Робинята
Шрифт:
— Твоят задник е по-хубав, Мадлин — призна той.
Тя повдигна вежди и се изсмя толкова силно, че всички наоколо се завъртяха към тях.
Вон никога не бе излизал с жена като нея. Наложи му се да импровизира. Разбираха се чудесно, но бе най-разумно да кара бавно с жена, с чиито предпочитания не бе наясно. Особено жена като нея. Не им поднесоха сметката, а Мадлин небрежно връчи платинената си кредитна карта на оберкелнера.
Тръгнаха към паркинга. Мадлин вървеше грациозно на златните си десетсантиметрови токчета. Вон се вторачи в танцуващия
Тя му се усмихна сладко.
Прекарах чудесно, Вон.
Той взе малката й ръка в своята.
— Аз също, Мадлин.
— Би ли искал да ме придружиш за едно последно питие?
Вон си пое дълбоко дъх.
— Утре трябва да ставам рано.
— Разбирам.
Той се наведе и я целуна нежно. Дъхът й ухаеше на шоколад и мента. Тя деликатно постави ръка на рамото му С другата държеше малката си вечерна чантичка, украсена с бижута.
— Надявам се да се видим отново — каза тя, като събу обувките си и седна в БМВ-то.
Вон кимна.
— Следващият път аз черпя.
— Разбира се.
Той се облегна на хондата си я загледа как изфучава от паркинга.
В „Пържола и бира“ Мадлин се чувстваше не по-малко удобно, отколкото в любимия си тузарски ресторант. Носеше избелели джинси и потник, покрит с фланелена риза, завързана на кръста. Пиеше от неговата бира и ядеше като дървар след тежък ден. И разговаряше интелигентно на всяка тема, която Вон подхващаше. Той въздъхна тежко, когато закръгленото й задниче изчезна към тоалетната.
Вон остави щедър бакшиш на пъпчивия келнер и двамата с Мадлин излязоха на паркинга. Миризма на бензин и шум от коли ги придружаваха, докато вървяха към БМВ-то.
— Утре ще ставаш ли рано? — попита тя, като го хвана за ръка.
— Не.
— Искаш ли да пийнем по едно?
— Разбира се.
Сърцето му заби, когато тя свали гюрука. Хладният есенен въздух нахлу в колата заедно със звездите. Вените по ръката на Мадлин изпъкнаха, когато тя хвана лоста за скоростите. Вон стисна облегалката за ръце като човек, страдащ от аерофобия, когато самолетът зафучи по пистата. Мадлин потегли бързо по планинския път, който се стесняваше над пропаст, в чието дъно шумеше река.
Тя зави по дискретен частен път, после се протегна и го потупа по ръката.
— Надявам се, че не те уплаших много. Но какъв смисъл има да караш спортно БМВ, ако не попрекалиш малко?
— Така си е — отговори той, като се насили да се държи небрежно.
Къщата се издигаше внушително на хълма над града. Мадлин го хвана за ръка и го въведе вътре. Посочи му бяло кожено канапе и той се отпусна в единия му край. Тя му донесе фин коктейл и той отпи.
Мадлин се настани в другия край на канапето.
— Не излизам много, откакто бракът ми се провали. Честно казано, още съм доста ядосана — призна тя, като отпи и облиза устни. — След като изчука друга жена, той имаше наглостта да ме съди за издръжка! Копеле. Съжалявам само, че единственото, което направих, бе да не му дам абсолютно
— Не. Вероятно никога няма да се оженя.
— Не казвай такова нещо. Просто не си намерил подходящата жена — заяви тя.
Вон се зачуди дали да обясни, но само сви рамене.
Всеки път, когато Мадлин се надигаше, Вон я проследяваше с очи. Кръстоса крака, когато тя се върна и му подаде ново питие. Този път седна до него. Той беше корав като стоманена греда. Събра смелост и я целуна. Тя отвори широко малката си уста. Започнаха да се целуват и натискат като ученици. След малко тя се изправи и му протегна ръка. Усмихна се сладко и го поведе към спалнята. Розовите лъчи на изгряващото слънце нахлуха през широкия прозорец. Вон завъртя глава и остави очите си да се приспособят, после се завъртя към леко хъркащата Мадлин. Най-после може да оцени красотата на сребристите чаршафи, които бяха прошепвали нежно в нощта. Сега сатенената покривка бе паднала на персийския килим. Мадлин спеше по корем, извърнала усмихнатото си лице към Вон. Гърбът й бе извит към долина, която се издигаше към двете идеални полукълба на дупето й, покрито със сребристия чаршаф. Вон стисна чаршафа с пръстите на краката си и бавно го дръпна надолу. Сега само левият й прасец бе покрит. Беше по-идеална, отколкото си бе представял.
Беше имал големи, малки, плоски и закръглени задници. Беше се наслаждавал на тъмни и светли, ориенталски (бяха представени няколко нации) и един латински, свързан с игрива женичка на име Дестина. Гърчещи се или скромни, борещи се или молещи се. Всякакъв размер и форма. И бе намирал по нещо, на което да се кефи. Беше усъвършенствал уменията си като опитен дърводелец, който се учи как всеки вид дърво реагира на различните инструменти.
Крайчецът на чаршафа, покрил члена му, се изду като палатка.
— Мммм — измърка Мадлин, приковала очи в пениса му.
Тя протегна ръка и го погали, после дръпна чаршафа и го възседна. Влагалището й ухаеше свежо, когато се разтвори и го пое в себе си. Ужасно му се искаше да я плесне. Деликатен медальон с оникс се люлееше над зърната й. Той повдигна таза си към нея и стисна задника й здраво. Мадлин ахна и отметна глава назад. Вон огледа красивите й бели зъби. Свали едната си ръка от дупето й и разтвори пръсти. Въздъхна и прехапа устни. После отново загали нежно гладката й кожа.
Замисли се за кретена, който се бе оженил за нея, а после й бе изневерил. Вон познаваше много жени, но Мадлин бе уникална. Любеше се като ангел. Зърната й галеха члена му като коприна.
Той се залюля с нежните й тласъци и видя как бузите й порозовяха от безмълвния разтърсващ оргазъм.
При следващите им срещи Мадлин плащаше за тузарските заведения, а Вон — за евтините. Една вечер, когато той трябваше да е на работа рано на следващия ден, я последва към дома й като тежък вагон, закачен с въже за бънджи скокове към препускащ локомотив. Намери я облегната на кадилака и широко усмихната.