Робинята
Шрифт:
Връзката ни не е лесна. Караме се много. Но никога не съм я виждал да плаче, освен когато свършва. А в тези моменти я обичам толкова силно, че ми се иска да попия болката й като гъба. Чувствам го, още откак ми разказа за татко Клейтън и всичко, което й бе причинил.
Но тази сутрин не изпитвам същото. Дийна става от леглото, а единственото й облекло са малки бели бикини, украсени с розови панделки. Първото, което прави, е да извади половин дузина голи снимки от раницата си и да ми ги покаже. Всъщност са снимки на най-интимните й
Черно-бели са, идеално фокусирани и свирепи.
Аз току-що се бях събудил, а тя седна на леглото и ми показа снимките. Не мога да се сдържа и се възбуждам. Знам, че иска да я разпитам за мъжа, направил снимките, и какво е станало между тях, но вместо това се протягам да сваля бикините. Когато пръстите ми я докосват, тя става и се отдръпва от леглото, висока, слаба, надменна.
— Недей. Закъснявам. Имам среща със съветника ми във факултета.
— Проклета кучка!
— Поспри се малко, момче.
Подивял от похот, гледам как тя рови из раницата си и търси дрехи. Навлича черно потниче, което изглежда изрисувано върху гърдите й.
— Това ли ще носиш на срещата със съветника?
— Струва ми се, че си пада по мен. Мисля, че днес ще се опита да ме свали.
— Какво ще направиш, ако стане така?
— Всичко, което той поиска.
— Добре, край. Изчезвай оттук. Вземи си партакешите и напусни. Остави ми ключа. Не се шегувам.
— Ще се върна в моя си апартамент, ако искаш. Но съвсем не съм приключила с този прекрасен лилав и пулсиращ член. Погледни го само. Май преди да тръгна, може да…
— Вън! По дяволите, не се шегувам! Изчезвай!
Баха, Мексико
На юг от Енсенада, остър нос земя се врязва в Атлантическия океан — Пунта Банда. Плуваме голи и се чукаме като морски животни в плитките води. Ядем печени миди и пъпеш в дървения ресторант край морето, а соковете текат по брадичките ни. Очите на Дийна са котешки и зачервени. Аз съм загорял и изтощен от секс. Мога щастливо да умра още сега или да продължа да живея дълго с нея. И двете перспективи са чудесни.
— Две текили, моля.
— Да, господине.
— Дай ми крака си.
— Какво?
Дийна хваща босия ми крак под масата и го плъзва между краката си под широката пола. Повдига бедрата си и вкарва три от пръстите ми в себе си. Очите й се затварят.
— Раздвижи си пръстите.
— Дийна, за бога…
— Раздвижи ги!
Неспособен да й възразя, изпълнявам заповедта. След малко Дийна издава гърлен звук, прехапва устни и се загърчва
Лос Анджелис.
Шест месеца след като Дийна напусна Ню Йорк и потегли към Калифорния, софтуерната компания, за която работя, реши да ме изпрати на курс в Ел Ей. Обаждам се на Дийна, седмицата преди да отлетя натам. Не съм се чувал с нея от година, но разговорът ни върви леко и тя, и лудостта й започват да ми липсват и го споделям с нея. Тя казва, че аз също й липсвам. После избъбря няколко възбуждащи неща по телефона, едно от които е, че наскоро е открила жените като любовници.
Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разговорът ни е сгорещил и нея и се разбираме да си взема две седмици отпуска след тридневния курс в 1ВМ.
Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли Дейвидсън“ Загоряла е до бронзовокафяво, а тъмната й коса се вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа6“ е окачен на гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се на мотора зад нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия й, мускулест корем. Понасяме се по магистрала „Санта Моника“ към Венис.
Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до плажа. Апартаментът е пълен с възглавници, слънце и миризма на котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се нахвърля върху мен.
— Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.
Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.
По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите, откачалниците и палмите на фона на залеза.
— Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени. Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.
— Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?
— Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа. И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.
— А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?
— От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.
— Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.
— Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.
Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.
— Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.
Тя коленичи пред мен.