кутия с четирийсет и една хиляди долара в брой, всички в стодоларови банкноти.
Куин бавно скръсти ръце пред гърдите си и впери поглед в Делок, който каза:
— Нощта е на наше разположение, Куин. Защо не ни обясниш?
— Май мулето е било по-заето, отколкото си спомням. Трябваше доста често да се пътува до Маями и обратно.
— Защо не спомена за тези пътувания?
— Както ви казах, не помня всичко. Когато човек постоянно бяга, забравя някои работи.
— Помниш ли да си използвал някое от оръжията, Куин? — попита Делок.
— Не.
— Не си ги използвал или просто не помниш дали си ги използвал?
— Не съм ги използвал.
Панковиц взе друг лист и се взря мрачно в него.
— Сигурен ли си, Куин? Това е предварителният балистичен доклад.
Куин бутна стола си назад и се изправи. Протегна се и направи няколко крачки към ъгъла на стаята.
— Може би ще ми трябва адвокат.
14
Нямаше никакъв балистичен доклад. Откритият смит-и-уесън се намираше в криминологичната лаборатория на ФБР в Куонтико и щеше да бъде анализиран веднага щом експертите пристигнеха на работа след около пет часа. Листът, който Панковиц вдигна като оръжие, беше някаква безполезна записка.
Двамата с Делок имаха цял репертоар от мръсни номера, до един позволени от Върховния съд. Използването им зависеше от това докъде Куин ще позволи да стигнат нещата. Непосредственият проблем, пред който бяха изправени, беше репликата за адвоката. Ако Куин беше заявил недвусмислено и ясно: „Искам адвокат!“, „Няма да отговарям на повече въпроси без адвокат!“ или нещо подобно, разпитът щеше незабавно да бъде прекратен. Обаче той увърташе и използва думата „може би“.
Изключително важно беше да се възползват от момента. За да отклонят вниманието му от адвоката, агентите побързаха да променят обстановката. Делок се изправи и каза:
— Трябва да се изпикая.
— А аз имам нужда от още кафе. За теб, Куин?
— Не.
Делок затръшна вратата зад гърба си. Панковиц стана и изпъна гръб. Беше почти три часа.
* * *
Куин имаше двама братя и две сестри на възраст от двайсет и седем до четирийсет и две години, които по едно или друго време бяха участвали в семейния синдикат за трафик на наркотици. Едната му сестра се беше отдръпнала от действителната контрабанда и търговия с дрога, но продължаваше да е замесена в различни операции по пране на пари. Втората току-що беше напуснала бизнеса, беше се преместила и се стараеше напълно да избягва семейството. Най-младият брат се казваше Ди Рей Ракър. Учеше финанси в „Джорджтаун“ и познаваше движението на парите. Имаше едно обвинение за притежание на оръжие, но нищо сериозно. Ди Рей действително не понасяше страха и насилието, свързани с живота на улицата, и се стремеше да не се замесва. Живееше с приятелката си в скромен апартамент близо до Юниън Стейшън и точно там го откри ФБР малко след полунощ — в леглото, необременен от висящи заповеди за арест или текущи разследвания, нищо неподозиращ за случващото се с брат му Куин, безгрижен и потънал в дълбок сън. Отведоха го без никаква съпротива, но с многобройни оплаквания от негова страна. Агентите, които го арестуваха, не му дадоха почти никакви обяснения. В сградата на ФБР на Пенсилвания Авеню го натикаха в една стая и го сложиха да седне, заобиколен от агенти, до един с якета с яркожълт надпис „ФБР“. Заснеха сцената от няколко ъгъла. След като Ди Рей седя един час с белезници и без никакви обяснения, го изкараха от стаята, заведоха го обратно до микробуса и го откараха у дома. Стовариха го на тротоара, без да обелят нито дума.
Приятелката му му даде някакви хапчета и накрая той се успокои. На сутринта позвъни на адвоката си и вдигна страхотна патърдия, но случката не след дълго беше забравена.
В търговията с наркотици не можеш да очакваш щастлив край.
* * *
Когато Делок се върна от тоалетната, задържа за малко вратата отворена. Слабичка и привлекателна секретарка внесе поднос с напитки и бисквити и го остави в края на масата. Усмихна се на Куин, който още стоеше в ъгъла, твърде объркан, за да й обърне внимание. След като тя излезе, Панковиц отвори кутийка „Ред Бул“ и го изля в чаша с много лед.