Робинята
Шрифт:
— Сладурче, искам да те чукам — изстенва Г авин, сякаш прочел мислите ми.
Изскимтявам, когато ръцете му се оттеглят, но после започвам да мъркам
окуражително, когато той ме разполага на одеялото и сваля банския си. Бръкна в плажната чанта и извади презерватив, което ме накара да се чудя дали днес е мислил само за футбол.
Лошо момче!
Внезапно влиза дълбоко в мен. Великолепният му пенис ме изпълва и отново започвам да се гърча. Имам чувството, че е десет пъти по-голям от обикновено. Знам, че и той се кефи на идеята, че някой ни зяпа.
Това ли искахте да видите,
Прекалено много е. просто прекалено! Свършвам отново. Крещя лудо, гърча се, ръцете ми се плъзгат по намазания с крем гръб на Гавин. Краката ми са обвити около неговите.
И той свършва с мен. Изревава като бик, сковава се, после затласква свирепо в оргазъм, който сякаш продължава завинаги.
Поглеждам към вилата и слънцето отново проблясва.
ПРОШКА
КРЕЙГ ДЖ. СОРЕНСЪН
Вон погледна отблизо етикета, сякаш искаше да изяде красивия образ на кутията с очите си. Едното разнебитено колело на пазарската количка тракаше ужасно, въпреки че я буташе бавно по пътеката между рафтовете. Дребна жена вдигна очи от кутия спагети и му се усмихна сладко.
Тя беше клекнала, но се надигна и сложи кутията в почти празната си количка до буркан сос маринара и голям резен сирене пармезан. Вон й се усмихна в отговор и я огледа. Със своите метър и шестдесет и седем той изглеждаше доста висок в сравнение с нейните метър и четирийсет и шест. Макар и не забележително красива, тя имаше приятно лице и бледосини очи. Жената тръгна към пакетите ориз в края на рафта. Очите на Вон проследиха закръгления й задник, стегнат в избелели джинси. Той въздъхна. Тя завъртя глава и улови погледа му. Усмихна му се широко.
Жената фучеше от пътека на пътека. Вон се опита да прецени времето си правилно, за да може отново да мине покрай нея, но тя бе прекалено бърза. За негов късмет, тя избра най-бавната касиерка в магазина и й се наложи да почака доста време, облегната на количката си. Вон застана до следващата каса.
Жената му се усмихна мило и искрено. Леките бръчици около очите и устата й сочеха, че вероятно е поне пет години по-възрастна от него, ако не и десет. Не му пукаше. Тя беше идеална.
Великолепна.
Но Вон знаеше местата, където да търси подходящата жена, а бакалницата не беше сред тях. Опита се да разчете лицето й, докато разтоварваше количката си.
Вон натъпка покупките си в багажника на вехтата си хонда сивик. Потръпна, когато чу звук от отваряне на багажник зад себе си. Дребната жена постави двете си торби в огромния кадилак ескалейд. Тя му кимна леко.
Той се усмихна и се опита да не се вторачва в нея.
— Здрасти, аз съм Мадлин — каза тя с приятно дрезгав глас.
Мадлин. Вон се усмихна сдържано, а в главата му се чу смехът на Бийвъс и Бътхед —. Той сведе очи към лявата й ръка и безименния пръст, украсен с гигантски диамант, който можеше да огъне дъбов клон. После погледна отново задника й. Идеален. Въздъхна примирено. По дяволите.
Но тя беше толкова идеална.
Нослето й се намръщи леко, когато забеляза вперените в пръстена й очи. Вдигна ръка и наклони глава.
— Аз го платих. Реших, че мога да му се кефя още известно време — каза и завъртя пръстена. — Г аден развод. Вероятно би трябвало да сложа диаманта в нов обков.
Вон се почувства като футболист, внезапно открил пробив в стената на противника. Подготви се да се втурне напред, но знаеше, че между него и крайната точка има осемдесет метра. Широко отворени очи и солиден напредък — не трябваше да изгори прекалено бързо.
Краката в джинсите й изглеждаха чудесно оформени. Малките й гърди бяха високи и
закръглени. Всичко щеше да пасне идеално. Той се намести в панталона си.
— Аз съм Вон — представи се, като небрежно показа липсата на венчална халка на безименния си пръст.
— Вон? Интересно име — отвърна тя, като се облегна на джипа си.
Той затвори багажника си.
— Всъщност това не е малкото ми име. Малкото ми име е Хелмут, но е толкова тъпо, че просто се представям като Вон — обясни и скръсти ръце. — Значи искаш да му го върнеш?
— Не, направих това отдавна, веднага след като го хванах да ми изневерява. Вече тичам към другия край на корта — отговори тя.
Вон се засмя на спортния термин, подхвърлен небрежно от такава дребна женичка. Тя му се ухили и му намигна. Сигурно щеше да се радва на компанията му и без другото нещо. Случвало се беше и преди.
Вон оправи широкото си сако и вратовръзката си от изкуствена коприна. Никога преди не беше идвал в този ресторант, но знаеше, че е тузарски. Не се обличаше елегантно и въпреки официалния му костюм, днешният ден не бе изключение. Но пък Мадлин бе пожелала да се срещнат тук.
Сервитьорката го отведе до масата. Мадлин вече бе поръчала бутилка великолепно бяло вино и с ловко движение му наля чаша. Той се настани и огледа елегантната й вечерна рокля от тъмносиня коприна. Златистият шал на раменете й имаше същата шарка на листа като левия край на роклята й. Вон се почувства не на място, като улична котка, попаднала в кухнята на тежкарски ресторант, където се чуват носови френски фрази. Той не се впечатляваше от финес и елегантност, но това място го зашемети. Отвори менюто. Нямаше цени. Сърцето му спря и едва не разля виното си. Щом трябва да питаш за цените, значи не можеш да си ги позволиш. Той предпазливо извади портфейла си под масата и погледна самотните банкноти вътре.
— Аз черпя, Вон. Надявам се, че няма да се обидиш.
Вон небрежно затвори портфейла си.
— Ами… ако настояваш…
Той облегна лакти на масата и се загледа в забързаните келнери, които ухажваха уважаваните гости на ресторанта.
Сервитьорката им беше грациозна газела с яркочервена коса, хваната на конска опашка, и снежнобяла кожа. Вон се удържа по време на ордьоврите и основната част от вечерята, но очите му го предадоха, когато момичето дойде да вземе поръчката за десерта. Задничето му танцуваше съблазнително под лъскавата черна пола. Вон бързо насочи поглед обратно към Мадлин, която му се ухили широко.