Робинята
Шрифт:
САМОТНАТА ОНАНИСТКА
ЕЛАРИДЖАИНА
Живея в арката на площад „Вашингтон“. Няма прозорци и затова напомня на гробница и предизвиква клаустрофобия, макар че вътре прониква достатъчно въздух през ноздрите и устите на мраморните статуи по фасадата. В редките случаи, когато се нуждая от кислород, излизам навън през тайния капак в левия джоб на панталона на Джордж Вашингтон.
Бях наета от Министерството по парковете и почивките да изпълня проект за вътрешен дизайн, който изисква облицоването на вертикалните повърхности с доларови банкноти и застилане на целия под с монети от двайсет и пет цента. Настанена съм в малка спартанска стаичка на върха, докъдето стигам по вита стълба от ковано желязо. Спя под стъклен панел в покрива (единствения източник на дневна светлина), на метално
Работата ми изисква безкрайно търпение и старание и чести почивки. Запълвам времето си като чета, пиша, мастурбирам и забавлявам парковите рейнджъри, чиято работа налага същите чести почивки. Всички те имат ключове и влизат в паметника по обичайния начин — през вратичка в западната част на арката. Налага им се да се навеждат, когато влизат, разсмиваща гледка, особено като се имат предвид шапките им. Никога не знам кой точно ще се появи, нито кога, а това придава малко вълнение на дните ми. Признавам, че посещенията им са забавни, но вече започва да ми писва от рейнджърите. Всеки от тях би искал да изсипе семето си в мен и да отглежда малки дръвчета, но аз не съм съгласна. Нямам време да се занимавам с бебета и съм им го обяснила. Помолих личен състав да ми осигурят „помощ в развлеченията“, някой, който да не е от парковия персонал, и те се съгласиха.
Ще ти изпратят карта на парка на площад „Вашингтон“, където червен кръг обозначава местонахождението на бряст, в чиято хралупа е скрит ключ за вратичката към арката. Ще влезеш в паметника и ще се качиш по задните стълби. Ще ме намериш в малката ми мансарда, просната по корем на тясното легло, гола, с изключение на чифт черни ботуши до средата на прасеца. Краката ми са широко разтворени — запънала съм ботушите към ъглите на металната рамка, така че ще видиш отлично какво става.
Аз мастурбирам, пъхнала ръце под себе си. Това е любимата ми поза. Задникът ми подскача нагоре-надолу забързано, нещо между алегро и престо, ако бях метроном. Тялото ми е изпънато като струна, всеки мускул в краката, ръцете, рамената и гърба е идеално изразен. Хълбоците ми потръпват, а зъбите ми скърцат, сякаш треперя от студ. Изключително чувствителният ми клитор изисква тънък плат между пръстите ми и него. Извадих късмет и открих наблизо магазин с неизчерпаем запас от тънки памучни кърпички и сега една от тях е на мястото си. Любимият ми рейнджър, онзи дето има чувство за хумор, вече ме посети днес и преди да си тръгне, набута в задника ми руло монети от четвърт долар, натъпкани в презерватив. Чудесна идея, като се има предвид факта, че сложната ми мастурбация разчита на съчетание от тежестта на тялото ми и напрежението на пръстите ми под мен, за да доведе до търсеното удоволствие. Става дума за елементарна физика. Крайчецът на натъпкания с монети презерватив стърчи от задника ми и напомня тъжната
гримаса на клоун.
Ти се доближаваш към лявата страна на леглото, накъдето е обърната главата ми. Лицето ми е на ръба. Тъмната ми коса е рошава и пада върху бледото ми лице. Виждаш голямо кафяво око, проследяващо погледа ти, част от нос и разтворени карминеночервени устни. Все още си напълно облечен. Разкопчаваш палтото си и го сваляш заедно с баретата и шала. Наблюдавам те как бавно разкопчаваш панталона си. Бих се протегнала да опипам мекото рипсено кадифе, но ръцете ми са заети. Вадиш члена си от скривалището му. Той е дебел и дълъг и вече пулсира леко. Ситуацията не е подходяща за официално запознанство, затова, вместо да се ръкуваш, ти поднасяш надървения си пенис към устата ми.
Сваляш ризата и фланелката си, а аз те моля да задържиш панталона и обувките. Настаняваш се на леглото между краката ми, разтваряш колената ми и опитваш, с пръсти и език, блестящата белезникава течност, избликнала от тялото ми. Лягаш върху мен, обувките ти притискат ботушите ми решително, мощният ти братвурст пулсира до задника ми. Захапваш леко врата ми и дръпваш косата ми. Токата на колана ти се впива в кръста ми и те моля да я свалиш. Изтегляш колана си от гайките с енергично движение, като опитен фехтовчик, вадещ рапирата си от ножницата, и го мяташ на пода. Задникът ми е леко наклонен напред, за да предостави достатъчно място на ръцете ми отдолу. Тази поза ти предлага идеалния ъгъл за проникване. Вкарваш члена си в мен, бавно, но решително, и ме изпълваш. Започваш да ме чукаш, отначало съобразявайки се с моята скорост, но скоро откривам, че аз следвам темпото на движенията ти. Рулото монети в задника ми притиска члена ти леко и те възбужда. Чукаш ме енергично и постепенно ускоряваш. Събирам цялата си сила и събирам краката си един до друг. Държа ги сковано, сякаш са залепени един към друг. Обичам да правя това. Затруднява чукането ти, но пенисът ти е толкова голям, че не се губи и милиметър.
