Робинята

Якубовски Максим

— Сигурен ли си, че никога не си виждал Дядо Коледа без костюма?

Дяволита усмивка озари лицето на Кевин.

— Ами той е весел. има бяла коса.

Тя го плясна по ръката.

— Не, умнико. Говоря за човека, който играе Дядо Коледа. Имаш ли представа как изглежда под костюма?

Кевин я изгледа любопитно.

— Съжалявам, скъпа, той винаги се преоблича най-късно и обикновено сме изчезнали по времето, когато сваля загадката. И какво точно проверяваш в списъка си?

Тя сви рамене.

— Всъщност нищо. Просто съм любопитна.

— Лошо или добро момиче? — засмя се Кевин

и тръгна да вземе няколко подаръка.

В сряда Силви бе последна смяна. Ашли и Йън също бяха там. Когато излезе отпред, Дядо Коледа й се усмихна и каза:

— Ето я любимата ми помощничка. Имам нещо за теб.

Той й подаде малко плоско пакетче.

— Какво е това? — попита Силви.

— Малко подаръче за добър елф. Замяна на онова, което съсипах.

Силви повдигна вежди, после се усмихна и се пъхна зад завесата, за да отвори подаръка. В пакетчето имаше чифт мрежести чорапи, черни и копринени, за да подменят съдрания чорапогащник. Към тях имаше и дантелен колан с жартиери. Много по-секси от чорапогащника. Идеята да обуе чорапите изпълни Силви с вълнение. Краката й затрепераха от нетърпение. Дядо Коледа не можеше да направи нещо повече от вчера и тя искаше да го под-разни още малко.

Преоблече се в почивката си, овлажнявайки се при мисълта, че носи само чорапи и къса пола. Беше облякла и червено сатенено бюстие. Реши да съблече ризата и да я прибере в шкафчето си. Остави незакопчани трите горни копчета на жакетчето, но нищо повече. Не можеше да изглежда прекалено курвенски.

Останалата част от вечерта бе заета от тълпи хлапета и Силви успя да предложи на Дядо Коледа съблазнителната гледка едва няколко пъти. Молът започна да се опразва и затвориха къта на Северния полюс. Прибраха подаръците, спуснаха завесата и угасиха лампите. Всички си тръгнаха и Силви се канеше да отиде да се преоблече. Поседна за момент на една от масите и отпи глътка вода. В същия миг влезе Дядо Коледа.

Сърцето й подскочи, когато той спря, погледна я и тръгна към нея. Какво ли щеше да направи?

Той започна да сваля ръкавиците си и каза:

— Любимият ми елф. Хареса ли ти подаръкът ми?

Приближи се, застана точно пред нея и я докосна.

Тя вече не се чувстваше толкова дръзка и отговори бързо:

— Да, благодаря. Много мило.

— Носиш ли ги?

Преди да успее да отговори, той разтвори краката й с коляно и стисна бедрата й под полата. Прокара ръка по вътрешността на бедрото й. Пръстите му погъделичкаха плътта над чорапите. Силви се опита да го забави.

— Защо не си свалиш брадата и корема?

Той се ухили, а ледените му сини очи заблестяха.

— Какво те кара да мислиш, че не са истински? — попита и ръката му се плъзна нагоре между краката й.

Силви прехапа долната си устна, когато докосна къдриците по интимните й части.

— Никой няма такава коса — изстена тя.

Той се приближи, доколкото му позволяваше масата.

— Но не искаш да отвориш подаръка си прекалено рано, нали?

Завъртя таза си и разтвори краката й още по-широко. Силви усети, че се хлъзва и остави чашата си настрани. Сграбчи го за раменете, без да знае дали го прави, за да се задържи, или да го привлече към себе си. Дръпна я към ръба на масата. Тя не падна само защото бе обвила крака

около него, а той държеше задника й.

Силви запротестира, когато Дядо Коледа притисна устните и изкуствената си брада към лицето й, но после усети горещината между срамните си устни. Твърдата глава на члена му се плъзна по клитора й, изпълвайки я с диво желание.

Тя се забори със себе си. Кой беше този човек под брадата и червения костюм? Можеше да е кой ли не. Смотанякът в лабораторията, където работеше, пощаджията й, ядосаният съсед, който живееше на долния етаж. Но рационалните й мисли се изпариха благодарение на хлъзгавото удоволствие, което напираше към влагалището й. А и не беше ли още по-възбуждащо да не познаваш истинското лице на мъжа, който ще те чука? Освен това сама бе започнала цялото приключение.

Той я дръпна към себе си, стиснал задника й. Силви ахна, после изстена, загубвайки битката с изкушението. Обутите й в копринени чорапи крака се сключиха около кръста на Дядо Коледа. Той я повдигна от масата и бавно вкара дебелия си член в мокрото й влагалище. Тя се плъзна надолу, вагиналните й мускули се стегнаха и той също изстена.

Набучена на пениса му, Силви увисна на врата му за миг, заровила лице в бялата коса. Под нея усети аромат на мускус, земя и дървета. Див, здрав аромат. Изстена и се повдигна на коравия прът, за да се спусне отново надолу.

Позата не бе лесна, но той я държеше и й помагаше да се издига и плъзга надолу Силви трепереше от усилието и възбудата.

— Няма ли да ни заключат в мола? — изстена тя, но бързо се предаде на свирепата страст.

Нагоре-надолу, нагоре-надолу, отново и отново. Горещината от търкането овлажни и двамата с нейните сокове. Силви дръпна косата и брадата му, но не видя нищо, заслепена от похот и желание. Дядо Коледа продължи да тласка диво. Дъхът и потта им се сляха, също и стоновете. Клепачите на Силви запърхаха, а сърцето й заби лудо. Цялото й тяло потрепери и се стегна около неговото, когато я завладя невероятен оргазъм. Дядо Коледа тласна още по-силно и в очите й избухна светлина… хиляди снежинки, искрящи точици от удоволствие и страст, които се уталожиха бавно, когато телата им спряха да вибрират.

Разумът й се завърна и Силви осъзна, че сега бе моментът на истината. Лицето й още бе заровено във врата на Дядо Коледа, но вече бе свалила маскировката му Тя бавно се отдръпна назад, въздъхна и отвори очи. Той имаше черна коса и същите зашеметяващи сини очи. Брадичката му бе заострена, а веждите му бяха повдигнати дяволито. Усмихна й се.

— Е, малък елф, разопакова подаръка си доста рано.

— Аха.

Тя затвори очи за момент, когато той я остави обратно на масата и се измъкна от нея.

— Всъщност ти разопакова подаръка си първи. Но сега трябва да вървим. Със сигурност

ще ни заключат тук.

Той закопча ципа си, после свали шкембето, разкривайки стегнато, но не прекалено мускулесто тяло. Силви хареса вида на подаръка си и се усмихна облекчено.

— Няма нужда да се тревожиш за това — успокои я той. — Аз съм шеф на охраната на мола. Доброволно поех ролята на Дядо Коледа.

Тя се засмя и отвърна.

— Аз също. Имам предвид доброволната дейност. Иначе работя в лабораторията отсреща. Името ми е Силви.