Робинята

Якубовски Максим

Ах, ето го отново! Този проблясък.

Какво зяпаш, проклет извратеняк? Тук не става нищо, което да гледаш и да онанираш. е, нямаше да е лошо, ако ставаше!

Не се оплаквам. Всъщност откакто пристигнахме във вилата, имаше доста секс и многобройни оргазми. Но съвсем простички неща, ако разбирате какво имам предвид. Мисионерска поза, рутинна любовна игра, малко орален секс. Задоволяващо и адски нежно на моменти, но просто му липсваше нещо диво и вълнуващо. Нямаше приключение. Нямаше лудост.

Нищо дръзко и откачено не ставаше на обществено място,

докато някой наблюдава през бинокъл.

Какво, по дяволите, ми ставаше? Това пък откъде дойде?

Трябваше да съм възмутена от идеята, че някой ни шпионира, докато се любим. Но пък проклетата мисъл просто се заклещи в главата ми. Вместо да наклоня чадъра, така че далечният ни зяпач да не може да ни види, аз станах и го дръпнах настрани, за да не пречи на гледката. Освен това вдигнах ръце и изпълних манекенско движение, бръсвайки косата от лицето си по начин, по който гърдите ми да изпъват банския и поздравят слънцето.

Нагледай се на това, който и да си, предизвиках зяпача и прокарах ръце по врата, рамената и гърдите си. Бавно и нежно, сякаш наистина си падам по себе си… Жалко, че няма още по-голяма публика. Само аз и Гавин сме тук днес следобед. Това си е нещо като частен плаж за няколкото вили, струпани в края на дюните. Не можеш да стигнеш до тук по пътя, така че няма минувачи и златистият пясък е само на наше разположение.

— Какво правиш, скъпа?

Подскачам и се завъртам. Откривам, че Гавин е махнал хавлията от лицето си и ме наблюдава, сключил ръце зад главата си и присвил очи срещу слънцето. Жалко, защото очите му са най-великолепната му черта — кафяви като бренди, тъмни, дълбоки и секси.

— Просто се оглеждам наоколо. Разучавам пейзажа.

— Добре — промърморва той равнодушно и незаинтересовано. — Просто внимавай с воайора.

Внезапно насочва към мен онзи поглед, който ми показва, че вече е някъде далеч, въпреки миниатюрните ми бикини и сексапилното ми тяло. Мотсън вече дрънка разгорещено за дузпи и многохилядна публика. Гавин затваря очи и отново слага хавлията на лицето си.

Мамка му!

Но не мога да му се ядосвам дълго време. Моят Гавин е страхотен пич. Висок, як и почти красив въпреки размера си. Сексапилно момчешко лице с чип нос и тъмна къдрава коса. А когато няма мачове, той е направо невероятен! Внимателен. Грижовен. Нежен. Освен това е интелигентен, образован и адски забавен.

Да, ти там във вилата. огледай хубаво и мен, и миниатюрните ми бикини, както и прекрасното ми гадже с умопомрачително тяло и огромен член, скрит в банския.

Колкото повече си мисля за зяпача, толкова повече се разгорещявам. Не само от слънцето. Коленича на одеялото, грабвам шишето с крем против слънце и завъртам капачката. Изсипвам щедро количество в ръката си и започвам да го размазвам бавно и изкусително по лицето, раменете и ръцете си.

Затварям очи и си представям как мъжът във вилата ме зяпа ококорено. Които и да са хората там, те наблюдават с копнеж как се галя и как Гавин се събужда и започва да ми помага да размажа крема. Той става все по-дързък и сваля сутиена ми, а зяпачът

въздъхва с одобрение. Всичко е адски истинско и внезапно осъзнавам, че бикините ми са мокри, а зърната ми стърчат нагоре и се търкат в сутиена.

— О, мамка му! Ще си сваля горнището!

Хавлията пада от лицето на Г авин.

— Ами оня тип във вилата?

Футболът е забравен. Или просто е започнало полувремето. За моя изненада Гавин изключва радиото.

— Майната му! Ако въобще го има.

Разкопчавам сутиена и го мятам на одеялото.

— Трябва да сложиш малко крем върху красавиците — заявява Гавин весело, като коленичи и се протяга към шишето. — Не искаш да изгориш великолепните си цици, нали?

Той се надига и забелязвам, че и още нещо се е изправило.

Гавин има големи ръце, но са много опитни и нежни. Той е компютърен инженер и се справя с лекота и с най-дребните и крехки компютърни части. По същия начин, по който пръстите му мажат гърдите ми сега. Нежни кръгове, палци, които се плъзгат по зърната ми отново… и отново… и отново.

Все още си представям, че имаме публика. Зяпачът също е възбуден, макар да не знам дали е мъж, или жена. Или пък двойка? Виждам ги застанали до прозореца как си подават бинокъла. Единият, който наблюдава, онанира с една ръка, докато другият използва и двете си ръце, за да си достави удоволствие.

Г авин вече диша тежко и стиска гърдите ми почти грубо.

Това ми харесва! Кара ме да се чувствам като долна курва, но и адски възбудена в същото време.

— Мисля, че вече са приключили — промърморвам задъхано.

Искам го. О, господи, искам го ужасно силно.

— Да бе — изсумтява той.

Поглеждам в очите му, които са почти черни от похот. Гавин грабва шишето и изсипва огромна доза в ръката си.

— Дай дати намажа гърба. и отпред. завърти се малко.

Когато се измъквам от бикините, ръцете му ме нападат отвсякъде. Едната се спира върху задника ми, а другата се насочва направо към клитора ми.

Това не е просто. Не е рутина. Невероятно е! Гавин ме масажира и гали, размесвайки крема със соковете ми. Треперя и се гърча, но той не се откланя от мишената. Обвивам ръце около врата му и се притискам към едрото му силно тяло и твърдия му член. Толкова е надървен, че изскача от банския.

— О, бебчо — измърква той нежно, без да спира да ме гали. — Толкова си секси. Нищо чудно, че хората те зяпат. Обзалагам се, че онова копеле там онанира като лудо в момента. Иска му се да е на моето място.

О, господи, това е!

Свършвам диво. Тялото ми се гърчи, а Гавин пъхва пръст във влагалището ми. Мисълта за воайора ме кара да се изпразня така свирепо. Идеята за възбудени очи, вторачени в нас, наблюдаващи как се търкаме и притискаме един към друг на пясъка.

Погледни хубаво, извратеняк! Или извратеняци! Свършвам отново и забивам ръце в солидните мускули по гърба на Гавин.

Има само едно нещо, което искам повече от зяпача, гледащ как се празня. И то е огромният корав член на красивото ми гадже да проникне в мен.