Робинята
Шрифт:
— Иска ли питане?
— Добре. Просто срещам някакъв непознат… винаги си представям в парка… виждам се как стоя до парапет и нося къса пола. Мъж застава зад мен и вдига полата ми. Дори не се завъртам назад и не виждам лицето му. Чувствам ръцете му около кръста си, целувките му по врата си и твърдия му член. Бърз и груб. искаш ли да чуеш нещо?
— Да.
— Започнах да се галя.
Томас вече бършеше сперма от клавиатурата си и се молеше някой да не влезе в кабинета му. Той смачка влажната салфетка и я метна в кошчето до бюрото.
— И аз също — отговори той.
— Г алиш пениса
— Неточно.
— Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? — попита Люляк 69.
— По-късно довечера?
— Лично.
Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, разговори и официалности. После щяха да изтрият имената си от сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е „Ренесанс“ в пристанището на Болтимор, а часът — един на обед. Преди да си тръгне от службата, Томас си взе отпуск за следващия ден. После, както правеше в края на всеки работен ден, подкара към къщата на семейство Уилсън.
— Тя ще дойде след минута, Том — каза му Карън Уилсън, застанала на прага.
Томас чу Джулия и дъщерята на Карън, Ребека, които се кикотеха някъде зад нея.
— Мият грима си — обясни му Карън.
— Грим?
— Има ли проблем? — притесни се Карън. — Искаха да видят как ще изглеждат и аз им позволих.
— Няма проблеми — увери я Том, макар идеята да не му харесваше много. — А и е по-добре ти да надзираваш подобно нещо, а не аз.
Томас имаше пълно доверие в Карън и Пол Уилсън. Бяха приятели на жена му и настояха да направят всичко възможно, за да му помогнат да отгледа Джулия, включително да се грижат за нея през часовете между края на учебния ден и края на неговия работен ден.
Джулия се появи до вратата. Бузите й бяха зачервени от търкането, а над очите й се виждаха остатъци от сини сенки.
— Г отова съм — заяви тя.
— Очевидно не си — отвърна Томас, а Карън се засмя.
Той приготви вечеря, когато се прибраха у дома — пилешко с ориз и зеленчуци. После дъщеря му се захвана с домашното си, а той седна пред компютъра и потърси Люляк 69. Не я откри, а Джулия приключи бързо с домашното си, затова изключи компютъра, прегледа работата на дъщеря си и двамата се настаниха пр телевизора. Джулия заспа около девет и той я занесе в леглото, върна се пред компютъра и откри Люляк 69 на линия.
— Развълнуван ли си? — попита го тя.
— Повече от развълнуван — отговори той. — Иска ми се да можех да те чукам още сега.
Двамата мастурбираха заедно и Томас заспа чак към пет часа. Будилникът го събуди в
шест и половина и той изтощено се надигна от леглото. Завлече се до стаята на Джулия и почука на вратата й.
— Скъпа?
— Да, татко?
Джулия навърши дванайсет години преди месец и Томас се чувстваше леко притеснен от промените в поведението й. Лаконично „татко“ замени милото „татенце“ и тя започна да изисква повече зачитане на правото й на усамотение. Томас вече не се чувстваше удобно да влиза в стаята й, без да я извика преди това. Разговорите им също се промениха. Преди Джулия си бъбреше с него за всичко, дори на теми, които вероятно не я интересуваха много — какво баща й бе работил като дете и кои бяха любимите му летни ваканции. Но сега проявяваше интерес само когато Томас я разпитваше за момчетата в класа й или
Той влезе в кухнята, светна лампата и си припомни тайните си планове за следобеда. Почувства се неочаквано щастлив, тъй като не бе правил секс, откак жена му почина. После обаче започна да се тревожи. Болести, измами, лъжи. Безброй неща можеха да се объркат.
Можеше да се озове във вана с изтръгнати органи. А носеше отговорност за Джулия. Тези мисли го паникьосаха и той положи усилия да ги прогони от главата си.
Тъкмо бе свършил приготвянето на яйцата и слагаше на масата чаша портокалов сок, когато Джулия влезе в кухнята.
— Бъркани яйца? — изненада се дъщеря му. — По какъв случай?
— Няма случай — отговори Том. — Просто знам, че ги обичаш.
— Благодаря — усмихна се Джулия и лапна вилицата.
Всеки ден заприличваше все повече на майка си. Томас също бе единственото дете в семейството си и никога не бе наблюдавал как някой расте и се променя. Сега му се струваше невероятно с каква скорост Джулия съзряваше. Понякога промените сякаш ставаха нощем. Дъщеря му бе слаба, дори леко мършава, но бузите й се окръгляха, а коремът и гърдите й започваха да се изпълват. Не беше заради липсата на физически упражнения — Томас я водеше на тренировки по футбол всяка събота, а доскоро и на таекуондо в неделя. Просто бе наследила фигурата на майка си. Томас често се чудеше дали въобще бе взела нещо и от него.
Джулия остави вилицата си.
— Какво гледаш? — попита тя.
— Какво?
— Седиш вторачен в мен.
— Не осъзнавах.
— Е, престани — каза тя раздразнено.
Томас забърза към компютъра, когато Джулия отиде на училище. Люляк 69 не беше на линия, но му бе изпратила съобщение. Обзе го неприятно чувство: Надяваше се, че тя не бе отменила срещата.
„Не мога да спра да мисля за следобеда. Хотел «Ренесанс». Един часа.“
Томас изключи компютъра и се зарече да не го използва вече — не искаше да изглежда обзет от нетърпение, ако Люляк 69 се появеше на линия. Прекара сутринта на канапето, наслаждавайки се на почивката и мисълта, че не върши нищо полезно. Яде вредни храни, гледа телевизия и се пребори с желанието си да мастурбира.
В десет часа си взе дълъг горещ душ и се отправи към Болтимор. Паркира до магазин близо до пристанището и си купи нови дрехи — панталон, риза и кафяви обувки. После седна и се загледа във водата, но внезапно се сети, че жена му обичаше това място. Надигна се и тръгна. Беше почти един.
Хотелът бе съвсем наблизо. Той попита администратора дали бе оставен ключ за господин Ботъмли (Люляк 69 го бе уверила, че това не е истинското й име).
Администраторът затърси наоколо и Томас бе сигурен, че нямаше да получи ключ.
— Стая 606 — внезапно каза мъжът и му подаде малък плик.
Някаква жена се качи в асансьора заедно с него. Носеше шорти и сандали, а пръстите на краката й бяха с отличен педикюр. Беше учудващо привлекателна. Томас се зачуди дали прилича на Люляк 69, или пък бе самата тя.
Вратата се отвори на шестия етаж и той излезе сам. Стая 606 беше три врати по-надолу в коридора.
Томас беше нервен и почти трепереше, но успя да вкара картата в процепа. Светна
зелено и отвори вратата.