Робинята
Шрифт:
— Люляк? — попита той.
Не беше сигурен дали трябваше да добави и 69.
— Тук съм — отговори тя с треперещ глас.
Томас изпита облекчение, когато разбра, че тя е не по-малко нервна от него.
Влезе в стаята и усети, че дишането му бе учестено.
— Да запаля ли лампата? — попита той.
Отговорът й бе категоричен.
— Не. Но затвори вратата.
Подчини се незабавно. Стаята потъна в пълна тъмнина. Томас тръгна бавно към нея, притиснал ръка към стената. Опита се да не звучи тромаво, когато се настани на леглото. Ръката му докосна тялото й случайно. Усети допира на дантела и осъзна,
Тялото й не беше тежко, но го притискаше силно. Томас се възбуди от усещането на бедрата й и търкането на венериния й хълм в него. Почти не я виждаше в тъмното. Малък изпъкнал корем, къса къдрава коса, извивката на рамото й, когато се наведе да го целуне, уханието на парфюма по врата й. Устните й бяха напукани.
Възбудата му нарастваше. Люляк вдигна комбинезона си, а той свали ризата. Пръстите му я погалиха нежно и тя потръпна. Гърдите й се оказаха по-малки, отколкото си бе въобразявал — всяка бе като малка топла кифла в ръката му Тя се наведе и поднесе зърната си към устата му. Изстена леко, разкопча панталона му и хвана пениса му. Томас се събу и тя започна да масажира члена му Той се протегна към нея и ръката му изчезна между краката й. Усети косми и влага. Люляк бе толкова възбудена, че ръката му се плъзна и пръстът му проникна в нея прекалено бързо. Тя изохка, а той й се извини смутено, после и двамата се засмяха.
Започнаха да се галят нежно и да се целуват страстно. Томас си припомни времето, когато бе младоженец, вярваше, че никога вече няма да целуне друга жена, и това го правеше щастлив. Но сега изпитваше удоволствие от целувката с Люляк и от допира й. Той подразни зърната й, които се втвърдиха под ръката му, а влагалището й се стегна около пръста му.
— Казахме, че няма да го правим — прошепна тя, — но…
Г ласът й заглъхна.
— Какво?
— Мога ли да го лапна?
Той кимна и носовете им се докоснаха.
— Нямам проблеми с това.
— Добре — каза тя и се сгуши в краката му.
Ръката й обви пениса му и тя започна да целува и ближе главата му После го засмука дълбоко и плъзна език по него. Томас усети как изпълваше устата й и възбудата го зашемети.
— Ще се изпразня — предупреди я той бързо.
Тя спря и се отдръпна от него.
— Донесе ли презерватив?
— Да.
— Сложи го — нареди му и се надигна от леглото.
Томас изчака за миг възбудата му да понамелее, после извади презерватива от джоба на панталона си и го нахлузи. Видя силуета й до леглото.
— Застани зад мен — каза тя.
Той се подчини. Люляк се наведе и вдигна задника си към него. Проникна в нея прекалено лесно. Е, беше раждала, помисли си той. След миг осъзна, че тя си играе със себе си, докато се чукаха. Усети как пръстите й настойчиво масажираха клитора й. Стоновете й се засилиха и се превърнаха във викове. Бе готов да свърши и се отдръпна леко от нея, но тя изви гръб и се притисна към него.
— Изпразни се в мен — помоли го тя.
Мислите му препускаха лудо, но внезапно бяха пометени от учудваща нежност, сякаш в тази тъмна стая бе намерил онова, което му липсваше. Томас се изпразни мощно,
Томас се измъкна от нея и се просна на леглото. Настаниха се удобно един до друг. Дишаха тежко и се държаха за ръка. Стаята миришеше на секс. Люляк се надигна и се облече. Томас я загледа как обува обувките си, опряна на леглото.
— Мога ли да те видя? — попита той.
Тя се поколеба.
— Нали казахме…
— Имам предвид сега, на светло. Преди да си тръгнеш.
— О, не.
Вратата се отвори и светлината от коридора проникна в стаята, но Люляк изчезна толкова бързо, че Томас видя само тъмна къдрава коса.
По-късно през седмицата имаше родителска среща и Томас не успя да пропъди усещането, че той самият се бе накиснал в неприятности, когато говореше с учителите на Джулия. Зачуди се как ли биха реагирали, ако научеха, че бе правил секс с непозната. Идеята му се струваше изключително безотговорна сега. Но никой от учителите не каза нищо лошо за дъщеря му.
— Джулия е добра ученичка, но е доста тиха. Е, това е напълно обяснимо, като се имат предвид обстоятелствата.
Томас се изненада, че я описваха като тиха. От развълнуваните разговори с приятелките й и безкрайните й списъци с момчета бе решил, че дъщеря му е доста бъбрива в клас. Чутата от учителите истина го притесни. Представата му за Джулия не бе вярна. Явно бе по-отдалечен от нея, отколкото си мислеше.
А най-лошото бе, че през последната седмица я бе пренебрегвал, тъй като мислеше непрестанно за Люляк 69. Искаше да я види и да поговори с нея, но тя вече не бе на линия и имейлите му до нея се връщаха поради грешен адрес. Томас знаеше само, че живее в Болтимор, но не и къде точно. Той звънна в хотела и се опита да открие жената, запазила стаята, но отказаха да му дадат информация. Дори си помисли дали не трябва да тръгне от къща на къща и да чука по вратите, докато тя му отвори. И колкото повече време минаваше, толкова по-отчаян се чувстваше.
Не можеше да повярва, че Люляк го бе зарязала с такава лекота.
Не можеше да се свърже с нея. Знаеше го добре, но бе ужасно самотен. Не бе сигурен какво точно бе очаквал — връзка или поне срещи от време на време, но определено не бе вярвал, че всичко ще приключи толкова бързо. Чувстваше се така, сякаш някой бе спрял водата, докато пие от чешмата. Беше наясно, че никога вече нямаше да се чуе с Люляк — тя рискуваше прекалено много. Но пък той си нямаше нищо.
Животът му се носеше надолу по наклонена плоскост. Дъщеря му се отдалечаваше от него, работата му не бе интересна и не го вълнуваше, а сега правеше и секс с непозната. Колко странно стана всичко само заради една проклета нощ.
— Добре ли си? — попита го Джулия, когато излязоха от паркинга на училището.
— Естествено — отговори той.
— Не изглеждаш добре.
— Защо?
— Знам си го — увери го тя. — Наблюдавам те.
— Така ли?
— Разбира се — каза Джулия, като кръстоса крака и прокара ръка през косата си, както правеше майка й.
Сърцето на, Томас се сви от болка.
— Ти наблюдаваш мен, а аз — теб. Това е сделката ни.
— Точно така — съгласи се Томас благодарно.
Дъщеря му се сгуши до рамото му и потеглиха към къщи.