Робинята
Шрифт:
— Не.
— Настоявам.
Той поклати глава.
Тя продължи да упорства. Отказите му зазвучаха по-енергично. Накрая Вон избъбри ядосано:
— Не искам шибаното нещо, Мадлин!
Тя се ухили.
— Бях лошо момиче, нали?
Вон повдигна вежди изумено. Тя се завъртя и разлюля дупето си съблазнително. Очите му се впериха в ориенталската рокля от яркочервена коприна, прилепнала на идеалното задниче. Мадлин спря до вратата и погледна назад. Размаха пръсти към изчервеното му лице.
Вон прехапа долната си устна и пристъпи към къщата.
КОЛЕДНИ
Т.С. КАЛИГАРИ
Силви изпитваше любопитство към Дядо Коледа. Беше краят на втората седмица, все още преди средата на декември, и тя бе отегчена. Дядо Коледа сигурно също скучаеше — все още не идваха много деца, тъй като родителите мислеха, че е още твърде рано за коледни емоции.
А това означаваше, че Силви трябваше да се погрижи сама за развлечението си. Беше се записала като доброволка в благотворително дружество, което се грижеше за бедни семейства, но ролята на един от елфите на Дядо Коледа бе по-скучна, отколкото си бе въобразявала.
А пък самият Дядо Коледа… той бе истинска загадка. Дали бе стар, или млад? Дебел, слаб или мускулест? Силви го виждаше само издокаран в костюма: голямо шкембе, пухкава бяла брада и коса, яркочервен костюм, поръбен с бяла кожа. Момичетата — Джанин, Ашли и Силви — носеха черни боти с високи токчета, къси червени поли, поръбени с бяла кожа, тесни ризи и малки жакетчета. Елфите бяха тук, за да връчват опакованите подаръци на децата, след като те поседяваха в скута на Дядо Коледа, както и да осигуряват приятна гледка за родителите, докато чакат хлапетата.
Силви се мушна зад завесата, за да грабне още няколко подаръка. Къдравият Йън бе коленичил пред Кевин. Смъкваше надолу боксерките му и притискаше лице към твърдата издутина.
Силви спря и завъртя очи.
— Трябва ли да го правите тук?
Йън се обърна към нея, стиснал члена на Кевин в ръка.
— Ревнуваш ли, скъпа?
Тя въздъхна.
— Да.
Кевин се засмя и насочи главата на Иън обратно към пениса си.
— Поне бъдете тихи — промърмори Силви. — Не искате да уплашите хората, дошли да видят Дядо Коледа.
Кевин се усмихна и затвори очи. Устата на Йън се отвори бавно и членът на приятеля му се плъзна в гърлото му.
Силви ги загледа за момент. Момчетата бяха избрани заради фигурите и външния си вид и тя се възхити на мускулестите бедра на Кевин, чиято плешива глава блестеше като излъскан мрамор. Ангелските къдрици на Йън се залюляха красиво, когато устата му лапна впечатляващо дебелия член.
Очевидно двамата не се тревожеха, че някой може да ги види. Силви се завъртя. Беше възбудена. Може би трябваше да предаде чувствата си на Дядо Коледа и да провери реакцията му След като взе няколко пакета, опаковани в „момчешка“ хартия, тя мина зад кадифената завеса. Дядо Коледа седеше на трона си и наблюдаваше хората, които се разхождаха из мола. Никой не се отправяше по червения килим засега.
Пакетите за момчетата отиваха вляво от Дядо Коледа, а за момичетата — вдясно. Силви застана пред него и се наведе да остави пакетите. Отпусна
Подреди подаръците няколко пъти, за да се увери, че Дядо Коледа гама да пропусне гледката. Изправи се, когато чу някакво дете да се приближава към тях. Завъртя се и мина покрай Дядо Коледа, като му намигна весело. Той се вторачи в нея и едва успя да отмести очи към малкото момченце, което застана пред него.
Дядо Коледа имаше невероятни сини очи. Е, нищо чудно, нали произхождаше от Северния полюс. Но все пак, как ли изглежда в действителност? Дали си струваше да бъде свалян? Можеше ли да го накара да се разтопи? Беше попитала Йън как изглежда Дядо Коледа, но той й бе обяснил, че си тръгвал, преди старецът да се съблече и да свали брадата и косата си. Утре щеше да увеличи мизата, за да види дали Дядо Коледа ще загуби хладнокръвието си.
На следващия ден Силви обу черен мрежест чорапогащник за по-добър контраст с маслинената й кожа и не носеше бельо. Беше едва вторник и още нямаха работа, така че доколко можеше да изкуси Дядо Коледа? Трябваше да внимава — можеше да не се окаже забавната игра, която искаше.
Следобед, след като Силви се замота около Дядо Коледа няколко пъти, навеждайки се, за да му покаже нещо повече от мрежестите чорапи, те трябваше да позират за групова снимка с цел реклама. Ашли, Йън и Джанин ги нямаше, така че щяха да са само Кевин, Майкъл и Силви. Фотографът пристигна точно след натоварения обеден час и започна да ги насочва към местата им. Искаше игрива снимка и помоли Кевин да се облегне на лявото рамо на Дядо Коледа с протегнат подарък. Майкъл коленичи в краката на Дядо Коледа, а Силви седна на дясното му коляно, наведена напред. Ръката на Дядо Коледа я придържаше на мястото й и тя осъзна, че всъщност ръката му стискаше бедрото й.
Докато фотографът ги разполагаше, Силви усети пръстите на Дядо Коледа по бедрото си. Нямаше бельо, а и мрежестият чорапогащник не представляваше истинска бариера, така че по крайниците й се разпростря приятна топлина. Пръстът на Дядо Коледа се мушна в мрежата, съдра дупка в нея и се насочи към влажното й влагалище. Силви не смееше да помръдне, за да не привлече внимание, но Дядо Коледа беше хитър. Той изчака фотографът да се заеме с останалите, преди да зарови по-дълбоко.
— Добре, приятели, последна снимка. Ти — посочи той Силви, — остани си на мястото и обвий ръка около врата на Дядо Коледа. Залепи бузата си в неговата и се усмихни широко.
Докато Силви притискаше буза към пухкавата брада на Дядо Коледа, пръстът му се плъзна в нея. Изскимтяването й беше недоловимо и тя прошепна:
— О, Дядо Коледа…
Фотографът щракна последната снимка и всички, с изключение на Дядо Коледа, се изправиха. Силви усети бавното измъкване на пръста му, когато се надигна. Тя потръпна, все още завладяна от удоволствието. Дядо Коледа я изгледа небрежно, облиза пръста си и извика весело:
— Хо, хо, хо.
Силви се пъхна зад завесата, тъй като Майкъл щеше да прекара следващата смяна отпред с Дядо Коледа. Тя сграбчи Кевин за ръка и попита: