Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
Алеви погледна изпитателно Холис.
— Знаеш ли, грешката е моя, че ти разреших да я вземеш със себе си.
— Мисля, че я излекувах от увлечението й по шпионажа.
— На мен пък ми се струва, че е станало точно обратното. Сработихте ли се добре?
— Тя много ми помогна.
— Може би трябва да я завербуваме — каза Алеви.
— Притежава всички необходими качества. А в момента нямаме никакви жени сред нас.
— Ще позвъня на Лангли. Кое е най-впечатляващото й качество?
—
— Ще трябва да го обсъдим в най-скоро време.
— Добре. Но не и на открито, където микрофоните подслушват всичко.
Холис се обърна и влезе в сградата. Прекоси фоайето и излезе на задната тераса. Лиза беше там и го чакаше.
— За какво разговаряхте със Сет?
— За твоите качества.
Тръгнаха по пътеката, обградена с брези, към нейното жилище.
— Чудех се дали ще се върна отново тук — проговори тя.
— Да не съм чул повече оплаквания от апартамента ти!
— Няма, сър. Обичам банята си. Ще целуна плочките.
Холис погледна към полянката. Джон Улман от Консулския отдел учеше сина си да кара велосипед на две колела. Докато ги нямаше, бяха направили плашилото и в нозете му имаше три тикви, издълбани по най-причудливи начини. Холис се обади:
— Но няма царевични стъбла.
Тя проследи погледа му.
— Да, няма царевични стъбла.
И двамата се усмихнаха.
— Как ще я караме сега? — осмели се да попита Лиза.
Холис сложи ръце в джобовете си и сви рамене.
— Това отговор ли е?
— Как я караш със Сет?
— Всичко свърши.
— Тогава защо е ядосан?
Тя метна чантата на рамото си.
— Ами отговори си сам. — Обърна се и се отдалечи по пътеката. Холис постоя малко, после тръгна през двора към жилището си.
Част втора
13.
Сет Алеви обясняваше на Чарлз Банкс:
— Джон Улман от Консулския отдел тръгна за Шереметиево, за да се заеме с работата, която полковник Холис не е довършил.
Холис забеляза, че Алеви говори предимно на Банкс, като пренебрегва него и Лиза.
Банкс бе облечен официално, докато останалите носеха всекидневни дрехи. Холис се бе изкъпал и сложил дънки и бархетна риза. Алеви бе с панталон и пуловер с остро деколте. Според Холис Лиза изглеждаше чудесно в бялото си поло и тесните дънки, но забеляза, че се държеше с него някак хладно. Холис и Банкс седяха в двата края на заседателната маса в обезопасената стая на посланика, а Лиза и Алеви се бяха настанили по средата един срещу друг. Красиво изписан надпис, поставен в рамка на стената, гласеше:
„Поведението на всеки дипломат е винаги от изключително важно значение, защото един глупав ход от негова страна може
Лорд Хъмфри Тревеян
1973 г.
Холис помисли, че Банкс и посланикът навярно ще докажат това твърдение на практика през идните няколко седмици.
— Очевидно — продължи Алеви — не можем да върнем наетото жигули, така че се обадихме в Интурист и им казахме, че колата се е развалила на жп гара Гагарин. Сигурно ще ни тръснат някоя внушителна сметка за това.
Холис добре знаеше, че Алеви изобщо не се интересува от тези дребни административни проблеми — за разлика от Чарлз Банкс. Едно от основните правила на дипломата беше никога да не се нарушават местните закони и да не се засяга по никакъв начин страната домакин. Дори и когато връчваш декларация за обявяване на война на външния министър, трябва да бъдеш учтив и любезен. Холис забеляза, че Алеви се опитва да печели точки пред Банкс за негова сметка, и реши да му се притече на помощ. Той каза:
— Колата се нуждае от изчукване.
Банкс се обърна към него:
— Изчукване?
— Просто ударих едно дърво. На дървото почти нищо не му стана.
— Ясно — Банкс преглътна. — И така… — Той погледна Лиза, после Холис и с доста сериозен тон каза: — Нито един от двама ви не информира посолството за вашето местонахождение. Това е в противоречие със задълженията ви и е сериозно нарушение на изискванията за сигурност, да не говорим за опасността лично за самите вас. — Банкс отново погледна единия, после другия. — Имате ли някакво обяснение? Госпожице Холис?
— Както разбрахте, бяхме заедно — отговори Лиза. — Не успяхме да свършим работата си в Можайск, преди да се стъмни. В странноприемницата нямаше стаи, всъщност там нямаше никаква странноприемница, така че прекарахме нощта в един колхоз — това е колективно стопанство, Чарлз, там нямаше телефон.
— Напълно съзнавам необичайните условия, които съществуват в провинцията на тая страна. Но ваш дълг е да държите непрекъснато връзка с посолството, а не то с вас — каза Банкс.
— Като по-старши по служба поемам отговорността за нарушението — обади се Холис.
Банкс кимна в знак на удовлетворение.
— Не мога да разбера — каза Алеви — защо сте тръгнали толкова късно оттук и не сте успели да свършите тази обикновена служебна задача, преди да се стъмни.
— Имаше много документи за оправяне, Сет — отговори Холис. — Да не говорим повече за това.
Но Алеви продължи:
— Как се забутахте в онова колективно стопанство? Защо не се обадихте от Можайск?
Холис го погледна право в очите.
— Не мисля, че господин Банкс би искал да се отегчава с тези подробности.