Първоначалната идея бе, че ти ще ми помагаш Все пак аз съм онанистка, свикнала сама да си доставя удоволствие, благодарение на самотата и ограниченията на професията ми. Но ти имаш други планове. Използваш силата на мускулестите си крака, за да разтвориш моите. Заставаш на колене, обгръщаш тънката ми талия с ръце и ме вдигаш на колене. Поглеждам настрани и виждам стотици очи на Джордж Вашингтон, вторачени в мен. Пускаш кръста ми и ме сграбчваш за ръцете. Те все още масажират клитора ми, за да ме докарат до края. Но ти не ми позволяваш да продължа. Заявяваш, че дните ми на упражнения са приключили и трябва да се науча да свършвам без ръце. Конфискуваш кърпичката ми, поднасяш я към носа си и вдъхваш богатия й аромат, после я пъхаш в джоба на панталона си. Смъкваш го надолу, стискаш китките ми и ги придържаш към гърба ми. Захващаш се отново с прекъснатото си действие, този път гола плът до гола плът. Лицето ми вече е заровено в чаршафа. Единственото, което се вижда отстрани, е дупето ми, стиснатите ми зад мен ръце и членът ти, който влиза и излиза от влагалището ми.
Знаеш какво правиш. Усещам, че финалът приближава. Долавям, че и ти го усещаш и си точно зад мен в надбягването. Тласкаш с такава сила, че тялото ми залитва към таблата на леглото. Ако не беше тя, щях да се търколя на пода. Зъбите ми отново затракват — сигурен сигнал, че краят е наблизо. Ти си окуражен от плодовете на труда си, от доказателството за ефекта, който имаш върху мен. И внезапно се започва. Конвулсираме заедно: влагалище, задник, пенис. Чуват се диви звуци. Чувстваш как монетите в задника ми се движат. Освобождаваш се и изливаш горещата си сперма в мен. Не спираш, докато топките ти не се изпразнят напълно. Почиваме. Ти си отпуснат върху мен, мокър от пот. Панталонът ти виси около глезените. Ръцете ти обгръщат малките ми гърди. Биенето на сърцата ни се успокоява постепенно. Ти бавно започваш да събираш нещата си. Аз също имам работа за вършене. Обличам дълга кадифена рокля и черно палто и те изпращам надолу по стълбите до малката вратичка. Излизаме от арката в тъмнината на парка. Рейнджърите са се прибрали у дома за нощта. Позволявам ти да запазиш ключа. Разделяме се. Тръгваш на изток с уханния сувенир в джоба на панталона си. Аз се отправям в обратната посока към Шесто авеню. Спермата ти се стича по вътрешната част на бедрата, колената и глезените ми. Рулото монети е все още в задника ми. Отправям се в търсене на нови кърпички, в случай че не се върнеш повече при мен.
ДИЙНА
ДОН ШЕИ
Дийна Клейтън беше гордостта на област Гилмър, Западна Вирджиния, планинско момиче, твърдо и искрящо като диамант, което успяваше да се измъкне от баща си, когато бе пиян. Тя спечели национална стипендия за висок успех, тъй като нямаше какво друго да прави с нечовешката си енергия и талант в място като област Гилмър.
Стипендията я отведе в колеж Смит в Нортхамптън, Масачузетс, където тя издържа един семестър, преди да уведоми декана, че мястото бе пълно с путки в карирани поли. Макар да бе само на седемнайсет години, Дийна винаги говореше по този начин и използваше подобни груби думи.
След Смит Дийна пристигна в Ню Йорк, където започна работа като полугола танцьорка и спечели друга стипендия, тази за нюйоркския университет. Можеше да работи, каквото поиска, но се чувстваше в безопасност в бара. Казваше, че знае какво точно искат мъжете от нея и как да се справя с тях.
Баха, Мексико
Извън Тихуана купуваме ароматни зелени пъпки марихуана от весел едноок стопаджия и се понасяме по брега към Енсенада, където се настаняваме в мотел край морето. Вилата ни е покрита с червена бугенвшия. В стаята на малката масичка, която гледа към Атлантическия океан, е поставена кошница с пластмасови цветя. Залязващото слънце огрява връхчетата на гърдите на Дийна.
— О, я стига.
— Наведи се леко назад.
— Моля те. Не мога. Аз просто…
— Знам. Млъкни и се наведи назад.
— Мразя това. Обичам го. Мразя те. О, Господи.
— Точно така. Сбогом.
Ню Иорк
Дийна ще се дипломира след един месец и вече си е осигурила, стипендия за магистърска степен по политически науки в университета в Калифорния. От два месеца живее в квартирата ми на Източна Девета улица и през повечето време сме в сексуален екстаз. Имам чувството обаче, че всичко може да се разпадне за миг. В Дийна има нещо неудържимо, опасна непридвидимост, която разпалва страстта и тревогите ми.