Робинята
Шрифт:
Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона развеждаше Адонис из двореца като домашно козленце. Държеше го за ръката или китката, а веднъж — за косата.
Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.
Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само лек допир по устните му, а страстна дълга целувка, която приключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му Персефона държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да мигне. Но вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на Адонис: обект на възхищението й и източник на удоволствието
Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази причина Хадес не можеше да го унищожи, макар ужасно да му се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си за дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес си доставяше удоволствие, като обикаляше царството с каляската си. Броеше богатствата си, възхищаваше се на любимото си украшение — лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата с широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на този стол или на празния, който бе пленил Тезей: справедливо наказание за мъжете, опитали се да му отнемат съпругата и любовницата.
Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скромната си вечеря от маслини, хляб и агнешко, където се преструваше, че не очаква Персефона с нетърпение.
Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-после я напусна. След принудителното целомъдрие, въздържанието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше лесно да се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без да мисли за нейното, но гордостта му не позволяваше подобно нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във възможностите му.
Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но думите й убиваха.
— Адонис — прошепна тя задъхано, — ме кара да забравя думите си. С едно докосване той…
Но си моя, а не негова, помисли си Хадес. После, докато лежаха изтощени, той каза:
— Адонис не те обича.
— Знам — отвърна тя спокойно, сякаш говореше за нещо абсолютно незначително. —
Не може да ме обича — добави тя, после замълча за момент. — А аз не мога да обичам теб.
— Няма значение. Аз съм твой съпруг. А той е само любовник.
— Има вкус на мед и цветя. Докосването му е като слънцето и вятъра.
— Той е за горния свят. А ти си за подземния, също като мен. Ти си царицата на този свят. Бъди доволна от това, което имаш.
— Ще те оставя много скоро, съпруже.
— Когато оставиш нашия свят, Адонис няма да е твой. Той обича Афродита. Ти го взе, когато пожела, за да си доставиш удоволствие, но не можеш да го запазиш.
— Взех го, както ти взе мен.
— Да, за да бъдеш моята царица.
— Не ми пука, че съм царица.
Той знаеше, че жена му лъже, но вече по-мъдър, отколкото навремето, не каза нищо.
Хадес често си мислеше, че щеше да е напълно съсипан без Персефона.
— Води те за топките ти — подигра му се Посейдон, но Хадес отбеляза, че похожденията на брат му никога не завършваха добре нито за него, нито за някой друг.
Не, Хадес знаеше, че верността в брака е най-разумното нещо
След като Адонис беше убит, Хадес възнамеряваше да подари на Персефона букет от алените анемони, пораснали от кръвта му. Това щеше да е не само спомен за любовника й, но и напомняне, че бракът им бе вечен.
Но размисли и промени мнението си преди пристигането й. Реши просто да я накара да забрави, че тялото й бе познавало и друг.
Хадес създаде прозорци към горния свят, за да наблюдава жена си как тъпче сочно грозде в устата си, плете вълнени дрехи, гони малките си прасенца весело и танцува под слънцето с прислужниците си, докато всички се заливат от смях. Но не можеше да я гледа дълго, преди тялото му да се възбуди и да закопнее за облекчение. Нимфата Минти бе достатъчно възбудена, от великолепната колесница на Хадес и четирите гарвановочерни коня, които я теглеха, за да се съгласи да си легне с него, при условие, че конете наблюдаваха. Нимфите имаха странни вкусове, но Хадес не възнамеряваше да спори. Готов да проникне в мекия тунел на Минти, той бе стреснат от нежен дъх по врата си.
— Мисля, че няма да стане, съпруже — промърмори Персефона в ухото му. — Не забравяй от какво се отказах заради теб.
Тя обви едната си ръка около кръста му, а другата размаха пред уплашеното лице на нимфата.
Хадес откри, че счуканата мента беше приятно ухаещо легло за правене на любов. Персефона захапа долната му устна, прокара нокти по гърба му и застена. Изви гръб назад и загука в гърлото му като гълъбица.
Но очите й бяха затворени.
Докато се мотаеше из коридорите на двореца, Хадес чуваше дрезгавото кикотене на Хеката, примесено със сладкия смях на Персефона. Веднъж, когато отиде да поднесе ежегодните си почитания на старото копеле Кронос, той се натъкна на двете жени, които се разхождаха из Елисейските полета21 хванати подръка. Според Хадес дружбата им помагаше на Персефона да приеме живота си в неговия свят.
Той се зачуди дали някога го обсъждаха. Реши, че е по-добре да не знае какви точно съвети даваше Хеката на жена му.
Взел Персефона от обятията на майка й, Хадес смяташе, че е редно тя да приеме Хеката като странен и загадъчен заместител на Деметра.
Като негова царица, Персефона имаше право да противоречи на издаваните от Хадес присъди, затова той прояви милост и позволи на Орфей да напусне света на мъртвите заедно с Евридика. Но певецът не можа да устои и погледна назад, като по този начин върна сянката на Евридика необратимо към смъртта.
По-късно Персефона тъжно наблюдаваше как Орфей, безразличен към съдбата си, позволи да бъде разкъсан от менадите.
— Аз съм виновна за това — каза тя. — Мислех, че любов като тяхната ще издържи на всичко. Но трябваше да ги оставя на мира.
Хадес я прегърна нежно.
— Никой не може да избяга от съдбата си — напомни й той. — Не си виновна.
Персефона не реагира и той добави:
— Те ще бъдат заедно отново. Когато Орфей се присъедини към любимата си, ще бъдат завинаги заедно в Елисейските полета.